Решение № 387 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2015 г.

Решение № 387 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 18740 от 1.12.14 г. по в. гр. дело № 1399/14 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. С него е отменено решението от 23.07.13 г. по гр. дело № 48838/12 г. на Софийски районен съд, ГО, 118 състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Г. М. М. против [фирма] за разликата над 2 000 лв. до 9 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което е присъдена още сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца неудобства от битов характер и невъзможност да води нормален живот поради неизпълнение на договорно задължение на ответника за доставка на електрическа енергия до имот, находящ се в [населено място], ЖК". бл вх. ап., за периода от 5.03.12 г. до 24.11.12 г. С определение № 650 от 20.05.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди при непозволено увреждане по справедливост, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 407 от 26.05.10 г. по гр. дело № 1273/09 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и др. Според установената задължителна съдебна практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, за собствения на ищеца Г. М. недвижим имот, находящ се в [населено място], ЖК""бл. вх. ап., клиентски № 300051857580,както и че за периода от 5.03.12 г. до 24.11.12 г. било преустановено снабдяването с електрическа енергия. Спорно било по делото дали са се осъществили предпоставките за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия, има ли забава на кредитора и съпричиняване на вредите. Съдът е приел за установено, че до края на м. ноември ищецът е заплащал стойността на доставената му електрическа енергия с услугата на [фирма] директен дебит, както и че през м. 02.12 г. ответникът го уведомил, че доставената ел. енергия по фактура от 23.12.11 г., на стойност 54.88 лв., със срок за плащане до 20.01.12 г., не е платена. На 21.02.12 г. ищецът е дал съгласие за незабавно инкасо, в което е посочил абонатния си номер, на [фирма], по искане на "Ч. Електро България"АК, като на 22.02.12 г. е представил копие на ответното дружество, а на 5.03.12 г. му е заплатил кешово стойността на процесните 2 бр. фактури. Съдът е изложил съображения, че извършването на платежна операция с използване на дебитен кредит изисква съдействие от страна на получателя, което не се изчерпва само със съгласието за осъществяване на заплащането на дължимите суми по банков път чрез директен превод, но и в уведомяване на платеца при промяна на доставчика на платежните услуги и посочване на друг такъв. Направен е извод, че в случая такова съдействие не е дадено от ответното дружество за периода от 1.01.12 г. до 5.03.12 г. Ищецът е бил уведомен за прекратяване на договорните отношения между [фирма] и ответника едва след преустановяване на електрозахранването. Ето защо въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на забава на кредитора, която освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава - чл. 96, ал. 1 ЗЗД, поради което е счел, че не се е осъществило основанието на чл. 123, ал. 1, пр. 1 ЗЕ (отм.) за преустановяване приноса на ел. енергия до ищеца. От установеното виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението да доставя ел. енергия в имота на ищеца за периода от 5.03.12 г. до 24.11.12 г., е направен извод, че ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него вреди от неимуществен характер, които са в пряка причинно-следствена връзка и са предвидими. Въззивният съд е счел, че сумата в размер на 9 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за неимуществените вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение е взето предвид тежестта на увреждането; обстоятелствата, при които то е настъпило - че електрозахранването е било спряно в деня, в който ищецът е заплатил доставената му ел. енергия по процесните фактури; продължителността на търпените от него отрицателни психически изживявания и битови неудобства; възрастта му и здравословното му състояние . В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ответникът по жалбата Г. М. моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и провери правилността на решението в обжалваната му част на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, е завишен. Установено е от свидетелските показания, че лишаването на ищеца от ползване на ел. енергия за процесния период му е причинило значителни неудобства от битов характер - не можел да се отоплява и да готви, да ползва осветление, компютри и интернет, не можел да съхранява в хладилника хранителни продукти, инсулин и др. лекарства и поради заболяването му от диабет се наложило дъщеря му да му готви подходяща храна. Като се вземе предвид продължителния период на неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения /от 5.03.12 г. до 24.11.12 г./, през който ищецът не е могъл да води нормален начин на живот, характера и вида на увреждането, липсата на трайни последици за физическото и психическото му състояние, настоящият състав приема, че за покриване на моралните му вреди по справедливост следва да определи сумата 2 000 лв. Неоснователно е възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и обосновано е приел, че след като ответникът е прекратил договорните си отношения с [фирма], без да уведоми за това ищеца своевременно, налице е хипотезата на забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му забава. При тези съображения решението в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 2 000 лв. до 9 000 лв. следва да се отмени и искът за разликата от 7 000 лв. следва да се отхвърли. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.