Решение № 11185 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2015 г.

Решение № 11185 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 472/16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 239/2015 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - В. В. Д., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 126/16.03.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, във връзка с извършено оценяване на изпълнение на длъжността и получена годишна оценка "неприемливо изпълнение" е прекратено служебното правоотношение на Добрев, заемащ длъжността "директор" на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. П. За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно. След анализ на поставените цели в работния план на служителя, решаващият съд установява, че в частта относно последните две цели /6-та и 7-ма/, планът не отговаря на изискванията, разписани в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Прието е, че това не са цели, а са задължения, които служителят е следвало да изпълнява с оглед на заеманата от него длъжност. Предвид гореизложеното, правилно е установено, че последните две "цели" от работния план не е следвало да се взимат предвид, както от оценяващия орган, така и от съда. Първоинстанционният съд подробно обсъжда междинната среща като задължителен етап в процедурата по оценяване изпълнението на длъжността от служителя. Обосновано е прието, че междинната среща е проведена формално, без да са дадени конкретни насоки на оценявания и в нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. При изследване последния етап от оценяването на служителя - заключителната среща, решаващият съд приема, че същата е проведена в нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА. Установено е и нарушение на изискването, разписано в чл. 13, ал. 4 от Наредбата, съгласно което едва след приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка, който се предоставя на оценявания. В обжалваното решение е изведено наличието на съществено несъответствие между етапите в процедурата по оценяване. Констатациите и коментарът на оценяващия ръководител на проведената междинна среща са позитивни, като те отразяват резултатите на служителя за половината от оценявания период. Горното обуславя извода за необоснованост при определяне на най- ниска оценка за последващия период от шест месеца. Въпреки горните нарушения, които са самостоятелно основание за незаконосъобразност на оценяването на служителя и съответно на постановената заповед, решаващият съд приема, че извършеното оценяване е незаконосъобразно и по същество, тъй като отразеното във формуляра, обективиращ годишната оценка на служителя, не се установява по безспорен начин. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16 от НУРОИСДА годишната оценка на Добрев, който е служител на ръководна длъжност е следвало да се постави въз основа на два критерия - степен на постигане на целите от индивидуалния работен план и според показаните от него компетентности. Съответно в чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА е регламентирано при какви условия се поставя оценка "неприемливо изпълнение". За да бъде оценен по този начин, служителят едновременно следва да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 от НУРОИСДА. Въз основа на извършения анализ и при преценка на съвкупния доказателствен материал от решаващият съд е направен е извод, че в конкретния случай не са налице кумулативно разписаните условия на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, предвид което незаконосъобразно на служителя е поставена най-ниската оценка "неприемливо изпълнение". Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. От събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение на ответника по касация. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Решаващият съд правилно извършва контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване. Неоснователен е довода на касатора, че определените в работния план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба и съобразени с характера на дейността на служителя. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА изисква определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. Още с формулирането на целите за оценявания период, оценяващия ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания. Посочените разпоредби изискват на тази среща да се извършва преглед на изпълнението на целите, определени в индивидуалния работен план /тоест на всички цели/ и при необходимост да се набелязват конкретни действия за подобряване на изпълнението. Видно от съставения и подписан формуляр е, че не е било обсъдено изпълнението на нито една от заложените цели, както и не са посочени конкретни действия за подобряване на изпълнението. Това нарушение представлява съществено такова в проведената оценителна процедура. Целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на целите, заложени в работния план, с които той да може да се съобрази, така, че да има възможност да ги изпълни до края на периода. В случая, правилно е прието, че междинната среща не е изпълнила това си законово предназначение. Правилни са изводите на решаващия състав, че поставената на служителя при заключителната среща оценка на показателите за компетентост не отговаря на изискванията на НУРОИСДА. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара и изводите на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяване, регламентирани в чл. 18 от НУРОИСДА. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Изводите на АС - П. за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на В. В. Д. сумата от 600 лева /шестстотин лева/ за разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение