Решение № 5 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2008 г.

Решение № 5 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 373/7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 712/2007 г. Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт № 1000769/30.08.2006 г., издаден от Татяна Димитрова Нойкова, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 341/23.02.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - гр. София в частта относно определените задължения за заплащане на изравнителни здравноосигурителни вноски за периода 1.01. - 31.12.2000 г. в размер на 2314, 24 лв. ведно със съответните лихви. Отхвърлил е жалбата на Иван Стойов Тодоров, в качеството му на ЕТ "Иван Тодоров-Фачоко" срещу Ревизионен акт № 1000769/30.08.2006 г., издаден от Татяна Димитрова Нойкова, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 341/23.02.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в останалата част. Срещу това решение са подадени две касационни жалби. Първата е от процесуалния представител на директора на дирекция "ОУИ" при НАП-София, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 1000769/30.08.2006 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, относно определените задължения за заплащане на изравнителни здравноосигурителни вноски за периода 1.01. - 31.12.2000 г. в размер на 2314, 24 лв. ведно със съответните лихви. Счита, че обжалваното решение в тази част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Втората жалба е подадена от Иван Стойков Тодоров в качеството на ЕТ "Иван Тодоров - Фачоко", срещу обжалваното решение в частта, в която е потвърден оспорения ДРА. Не споделя извода на съда, че актът е мотивиран чрез ревизионния доклад, приет за неразделна част от акта. Счита за неизпълнена разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът да реши спора по същество. В съдебно заседание първият касационен жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Вторият касационен жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби за неоснователни, а постановеното решение за правилно. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес в обжалваните от тях части на решението, а по същество, намира следното: ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ "ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО" при НАП гр. СОФИЯ Настоящата инстанция счита, че в диспозитива на решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, отменяйки ДРА в частта за заплащане на дължимите "здравноосигурителни вноски" за периода 1.01.- 31.12.2000 г. в размер на 2314, 24 лв. В мотивите на решението съдът е изложил становище за погасяване по давност на вноските за ДОО в размер на 2314, 24 лв. и съответните лихви (ред 48 от таблицата за размера на задълженията към оспорения ДРА). Този порок не може да бъде поправен в настоящото касационно производство, а страните следва да проведат производство по реда на чл. 247 от ГПК. Доколкото волята на съда в мотивите на решението ясно е изразена за отмяна на оспорения ДРА по отношение дължимите изравнителни вноски за ДОО за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2000 г., поради изтичане на погасителната 5-годишна давност, визирана в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, настоящата инстанция ще съобрази така отразеното правно становище. Касационната жалба не съдържа конкретни възражения срещу правния извод на съда за погасяване на вземането при хипотезата на чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази норма, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата от закона. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода им. Следователно с изтичане на 5-годишния давностен срок в конкретния случай са погасени по давност както закъснели вноски за ДОО, така и за закъснели дължимите лихви за 2000 г. В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК. Затова единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено, е отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания за невнесени осигурителни вноски - чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК. След като 5-годишният давностен срок е изтекъл и длъжникът се е позовал на този юридически факт, актовете на данъчната администрация правилно са отменени, тъй като в противен случай същите биха подлежали на принудително изпълнение. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ЕТ "ИВАН ТОДОРОВ-ФАЧОКО" Неоснователен е касационният довод за липса на мотиви на РА по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Това възражение подробно е обсъдено в мотивите на обжалваното решение и настоящата инстанция изцяло го споделя. Съгласно ал. 2 от нормата, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, като изложените в доклада факти и обстоятелства съставляват фактическата обосновка на акта. Няма процесуална пречка мотивите или част от тях да се съдържат в друг акт, съставляващ неразделна част от процедурата по издаване на оспорения административен акт. Освен това правата на жалбоподателя са били защитени, като той се е възползвал от правата си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и е представил възражение по ревизионния доклад. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,