Решение № 5446 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2831/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Йотова, против решение 379 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 2517/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Л. А. Т., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Недева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Л. Т. срещу Решение 176, взето с протокол 11 от 29.06.2023г., изменено и допълнено с решение 225, взето с Протокол 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет - Пловдив, с които е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план-схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронноснабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи, и Правила и нормативи за прилагане на ПУП ПР на Централната градска част, в частите им относно УПИ VII 521.801, за жилищно строителство, кв. 156д, отреден за поземлен имот с идентификатор 56784.521.801 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив. За да отмени решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен в противоречие с материално-правните норми и целта на закона. Прието е от съда за безспорно установено по делото, че в резултат на процесното изменение на ПУП ПР се предвижда промяна в регулацията на УПИ VII - озеленяване и обществено застрояване /в който е включена част от поземлен имот с идентификатор 56784.521.801 - стар пл. 877/, кв. 156д по плана на Централната градска част по действащия регулационен план, одобрен със заповед ОА-321/28.02.1994г., и изменен с решение 309, взето с Протокол 12/14.04.2016г. на Общински съвет - Пловдив, като се образува нов УПИ VII 521.801, за жилищно строителство, само за северната частта от имот с идентификатор 56784.521.801 по вътрешните странични регулационни линии и по северна улична регулационна линия на [улица], с площ от около 128 кв. м. 140 кв. м. При така установеното по делото според съда не се установява наличието на нито едно от предвидените в чл. 19 от ЗУТ изключения, които да обосновават образуването на УПИ VII 521.801 с площ под минимално предвидените 300 кв. м. Съдът приема също така, че дори и такива основания да са налични, то предвиденото максимално отклонение в обем 1/5 от минималния размер по чл. 19, ал. 1 от ЗУТ 240 кв. м., отново се явява в съществено различие с отредените по процесния ПУП ПР 128 кв. м., респ. 140 кв.м., за УПИ VII 521.801, като отделно от това липсата на приет проект в частта за план за застрояване, изключва изцяло възможността за прилагане на която и да е от хипотезите на чл. 19, ал. 3 ал. 5 от ЗУТ. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, административният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение. Крайният извод на съда за отмяна на решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част се споделя от настоящата съдебна инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, без допуснати нарушения на административно-производствените правила. В противоречие със съображенията, изложени в обжалваното решение, настоящата инстанция приема обаче, че при издаването на решението на Общински съвет - Пловдив в оспорената му част не са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, които нарушения обосновават и материалната незаконосъобразност на административния акт. Видно от доказателствата по делото имота на жалбоподателката с идентификатор 56784.521.801 по КККР на гр. Пловдив, за част от който по оспорения ПУП ПР е отреден нов УПИ VII 521.801, за жилищно строителство, с площ от около 128 кв. м. /северната част на имота/, по предходния действащ план за регулация /тогова с пл. 877/ е бил включен в УПИ VII за озеленяване и обществено застрояване, кв. 156д, и в уличната регулация. С оспорения в това производство план за регулация северната част от имота на жалбоподателката ответник пред настоящата инстанция, се урегулира в нов самостоятелен УПИ по вътрешните странични регулационни линии и по северната улична регулационна линия на [улица], както и се променя отреждането му, като видно от оспореното решение на Общински съвет Пловдив в текстовата му част е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е записано, че с това решение е одобрен проект за изменение на ПУП ПР. Видно обаче от приложената по делото графична част към оспореното решение на Общински съвет Пловдив същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на Общински съвет - Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи планове за регулация поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на процесния план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на Общински съвет Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това процесното решение на Общински съвет Пловдив в оспорената му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно като краен резултат и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,