Решение № 68 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г.

Решение № 68 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по протест на заместник - военно апелативният прокурор при Военно-апелативната прокуратура на РБ, срещу въззивно решение № 00115/, 12.11.2009 г., постановено по наказателно дело № 00110/2009 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 0091/17.07.2009 г. постановена по нохд№ 0091/2008 г. на Софийския военен съд.

С присъда № 0091/17.07.2009 г. по нохд № 0091/2008 г. на Софийския военен съд, подсъдимият Г. Т. Р. - бивш началник на отдел "Икономическа полиция" в Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" на МВР, е признат за НЕВИНОВЕН В ТОВА:

• за времето от 07.11.2007 г. до 20.03.2008 г. като длъжностно лице, да не е изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 7, т. т. 4 и 5 и чл. 13 от Инструкция 1з-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, като не е регистрирал заявителски материал за престъпление от общ характер, не го предал и не го изпратил за доклад, или докладвал за регистриране, по реда на посочената инструкция и от това са настъпили вредни последици, изразяващи се в затрудняване предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, извършени от служители на фирма "Екобилдинг" ООД - гр. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК;

• за времето от 30.11.2004 г. до 20.03.2008 г. като длъжностно лице, в посоченото му качество, да не е изпълнил задълженията си по служба, съгласно чл. 25, ал. 1 от Инструкция № I - 14/29.07.2004 г. за оперативния отчет на Министерство на вътрешните работи, като след приключване на централизирано дело за оперативно издирване на неизвестен извършител на престъпление "Ментето", per. № 15664/17.12.2001 г. и предаването на същото в Дирекция "Информация и архив" на МВР, е съхранявал в служебната си каса втората част от него, съдържаща 102 листа явни документи, подробно описани в диспозитива на присъдата на първостепенния съд и от това са настъпили вредни последици, изразяващи се в непълнота на архива на Дирекция "Информация и архив" на МВР, невъзможност за извършване на проверки в централизираната общосправочна картотека на МВР, както и възпрепятстване осъществяването на функциите на МВР по защита и опазване на обществения ред и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК;

• за времето от 20.03.2003 г. до 20.03.2008 г. като длъжностно лице, в посоченото качество, проучено за надеждност и получило разрешение за достъп до класифицирана информация да не е изпълнил задълженията си по служба, по чл. 102, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, като е съхранявал в служебния си кабинет в метална каса 47 броя дискети за компютър, 14 броя компактдискове и 1 брой преносима флаш памет за компютър, съдържащи класифицирана информация и от това са настъпили вредни последици, изразяващи се в осъществяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и създаване на предпоставки и възможности за попадане на наличната информация в неоправомощени лица, вследствие на което, да бъде затруднена дейността на службите за обществен ред и сигурност и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК. Съдът е постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

В оправдателната й част по пункт трети на обвинението присъдата не е протестирана пред въззивната инстанция и е влязла в сила.

ПРОТЕСТЪТ на Военно-апелативната прокуратура е само срещу пункт първи и втори на обвинението в решението на ВАС срещу подсъдимия Р., с касационни основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В протеста са изтъкнати следните нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение: съставът на Военно-апелативният съд не е извършил анализ на доказателствата обективно, всестранно и пълно и в тяхната съвкупност; съдът не е отчел многобройните доказателства, които подкрепят обвинението; липсват мотиви, защо се кредитират изцяло и единствено свидетелските показания, които са в полза на подсъдимия, а не се кредитират показанията на група незаинтересовани свидетели, в полза на обвинението. Съдът е направил незаконосъобразни правни изводи, че не са извършени престъпленията по чл. 387, ал. 1 от НК . Дори и да се приеме, че Н. е отказал да подпише съобщение или жалба за извършено престъпление от общ характер, съгласно цитираната по-горе инструкция, подсъдимият е бил длъжен да изготви докладна записка, която да се заведе и да докладва по установения ред, за да бъде извършена необходимата проверка по случая. Неправилно съдилищата са приели, че след като във 02-ро РПУ-СДВР, по жалба на свид. Николов е имало заявителски материал от Н., подсъдимият не е следвало да предприема действия по завеждане във ведомството му и на представените материали. Не е било необходимо в приетото лично от подсъдимия съобщение и папка с документи да са налице "достатъчно данни", а само данни за престъпление от общ характер.

В протеста срещу решението, касаещо пункт втори на обвинението се твърди, че в констатациите на съдилищата не са били взети предвид показанията на свидетелите И, В. С. и В. И., а са кредитирани избирателно показанията на св. И, по отношение на който има наказателни производства във Военноокръжна прокуратура-София, които са с предмет неговите взаимоотношения с ръководството на В. "Пещера". При кредитирането на показанията на този свидетел, съдът не е отчел, че през инкриминирания период Ив. И. е бил пряк началник на подсъдимия. Изводите че информацията от служебната папка на подсъдимия не съдържа материали по делото"Ментето" в оригинал, които се отнасят до дейността на В. "Пещера", са неправилни. Тя има всички реквизити на оперативното дело, тъй като съдържанието й започва с опис на материалите, който е изготвен собственоръчно от подсъдимия, а в нея е приложен дори и контролен лист за запознаване с материалите по оперативното дело. като част от оперативното дело тя не е предадена в архива и затова е извършено престъпление по чл. 387 НК.

Иска се съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр., ал. 1, т. 4 НПК, отмяна на решение № 00115/12.11.2009 г. по внохд № 00110/2009 г. на Военно - апелативния съд, в частта му, с която е потвърдената присъда № 0091/2009 г. по нохд № 0091/2009 г. на Софийския военен съд по пункт първи и пункт втори на обвинителния акт и връщане делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения и нарушенията на материалния закон.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста поради неоснователност на доводите относно процесуалните нарушения и по приложението на закона. Изводите на съдилищата, че Р. не е извършил деянията по чл. 387, ал. 1 НК и не са настъпили посочените от обвинението вреди последици, както и изобщо не са настъпили такива, са правилни. Моли решението да бъде оставено в сила.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т. Р. се явява лично и със защитата си - упълномощените от него адвокати Д. А. и В. С., които оспорват протеста и искат оставяне в сила въззивното решение. В заявителския материал на свид. Николов не е имало данни за престъпление от общ характер, а в оперативното дело са приложени от подсъдимия всички материали, намерени в работната му папка с явни материали, съхранявана от Р. като оперативен работник по случая, която не е имал задължение да предаде в архива.

В последната си дума подсъдимият Р заявява, че не е извършил престъпленията по служба, съгласно обвинението. Моли да се остави в сила въззивното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното:

КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От проверката, настоящият състав на ВКС установи, че не са допуснати твърдяните в протеста на ВАП касационни основания за отмяна на въззивното решение. И двете инстанционни съдилища са изяснили обективно, всестранно и пълно фактите от предмета на доказване по делото. Вътрешното си убеждение по фактите са изградили на базата на изследване на всички доказателства, както обвинителните, така и тези, които оправдават подсъдимия.

При правилно установените факти, съгласно обвинението, правните изводи за липса на обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 387, ал. 1 НК са законосъобразни.

ВКС не споделя доводите в протеста, че съдилищата са тълкували неправилно понятието "заявителски материал" и неправилно са приели, че получените от свид. Николов сведения не са имали характер на такъв материал. Неоснователни са доводите в протеста, че за този свой извод съдилищата са се позовали само на показанията на свидетеля Н на обясненията на подсъдимия Р, а не и на показанията на свид. Крумов, Порязов и С., както и на писмените доказателства. Изводите на съдилищата относно липсата на признаците на състава по чл. 387, ал. 1 НК в проявите на подсъдимия, очертани от обвинението, почиват на проверката и оценката на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съгласно изискването на чл. 107 НПК.

