Решение № 5285 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. М. Ш., гражданин на Сирия, депозирана чрез пълномощник адв. Йорданов, против Решение 1946/04.03.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 250 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на М. М. Ш. срещу Решение 416/13.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че в медиите се съдържа и информация за тежка хуманитарна и икономическа криза в Сирия. В касационната жалба се цитират различни информационни източници. Изводът, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, не е доказан според касатора. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът по касация Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрист Георгиева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представя писмени доказателства две справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. М. Ш., гражданин на Сирия, против Решение 416/13.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като от жалбоподателят не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В тази връзка е прието, че не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие. Според съда тенденциозно дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установявали. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос са съобразени приложените към делото актуална справки с вх. МД-109/29.11.2024 г. и ЦУ-1850/27.08.2024г. за страната на произход. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие "посегателство" в чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО. Приел е, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, както и не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след като напускане на държавата му по произход. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М. Ш.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Лицето основава молбата си за закрила на общата обстановка в Сирия, следствие на войната. Заявените от кандидата мотиви не могат да се приемат за репресия или преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Лицето е посочило, че не е имал проблеми на религиозна основа, не е имал проблеми със сирийските власти, не е бил арестуван, съден и осъждан. Не членува в политически партии и организации. Твърди, че като кюрд не е добре приет от хората, които контролирали района му и бил заплашван от Свободната армия. Следва да се вземе предвид, че няма предприето нито едно целенасочено действие към кандидата от страна на свободната армия. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Тенденциозно дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват, тъй като заявеното в тази насока не се кредитира с оглед липсата на каквито и да подробности. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват данни и твърдения М. М. Ш. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. М. Ш. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Видно от проведеното интервю жалбоподателят не е имал взаимоотношения с армията и полицията, нито е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е от рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната на произход. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение