Решение № 3033 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2009 г.

Решение № 3033 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1088/30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2092/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен РА № 2400913/9.10.2006 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 964/23.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта за допълнително начислен ДДС за периода 1.05.2006 г. - 25.05.2006 г. в размер на 52 140,40 лв., представляваща начислен ДДС върху 260 702 лв. - аванс за фъстъци и лихви - 1 984,99 лв. Макар изрично да не е посочено отменително основание, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 14 ЗСч. Касаторът твърди, че даденият от "Нормандия 2005" ЕООД аванс по процесната фактура представлява краткотраен актив. Освен това в касационната жалба се твърди, че по същата фактура, по която е заплатен авансът вече е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит в предишни данъчни периоди. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Нормандия 2005" ЕООД - гр. Стара Загора, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение, тъй като разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) изисква начисляване на ДДС върху всички налични активи по смисъла на ЗСч, а такъв е и получения аванс. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени отменен РА № 2400913/9.10.2006 г. в посочената по-горе част, Административен съд - гр. Пловдив е приел, че за да подлежат на облагане активите, те трябва да са налични. Съдът е обсъдил счетоводните записвания и отразеното в ревизионния акт, че по с/ка 304-Стоки" е отразена фактура "аванс за фъстъци" на стойност 260 702 лв. Наред с това съдът е изложил мотиви, че след като е установено, че доставката на фъстъци не е реализирана, незаконосъобразно е начислен ДДС върху платения по доставката аванс. Обжалваното решение е неправилно. В разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) се съдържа една правна фикция, тъй като се приема, че се извършва доставка на активи, без такава реално да се осъществява. Затова в процесния случай правилно органът по приходите е начислил ДДС върху аванса за фъстъци. Спорният по делото въпрос е дали този аванс представлява наличен актив по смисъла на ЗСч. По смисъла на чл. 14 ЗСч авансът представлява краткотраен актив, който е бил наличен към момента на дерегистрацията на дружеството на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" ЗДДС (отм.). Затова изводите на съда, че не е следвало върху аванса да се начислява ДДС са незаконосъобразни. Неправилно съдът е приел, че след като доставката на фъстъци не е реализирана, то ДДС не следва да се начислява, както правилно е посочено и в касационната жалба, че начисляването на ДДС по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не е за доставката на фъстъци, а върху платения аванс, който представлява наличен актив. Плащането на аванса преди реалното осъществяване на доставката, представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) и върху него следва да се начисли ДДС. Относно отразяването на аванса в счетоводството на дружеството по с/ка 304 "Стоки", вместо по с/ка 402 "Доставчици по аванс" не променя характера на аванса като краткотраен наличен актив, който подлежи на облагане с ДДС съобразно изискванията на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Облагането по чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) е само по отношение на аванса, а не на фъстъците, за които няма данни да са получени реално от дружеството. Освен това след като касаторът твърди, че доставката не е реализирана и е издадено кредитно известие, то по отношение на аванса не е извършена корекция и този аванс е фигурирал в крайното салдо по сметка 304 към датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.), което води до извод, че след като авансът е наличен, то той представлява наличен актив по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) и върху него следва да се начисли ДДС. Следва да се отбележи, че вещото лице по изготвената от него съдебно-счетоводна експертиза изрично е отразило, че не може да даде заключение за редовно водено счетоводство, поради липсата на счетоводна документация. За последната има данни, че е иззета за нуждите на досъдебно производство. В допълнение към експертизата от 2.03.2009 г. експертът е отразил, че по данни на господин Върбанов - бивш счетоводител на фирмата за процесния аванс за фъстъци има издадено кредитно известие от същата дата, на която е издадена и фактурата - 30.08.2003 г., с което била анулирана сделката. По отношение на това обстоятелство настоящият съдебен състав счита, че то е ирелевантно, тъй като няма данни в счетоводството на получателя кредитното известие да е счетоводно отразено, а и както се посочи по-горе даденият аванс за фъстъци фигурира в крайното салдо на дружеството-ответник по касационната жалба, поради което то е представлявало наличен актив по смисъла на счетоводното законодателство и подлежи на облагане предвид фикцията, съдържаща се в чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС (отм.) и като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 221, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата срещу ревизионния акт в посочената по-горе част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 532,51 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,