Данните посочени от свид. Николов, че работниците в "Екобилдинг" "се осигуряват на една заплата", за която се подписвал единствено свид. Николов, а "в действителност получават повече пари", не са потвърдени от оперативната проверка, направена от свид. Крумов по разпореждане на подсъдимия Р. Напълно голословно се твърди в протеста, че подсъдимият Р., преди втората си среща със свид. Николов, вече бил имал данни за престъпление от общ характер във фирмата "Екобилдинг" на данъчното и осигурителното право, но не ги докладвал като заявителски материал. Установено е точно обратното, че на 07.11.07 г. в качеството си на началник на отдел "Икономическа полиция" в Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция", подсъдимият е приел и изслушал устните оплаквания на свид. Николов срещу действията на един от собствениците на фирма "Екобилдинг" ООД - София, лицето К. По делото е изяснено, че при срещата си със свид. Николов, подсъдимият Р е узнал, че Н. е постъпил на работа в началото на м. октомври 2007 г. като управител на "Екобилдинг" ООД - София, но месец след това е напуснал фирмата, поради несъгласието му с начина й на управление от К. - един от собствениците на фирмата. Подс. Р. е узнал за изготвената от Н. до 2-ро РПУ на СДП жалба, подадена на 06.11.07 г. касаеща инцидент между К свид. Николов, станал на 05.11.2007 г., при който при отправена от свид. Николов към К. критика относно управлението на фирмата "Екобилдинг" ООД, е получил закана срещу личността си и тя възбудила страха му за осъществяването й. Установено е, че въпреки образуваната преписка във 2-ро РПУ на СДП, подс. Р. е предприел и действия по служба по повод оплакването като: разговарял е с полицейски служител във 02-ро РПУ за предприемане на адекватни полицейски действия и решаване конфликта между К, по реда на Закона за МВР; осигурил служител на полицията - свид. Крумов, който да съпроводи свид. Николов до офиса на фирмата, за да върне намираща се в него фирмена документация; по повод оплакванията на Н. за извършени закононарушения във фирмата; поискал от тъжителя да подаде писмен сигнал и да посочи конкретни закононарушения, но последният отказал, тъй като бил управител на дружеството се задължил в писмена декларация да не разгласява фирмена тайна; възложил е на оперативния работник свид. Крумов да придружи свид. Богдан Н. до фирмата и с протокол да предаде на свид. Кънев документацията, която Р. преди това, е прегледал и фотокопирал част от нея, с цел да установи дали има закононарушения. Въз основа на цялостната проверка и оценка на писмените и гласни доказателства, съдилищата са приели, че оплакването е съдържало само факти за междуличностни спорове, а не за престъпления от общ характер. Неоснователно се твърди в протеста на ВАП, че изводите в присъдата и решението се основават единствено на показанията на свид. Николов, свид. Крумов и обясненията на подсъдимия Р. Неоснователно се твърди, че показанията на свидетелите Неоснователно се твърди, че показанията на свидетелите С. и Порязовне са кредитирани. Те са проверени и обсъдени с останалите гласни и писмени доказателствени средства, приобщени от досъдебната по чл. 283 НПК. Въззивният съд е ценил показанията на свидетелите С. и Порязов като източници на данни за един последващ етап от поведението на подсъдимия, при проверка по дисциплинарното производство срещу него, а не за инкриминираните факти, тъй като те нямат възприятия по тях, преценките и оценките на инкриминираните факти правилно не са ценени като източник на доказателства.

Съдилищата са обсъдили данните за намерените в касата на подсъдимия копия от документи на фирмата "Екобилдинг" ООД предварителен договор за закупуване магазин за химическо чистене и други документи, които обективно не съдържат информация за престъпни деяния, поради което и правилно подсъдимият не ги е докладвал като "заявителски материал". Фактът, че при образуваното дисциплинарно производство срещу подс. Р. документите от касата му са били иззети, не сочи, че е укрил информация по служба, която той е бил длъжен да докладва само ако тя сочи на престъпление от общ характер.

ВКС споделя изводите на предходните инстанции, че Р. не е имал основание да регистрира, предава за доклад, или докладва за регистриране информация, която не съдържа данни за престъпление от общ характер. Само последното е основание за третирането й като заявителски материал, съгласно инструкцията. Узнатият от Р. факт, че Н. е сезирал органите във 2-ро РПУ по твърдението му за закана за престъпление срещу личността му, го е мотивирал да не третира подадената му от свид. Николов информация по същия случай за заявителски материал, при положение, че органите на МВР вече са били сезирани. Въпреки това, установено е, че е изпълнил задълженията си съгласно инструкцията, като е извършил чрез подчинените си, и лично проверка, въз основа на която е установил, че няма обективни данни за закононарушения във фирма "Екобилдинг" ООД-София. Резултатите от дейността му обективно не са го задължавали да изпълни вменените му по инструкцията действия за третиране материала като заявителски. Въз основа на докладваното от свид. Крумов на подсъдимия, той е узнал, че фирмата е имала реална стопанска дейност, реална материална база и постоянен адрес, развивала е строителна дейност и е спечелила проект за около 30 милиона евро. Подсъдимият Р. чрез телефонно запитване до съответните данъчни служби е бил информиран и за липсата на данъчни нарушения на "екобилдинг" ООД, гр. С. При втората им среща - на 13.11.2007 г. подс. Р., е приел лично от свид. Николов исканите от собственика на фирмата разходно-оправдателни документи и сумата от 90 лева, които Н. е трябвало да отчете на собственика К. Подсъдимият е изготвил саморъчно разписка за сумите и документите, които свид. Николов е дължал на собственика на фирмата К., прибрал ги е в касата и ги е държал там, докато собственикът К. ги получи лично. На практика, отчитането от Н. на неотчетените 500 лева на фирмата и предотвратяването на бъдещи конфликти между ръководството на фирмата и свид. Николов, е станало със съдействието на подсъдимия. От показанията на свидетеля Р съдилищата са установили, че и при последващата проверка на фирмата не е констатирал данни за престъпление от общ характер. Тези фактически данни правилно са оценени като елементи, които не разкриват съставомерни признаци за военнодлъжностно престъпление в поведението на подсъдимия. Нещо повече, по делото е установено, че преписка № 56616/2008 г. на СРП, образувана по данните от жалбата на свид. Николов, с вх. № 30538/06.11.2008 г. във 02-ро РПУ, по която са снемани обяснения, изготвени са предупредителни протоколи по ЗМВР, е приключила с постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на престъпление от общ характер.

Установените констатации по фактите са интерпретирани законосъобразно в изводите на съдилищата, че данните от свид. Николов, с които е разполагал подсъдимият Р, не са имали характер на заявителски материал по смисъла на чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 7, т. т. 4 и 5 и чл. 13 от Инструкция 1з-1171/02.08.2006 г. за организация на работата на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Следователно изводите че той не е извършил нарушенията на вменените му с инструкцията задължения са правилни. Нещо повече, спазил е чл. 6 от същата инструкция, че документи като посочените, не се регистрират като заявителски материал. При тези изводи, спорът дали данните от процесната проверката са "достатъчно данни" или само "данни", е безпредметен.

ВКС споделя изводите на инстанционните съдилища за липсата на нарушения в действията на подсъдимия на чл. 25, ал. 1 на Инструкция № I -14/29.07.2004 г. за оперативния отчет на Министерството на вътрешните работи.

Неоснователни са доводите на прокурора срещу оправдаването на подсъдимия Р за нарушение на Инструкция № 1-14/29.07.2004 г. за оперативния отчет на Министерството на вътрешните работи. По делото е установено, че на 30.11.2004 г., по предложение на подсъдимият Р, ЦДОИ "Ментето" е приключено. Образувани въз основа на това оперативно дело досъдебни производства. На 07.12.2004 г. оперативното дело е предадено от подс. Р. в Дирекция "Информация и архив" - МВР. Следователно изводите, че подсъдимият е предал делото в звеното за оперативен отчет в срока по чл. 29, ал. 1 от цитираната инструкция е правилен.

ВКС споделя изводите на съдилищата, че не е нарушен чл. 25, ал. 2 от цитираната инструкция. Държаната от подсъдимият, открита на 30.11.2004 г. в метален шкаф, ползван от него папка, надписана като "НИП - ДНСП - "явни материали", състояща се от 102 листа - подробно описани в присъдата, която не е била предадена на съхранение в звеното за оперативен отчет, няма характер на оперативно дело. Изводът се подкрепя от доказателствата.

