Решение № 3287 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 439/2013 г.

Решение № 3287 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 439/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стюдънт Хаус Ленд Марк" ЕООД, гр. София чрез техния пълномощник срещу решение № 6129/15.11.2012 г. по адм. д. № 2530/2011 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РД-18-68/2.12.2010 г. на ответника в частта досежно УПИ ХIII-258. Конкретните оплаквания са в насока, че имотът е нанесен като един, а не като два урегулирани имоти УПИ ХIII-258 и ХХ-258 съобразно влязла в сила регулация. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в кадастралната основа на регулационния план няма попълнени два урегулирани имота, а един. Така постановеното решение е обосновано, но материално незаконосъобразно при следните съображения: Спорният момент е, че в кадастралната карта и регистър имот с пл. № 258 е нанесен като един имот, а не като два урегулирани имота УПИ ХIII-258 и ХХ-258. В случая безспорно се установява, че имот пл. № 258 е представлявал УПИ ХIII-258, разделен със заповед № РД-50-145/24.07.2006 г. на УПИ ХIII-258 и ХХ-258. Променената регулация е влязла в сила и трябва да бъде отразена в кадастралната карта като настъпил юридически факт. В този смисъл без значение за отразяването в кадастралната карта е липсата на отразяване на промяната и по отношение на кадастралния план. Новонастъпилият юридически факт следва да намери отражение в кадастралната карта като приоритетен по т. 4 на чл. 14 в редакцията му на ДВ, бр. 16/2006 г. Неправилно съдът се е позовал на т. 3 от цитираната разпоредба, тъй като кадастралният план не е меродавен поради наличието на влязло в сила одобрено изменение на регулационния план. В този смисъл административният орган е длъжен да провери наличието на всички условия по приоритет на подреденост, като вземе предвид влезлите в сила регулационни планове, а не да ограничи проверката си само до определено ниво на изброените по поредност предпоставки, тоест до т. 3 на чл. 14 от Наредбата. Не може да се вземе предвид кадастралният план, тъй като същият не отразява настъпили изменения, но следва да се вземе предвид регулационният план като актуално отразяващ настъпили изменения. Освен това административният орган е следвало да разполага и с нотариалните актове с оглед задължението на местната администрация за предоставянето им, които служебно следва да има предвид. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на акта в обжалваната му част. Делото следва да се върне на административния орган за отразяване в кадастралната карта и регистър на УПИ ХIII-258 като два урегулирани имота-УПИ ХIII-258 и ХХ-258. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски. В хода по същество пълномощникът на касатора е направил уточнение, че претендира присъждането само на адвокатския хонорар. Същият е в размер на 780 лв., видно от представеното пред първостепенния съд пълномощно. Пред касационната инстанция ново пълномощно не е представено, като пред първата инстанция от представителя на административния орган е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Поради това същият следва да бъде редуциран в размер от 600 /шестстотин/ лв. съобразно § 2 ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,