Решение № 4188 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2008 г.

Решение № 4188 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение от 12.02.2008 год., постановено по адм. д. № 620/2006 год. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Е" състав, в частта, в която е отменен по жалбата на Атанас Серафимов Митков, управител на "Ринг гипс" ЕООД, с. Изгрев Общ. Благоевград ДРА № 524/14.04.2005 год., издаден от Василка Мирчова на длъжност ГДИ при ТДД гр. Благоевград, потвърден с Решение № 2379/31.08.2005 год. на Директор на РДД гр. София с правоприемник Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП за преобразуван финансовия резултат за 2002 год. на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 5 от ЗКПО. В жалбата се прави оплакване, че решението на СГС е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на СГС и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ДРА и решението на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София. Ответното по касационната жалба дружество, "Ринг гипс" ЕООД, с. Изгрев Общ. Благоевград, представлявано от управителя Атанас Серафимов Митков, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество - основателна. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред СГС е бил ДРА № 524/14.04.2005 год., издаден от Василка Мирчова на длъжност ГДИ при ТДД гр. Благоевград, потвърден с Решение № 2379/31.08.2005 год. на Директор на РДД гр. София с правоприемник Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП за преобразуван финансовия резултат за 2002 год. на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 5 от ЗКПО, в следствие на непризнати разходи за 2002 год. и 2003 год., като в следствие на това е увеличена данъчната основа на основание чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) за 2004 год. в размер на 17 452 лв. - непризнати суми като разходи в предходните 2002 год. и 2003 год. Спорът е относно непризнати разходи за гориво, изписани с мемориални ордери в размер на 16582, 06 лв., за която част от ДРА има жалба и увеличение с 1813 лв. -извършени разходи за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличение на тяхната стойност, отчетени като текущ разход за ремонт. Ревизиращите са приели, че не е налице документална обоснованост на стопанските операции, с което са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от ЗСч, визиращ основния счетоводен принцип. Прието е, че за изписването на разходите за гориво е необходимо да се състави пътен лист (форма, утвърдена с албум на първичните счетоводни документи). Посоченият документ дава информация за реално изразходваното гориво и въз основа на него се извършва отписването на материалните запаси (горива). Тези изводи на ревизиращите са възприети и от съда, който е приел, че жалбоподателят е оборил констатациите в ДРА, като е представил пътни листове и по този начин е доказал документално направените разходи. По време на ревизията такива доказателства не са представени. Не са представени и с жалбата до РДД, но са представени в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), когато разходите, довели до намаляване на счетоводен финансов резултат, които ДЗЛ не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания, финансовия резултат се увеличава с разходите, произтичащи от сделки или трансфери. Съдът е обсъдил заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, предвид на която за всеки от разходите жалбоподателят разполага с необходимите документи - фактури и застрахователна полица, като за разходите за гориво са приложени пътни листа с описаните маршрути, номера на автомобила и разходна норма. Приложени и приети от съда като доказателства са пътни листове от № 007201/05.01.2002 год. до № 007287/23.12.02 год. Тези доказателства са представени в съдебното дирене, а не пред данъчните органи, но вещото лице ги е обсъдило при изготвяне на заключението. Експертът е посочил, че представените пътни листове са само за сумата от 12214, 35 лв., като за останалата сума, начислена от данъчните органи - 4367, 71 лв. няма представени пътни листове. Въз основа на това, Съдът е направил извода, че жалбата е частично основателна до сумата от 12214.35 лв., а в останалата част е неоснователна и следва да се увеличи финансовия резултат за 4367, 71 лв. за 2002 год. на посоченото правно основание - чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. По втори пункт от жалбата, касаеща разходи по фактури № 837/30.09.02 год. за 1575 лв. с доставчик "Метро" ООД и ф-ра № 1168/27.12.2002 год. на стойност 238 лв. с увеличен финансов резултат за 2002 год. със сумата от 1813 лв. Съдът е приел, че увеличението е неправомерно. Предмет на фактура № 837/30.09.02 год. са закупените от "Метро" ООД авточасти за кола "Мерцедес" рег № Е 37-73 А. Авточастите са описани по наименование и стойност отделно. Общата стойност на фактурата е 1575 лв. без ДДС. Неприетите разходи са и по фактура № 1168/27.12.2002 год. в размер на 238 лв. с издател ЕТ "Константин Динев" за покупка на авточасти, подробно описани във фактурата. В своето заключение експертът посочва, че поръчките по тези фактури № № 837/02 год. и ф-ра 1168/02 год. са свързани с извършване на ремонт и правилно е осчетоводен като текущ разход. Съдът е приел жалбата за основателна в тази си част и е отменил данъчните актове, с които е увеличена данъчната основа за 2002 год. със сумата от 6180, 71 лв. (сборна от 4367, 71 лв. и 1813 лв.). В атакуваното Решение, Съдът е приел, че е налице документална обоснованост на стопанските операции, стойността по фактурите е била заплатена и осчетоводена. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и при неговото постановяване СГС е приложил правилните и относими правни норми на база на събраните доказателства. Следва да се има предвид, че фактурите са издадени в съответствие с изискванията на ЗСч . Установено безспорно в производството е, че получателя по фактурите е спазил редовността на счетоводните записвания и правилно е отразил процесните фактури в своето счетоводство. Представени са пътни листи, макар и на фазата на съдебното обжалване, което доказва обосноваността на финансовите операции. Следва да се отбележи, че изискването на ЗКПО за признаването на даден разход като такъв е той да е действително извършен и да е осчетоводен правилно. Предвид изложеното, като е достигнал до съответния извод - че сделките, документирани в издадените фактури, не са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, СГС е издал правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна по решението по чл. 208, т. 3 от АПК, то не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 222 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222 от на АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,