Невярно се твърди че намерената папка имала всички реквизити на оперативно дело. Дублирането на материали от оперативното дело не й придават качеството на оперативно дело. В тази връзка са обсъдени и кредитирани показанията на свидетелите И, В. С. и В. И., И. И., обясненията на подсъдимия Р. Показанията на свид. Иван И. са проверени за достоверност с всички останали източници и не са опровергани от тях. При кредитирането на показанията на този свидетел, съдилищата са отчели единствено обстоятелствата дали те се подкрепят или не с останалите доказателства, без оглед съображенията от извънпроцесуален характер, посочени в протеста. Неоснователно е оплакването в протеста, че отказът на прокурора да образува досъдебно производство по целия ревизионен акт и в частност срещу В. "Пещера", се дължал на нарушенията по служба от подсъдимият. При данните че всички материали по оперативното дело са предадени от подсъдимият, въпрос на преценка от компетентният орган е дали те ще послужат за достатъчно данни за образуване на наказателно производство или не. Материалите в намерената в касата на подсъдимия папка е установено, че не са оригинали, а фото-копия на писма до различни полицейски подразделения на територията на страната, с които се възлага извършването на проверки за наличието в различни складове на спиртни напитки без бандерол. Те съдържат и отговори до подсъдимия Р за извършваните оперативни проверки от него и от колегите му на територията на страната. В папката се намират и явни документи - копия от данъчни фактури и наказателни постановления. От приетите за установени данни, при оценката на оперативното дело "Ментето", съдилищата са изяснили, че в него се съдържат оригиналите на документите от проверките извършвани от полицията на територията на страната, справки от подсъдимия по оперативното дело, оригиналите от които са в оперативното дело. Установено е че оригиналното писмо от Главния данъчен инспектор Антон Т. до Върховната касационна прокуратура и до Главния секретар на МВР са в оперативното дело. Установено е от анализа на писмените доказателства, че те са изготвяни от подсъдимия за нуждите на оперативното дело и се намират в оперативното дело. Следователно той с действията си не е ощетил информационния масив по оперативното дело.

Установено е че като водещ оперативен работник по оперативното дело подсъдимият Р не е имал задължение да прилага всеки един документ по това дело, а да преценявана неговата важност и относимост по случая. Съгласно чл. 29, ал. 2 от цитираната Инструкция / спр. в том Ш-ти, л. 66 от досъдебното производство/, по преценка на оперативния работник в отделна папка могат да се подреждат явни материали, каквито са материалите от явен характер, подредени в намерената в служебната му каса папка. Съдилищата са обсъдили в тази връзка и показанията на свидетеля В началник на подсъдимия, който също е установил, че преценката за относимостта на явните материали е на съответния оперативен работник. Достатъчно е че информацията, съдържаща се в явните документи, открити в металната каса в служебния му кабинет, е била отразена по съответния ред в оперативното дело, както е установено, че е процедирал подсъдимият.

Следователно, правилно съдилищата са извели, че Р. не е нарушил задълженията си по инструкцията за оперативния отчет в МВР. Не са настъпили и вредни последици от процесната му дейност, каквито неоснователни твърдения са отправени от обвинението.

ВКС напълно подкрепя изводите на съдилищата, че за да е налице съставът на престъплението по чл. 387 от НК, вредните последици трябва да са настъпили като конкретен факт от обективната действителност, в резултат като пряка последица от съответното военнодлъжностно нарушение. В случая, такива не са налице, доколкото цялата налична информация се съдържа в оперативното дело.

Вредните последици по смисъла чл. 387, ал. 1 НК, които са необходима предпоставка за отговорността, не могат да бъдат хипотетични, предполагаеми или възможни в неопределеното бъдеще. Законът изисква те да са конкретни и реално причинени. Това означава, че вредните последици независимо от техния характер - имуществени или неимуществени, следва да съставляват конкретния факт, обстоятелство или явление на обективната действителност. Само в тези параметри вредните последици могат да бъдат индивидуализирани и в съзнанието на дееца. Като обективен признак от състава на престъплението по чл. 387 НПК и включени в предмета на доказване, те трябва да се установят, ако реално са настъпили. Както е установено по делото вредни последици по пункт първи и втори на обвинението не само че липсват, но липсва и престъпно бездействие, което да ги е причинило, като форма на изпълнителното деяние на длъжностното престъпление.

На основание тези мотиви, ВКС намира протестът за неоснователен, а въззивното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК