Решение № 2550 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2015 г.

ВАСV отделение28.02.2017 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591/12.10.2015 г. по адм. д. № 389/2015 г. по описа на Административен съд- П. ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. П. да заплати на А. Т. Ч., ЕГН: **********, сумата от 800 ( осемстотин ) лева, представляващи направени пред настоящата съдебна инстанция разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2550 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. П. против решение по адм. д. № 389/2015 г. по описа на АС-П. Иска отмяна на решението с доводи за съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Докладната записка от 13.01.2015 г., която съдът приема за протокол, не е документ, който да е регистриран в деловодната система на ОД на МВР, същата не съществува в документооборота на сектора и на Дирекцията. Към момента на налагане на наказанието записката не е установена, макар да са извършени многократни проверки. Това налага извод, че е съставена за целите на съдебното производство. Претендира разноски. Ответната страна А. Т. Ч. оспорва касационната жалба, като твърди, че протоколът е докладната записка, която не е търсена въобще, още по-малко "многократно". Цитира свидетелски показания и обяснения. Иска решението да се остави в сила. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения различни от тези на съда. Посочва, че в административната преписка не са събрани доказателства за проверените автомобили и извършеното нарушение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 591/12.10.2015 г. по адм. д. № 389/2015 г. по описа на АС-П. е отменена заповед № 1006з-1 от 4.05.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. П., с която на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 204, т. 4 вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на А. Т. Ч., младши инспектор, младши автоконтрольор първа степен, на сектор "Пътна полиция" към отдел "ОП" при ОД на МВР гр. П., е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че проверяващите от инспектората не са изискали цялата документация, която е изготвена от младши автоконтрольор Ч. и следователно е нямало как да знаят дали е изготвен или не доклад и протокол за проверяваните автомобили. Проверката им е приключила в 3.00 ч. през нощта, а служителят и колегата му са изготвили след приключване на дежурството часови график, докладна записка от 13.01.2015 г. за проверени МПС и лица без констатирани нарушения по ЗДвП. Проверени са три превозни средства, вписани са номера, модел, марка и трите имена и ЕГН на водачите. Съдът приема, че докладната записка е протокола по смисъла на т. 2 от писмото на главния секретар на МВР и следователно нарушението не е извършено. Настоящият съдебен състав намира решението като краен резултат за правилно. Правният проблем по делото е дали служителят лошо е изпълнил изискванията по т. 2 от разпоредително писмо рег. № 8121р- 35280/26.11.2014 г. на главния секретар на МВР при извършване на проверка на МПС и да е изготвил определените за целта документи: доклад за проверени МПС и лица и протокол за проверено МПС по време на дежурство от 20.00 ч. на 12.01.2015 г. до 8. ч. на 13.01.2015 г. Заповедта е приложена на л. 51 от делото, като в т. 2 е посочено, че проверки на ПС и вещите, превозвани в тях се извършват само в случаите на СПО, определени по чл. 81, ал. 2 от ЗМВР при данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред или при сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. За всички случаи на извършена проверка на ПС и вещите, полицейският орган е длъжен да състави протокол, в който се отразяват дата и място на проверката, имена, длъжност и месторабота на полицейския орган извършил проверката, основанието, посочено в ЗМВР за извършване на проверката, вещите, които са проверени, описани по вид, състояние и място, където са намерени, регистр. № на ПС, марката, модела и други идентификационни данни, данните на свидетеля и съответното лице, чиито вещи или превозни средства са обект на проверка. В административното производство е представен образец на докладна записка - л. 56 и попълнен образец на докладна записка с дата 13.01.2015 г. -л. 78, от А. Ч., в която са вписани само имената на водачи на три превозни средства- марки Мерцедес и Опел, моделите и регистрационните номера. Попълнената докладна записка е изпратена с писмо изх. № 100600-5923/16.07.2015 г. на ОД на МВР гр. П. и уточнението, че докладната записка е без номер в деловодството на сектор "Пътна полиция" и е представена от служителя след завеждане на делото на 26.06.2015 г. Обоснован е направеният от съда извод, че в административната преписка няма данни протоколът за извършена проверка на МПС по време на дежурството на 12 срещу 13 януари 2015 г. да е изискан от дисциплинарно-наказващия орган. Представеното ксерокс-копие на докладна записка обаче не е официален документ, защото не е входиран в деловодството на ОС на МВР и поради това няма достоверна дата. Видно от писмо на началник сектор "ПП" при ОД на МВР П. от 1.07.2015 г. - л. 68, в деловодната програма са намерени само ежедневна форма отчет с рег. № КАТ-830/13.01.2015 г., докладна записка за отклонения от зададен маршрут с рег. № КАТ-835/13.01.2015 г. и задачи за изпълнение на дейността по пътен контрол с рег. № КАТ-827/13.01.2015 г. С писмо от 3.07.2015 г. на директор на ОД на МВР П. до съда- л. 66, е посочено, че не се установява да е регистрирана докладна записка от 13.01.2015 г. Следователно макар и да не са представени данни за активни процесуални действия от наказващият орган, обективно докладна записка не е входирана в деловодството на ОД на МВР гр. П. и дори да е вярно, че е търсена, няма как да бъде намерена. Жалбоподателят дори не твърди друго, защото в о. с. з. на 9.07.2015 г. обяснява, че докладната записка е предадена на свидетеля Т. и не знае къде е оригинала. Което означава, че не е входирана по реда на Инструкция № Й з-223/13.02.2009 г. за организация на деловодната дейност и защита на класифицирана информация при работа с документи в МВР. Предвид доказателствата по делото се налага извод, че съдът необосновано приема фактическа обстановка, от която прави неправилен извод за липсата на доказателства за извършено нарушение. Настоящият съдебен състав обаче счита, че решението следва да бъде оставено в сила, защото дисциплинарно-наказващият орган е нарушил чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Няма никакви конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието. Такива не се съдържат и в други документи, съставени за целите на административното производство. Наложено е наказание "писмено предупреждение", което е второто по тежест наказание по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че издателят "оценил всички доказателства, взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици", но не е посочено в какво се изразяват последиците, нито има мотиви защо е наложено наказание "писмено предупреждение". От кадровата справка на л. 32 е видно, че служителят е в системата на МВР от 2000 г. До момента на налагане на наказанието със заповед № 1006з-1/4.05.2015 г. има две наказания през 2003 г. и 2004 г. и шест награди, от които пет през 2014 г. Налага се извод, че цялостното поведение на служителя не е обсъдено. Видът на наказанието в случая е в дискрецията на административния орган, но липсват мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното като резултат решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на направени разноски от 800 лева за настоящата съдебна инстанция, за което е представен договор за правна защита и съдействие, в която сумата е посочена като изплатена в брой. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1