Решение № 109 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 247/2012 г.

Решение № 109 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 247/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. Т. Т. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 1291 от 18.01.12 г. на влязлото в сила решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 2612/07 г. на районен съд Д. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото поради неспазена процедура във връзка с подсъдността и нередовно призоваване за проведените съдебни заседания. В подадената молба е посочено, че страната е научила за постановения съдебен акт на 19.10.2010 г. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от Г. Р. В. от [населено място], с който оспорват нейната допустимост поради просрочие и нейната основателност. В съдебно заседание молителката се явява лично, а ответната страна се представлява. Молителката желае - влезлият в сила акт да бъде отменен, а процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на подадената молба като неоснователна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след, като обсъди направеното искане, изразените от страните становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска Д. е осъдил К. Т. Т. да заплати на Г. Р. В. сумата от 2 300 лв. - разходи за топлоснабдяване за наетия по договор от 14.02.2003 г. недвижим имот в [населено място] [улица] бл. 1 ет. 8 ап. 30,за периода 1.01.04 г. - 31.05.05 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.07 г., както и направените разноски от 214 лв. Решението е влязло в сила на 20.07.2009 г. В хода на производството призоваването е станало по следния начин: В исковата молба посоченият за К. Т. Т. адрес е бил: [населено място] [улица] ет. 2. Изпратеното съобщение се е върнало с отбелязване, че лицето е било наемател на адреса преди 10 години, а понастоящем там има детска градина. С разпореждане от 6.02.08 г. - съдът е дал 7-дневен срок на ищеца за посочване на адрес на ответника. В изпълнение на указанията е представено удостоверение, съгласно което настоящият адрес на лицето е: гр. С. [улица] ет. 5 ап. 13, а постоянният е този, който е бил посочен в исковата молба- [населено място] [улица] ет. 2. Два пъти са били изпращани съобщения и на двата адреса. И двата пъти /на 18.03.2008 г. и на 16.04.08 г./ те са се върнали в цялост. Върху съобщението, изпратено на постоянния адрес - отбелязванията са били, че на посочения адрес има детска градина и новият адрес на лицето не е известен на съседите, а върху съобщението, изпратено на настоящия адрес - отбелязванията са били, че на адреса няма такова лице, там живее друго семейство. При тези данни е постановено призоваването да стане по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) - чрез ДВ., като на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 21, т. 3 от ЗПП - на ответната страна е назначен представител, чрез когото страната е уведомявана за съдебните заседания и за постановения акт. При тези данни - неоснователна е тезата на молителката за лишаване от възможност за участие в делото поради нередовно призоваване. Уведомяването й е станало съобразно установен в закона способ /чл. 50 от ГПК (отм.), приложим с оглед данните по делото, съгласно които страната не е била открита на декларирания от нея, по съответния ред, към момента на разглеждане на делото - постоянен и настоящ адрес. Неоснователен е и довода за неспазена процедура във връзка с подсъдността. Сред изчерпателно изброените основания за отмяна не се съдържа такова свързано с подсъдността. Възражение за неподсъдност на делото поради предявяването му в съд, в района на който не е било местожителството на ответника е следвало да бъде направено от ответната страна. С оглед извода на съда за спазване на процедурата по призоваване - липсата на подобно възражение не може да обоснове евентуална отмяна. Следва да се има пред вид, че производството по отмяна е особено, извънинстанционно производство, различно от производството по обжалване, в което молбата се уважава само и единствено при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 303 от ГПК. Молбата за отмяна не е просрочена, защото е подадена в тримесечния срок от датата на узнаване на решението, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /страната твърди, че е узнала за решението на 19.10.2010 г., при което срокът изтича на 19.01.2012 г., а на лист 13 от материалите по делото е налице молба за отмяна, входирана в районния съд на 18.01.2012 г./С оглед направеното от ответната страна възражение - следва да се посочи, че в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е предвиден краен едногодишен срок от влизане в сила на решението за подаване на молбата за отмяна. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение