Решение № 6314 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2010 г.

Решение № 6314 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Иванов Вълчинов, от гр. Пловдив, против Решение № 811/02.06.2010 г. по адм. дело № 405/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците-физически лица, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответникът - изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /ИД на АГКК/, гр. София, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира ксационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Вълчинов против Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК-София, в частта й, с която е одобрена кадастралната карта на гр. Пловдив, кв. "Въстанически-север", относно поземлени имоти с идентификатори 56784.530.925 и 56784.530.926 и границата между тях, като неоснователна. Прието е, че в оспорената част заповедта е законосъобразна, тъй като съответства на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието създавнето и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, по отношение отразяване на двата имота с отделни идентификатори и на границата между тях. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че на основание нот. акт за продажба № 112/2005 г. касаторът Георги Вълчинов се явява собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ УПИ VIII-925,926, кв. 14 по плана на кв. "Въстанически-север", гр. Пловдив, ведно с жилищната сграда в югоизточния край на този имот. От писмените доказателства е установено, че по действащия към момента на издаване на процесната заповед кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 450/1981 г., а и преди него /виж делбен протокол от 24.01.1980 г. по гр. д. № 8162/79 г./, двата имота са самостоятелни, с отделни пл. номера № 925 и № 926, за които регулационния план е отредил един общ парцел VIII /осми/. При изработване на новата кадастрална карта законосъобразно двата имота са заснети отново самостоятелно, с отделни идентификатори и с граници по действащия към момента кадастрален план, защото това заснемане отговаря на законовите изисквания на: чл. 29, ал. 1, т. 2; чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5, б."г" от ЗКИР, респ. на чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При установените правно релевантни факти за отсъствие на означения на място граници между двата имота и отсъствие на съществуващи на място материализирани граници, изводите на съда за определяне на границите между тях на основание последно действащия кадастрален план, одобрен през 1981 г. по реда на ЗТСУ (отм.), са законосъобразни. Поради това неоснователно се поддържа нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата е неприложима към материята, касаеща създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри, предмет на оспорената заповед. Неоснователно е и оплакването за грешно заснета граница между двата имота, с оглед правата на касатора по решението за разпределение ползването на УПИ VIII-925,926, постановено по гр. дело № 2973/1999 г. на Районен съд-Пловдив. Правото на разпределение ползването на съсобствена вещ е действие на управление на общата вещ и не променя с нищо съществуващите вещни права на касатора върху общия парцел VIII, отреден за двата имота. Това решение няма конститутивно действие и не влияе по никакъв начин на установените с плана имотни граници на двата имота. Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение