Решение № 842 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2008 г.

Решение № 842 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Станка Иванова Костадинова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу Решение № 866 от 17.06.2008 г. по адм. дело № 2170 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен Решение № 866 от 17.06.2008 г. по адм. дело № 2170 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. Варна относно определени задължения за 2003 г. и за 2004 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - Надежда Иванова Иванова не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Варна е бил РА № 0301494 от 2.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 713 от 27.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗОДФЛ (отм.), като е определено по реда на чл. 122 от ДОПК задължение по чл. 35 от този закон в размер на 4 683.63 лв. и лихва за забава в размер на 1 876.94 лв. за отчетната 2003 г. и в размер на 6 753.13 лв. и лихва за забава в размер на 1 856.40 лв. В хода на ревизионното производство е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. От лицето, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изискана информация с искане от 22.02.2007 г., връчено на 8.03.2007 г. и от 21.04.2007 г., връчено на 23.04.2007 г. С протокол от 3.05.2007 г. са представени документи и писмени обяснения, подробно посочени в РД. Изпратени са искания за установяване на факти и обстоятелства от контролни органи и трети лица, както и искания за осъществяване на насрещни проверки. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето е уведомено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства и след това е определено задължението по размер, включително и това за забава. В мотивите си съдът е приел, че органът по приходите, без да излага подробно мотиви е приел от своя страна, че през 2003 г. лицето е предоставило на "Фюълтрейд" ООД паричен заем в размер на 56 175.00 лв., съгласно договор от 30.12.2003 г. Това определя наличието на отрицателно салдо към 31.12.2003 г., превишаване на разходите над приходите в размер на 18 699.61 лв. Според органа те са недекларирани доходи, който следва да бъдат обложени по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Той е обсъдил заключението по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, което установява, че в счетоводството на дружеството- заемател по договора от 30.12.2003 г. не е осъществено осчетоводяване на този договор. При проследяване на счетоводните записвания по с) ка 501 "Каса и левове" и с)ка 503 "Разплащателна с) кав левове" експертът не е установил постъпването на заемни суми по договора, както и връщането им. Правният извод на съда при тази фактическа обстановка е, че фактическите констатации на РА са оборени, понеже чрез неоспореното заключение по ССчЕ, съответно и от неангажиране на други доказателства не се установява реално предаването на сумата от 56 175.00 лв. от заемодателя на заемателя въпреки наличието на споразумението от 30.12.2003 г. С оглед разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, която урежда договора за заем като реален договор, по делото не се установява, че се е стигнало до окончателното сключване на същия, респ. лицето не е представяло средства и не е осъществявало разход, който неправилно е включен в баланса за 2003 г. Анексът от 31.12.2003 г. се явява ирелевантен и независимо от липсата на достоверна дата не променя направената преценка. Касационното възражение в тази част на спора по естеството си представлява възражение срещу заключението по ССчЕ и начина на изготвяне на същото. Следва да се отбележи, че то е било прието в съдебно заседание от 12.03.2008 г., като не е оспорено от процесуалния представител на приходната администрация. В същото заседание са представени и доказателствата, на които се е позовал експертът при изготвянето му, като те също не са оспорени от юрисконсулт Николай Бонев. Второто възражение е насочено към неправилно възприемане от страна на съда на анекса към договора от 30.12.2003 г., както и на представените доказателства. Съдът ги е ценил по посочения по-горе начин, като следва при тази фактическа обстановка по спора да се приеме, че констатациите в РА са оборени и съответно преценката на съда за незаконосъобразност на същия в тази му част е правилна. Аналогична е фактическата страна по спора и във втората му част относно отчетната 2004 г. В хода на административното производство е установено, че лицето е реализирало приход от продажба на недвижим имот в размер на 4 510.00 лв., а е направило разход в размер на 11 285.00 лв. по договор за заем от 30.12.2004 г. В резултат на това се достига отрицателно салдо от 25 875.00 лв. Предоставеният заем се третира като недеклариран доход, който следва да се обложи по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Съдът е направил аналогични изводи относно характера на договора за заем, на липсата на доказателства относно реалното предаване на паричните средства, като се е позовал на изслушаната ССчЕ и на ирелевантността на анекса от 31.12.2004 г. Обосновал е преценка за незаконосъобразност на РА и в тази му част. Касационните възражения са същите относно неправилното кредитиране на заключението по експертизата, което по естеството си представлява оспорване на същото, както и на представените писмени доказателства. Следва да се има предвид, че за 2004 г. лицето е предоставяло заем от 10.03., от 25.03., от 14.07. и от 30.07.2004 г. на същото дружество, които парични средства са му възстановени от него, в качеството му на заемател. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила и в тази част на спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение