Решение № 2637 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2010 г.

Решение № 2637 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елка Стефанова Русева от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Димо Колев срещу решение № 2127/25.06.2010 г., постановено по адм. дело № 703/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2000903648/01.10.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, София-град, потвърден с решение № 1706/03.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за начислен ДДС в размер на 9 583,57 лв. и лихви 2 237,95 лв. за вътреобщностно придобиване (ВОП) на ново моторно превозно средство. Релевират се оплаквания за недопустимост на обжалваното решение без да е конкретизирано от касатора, както и поради неправилност по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се в касационната жалба, че със заплащането на ДДС в Германия при покупката на лекия автомобил и след отново облагане с ДДС при вкарването на автомобила на територията на България, е заплатен два пъти данък. Позовава се на решение по на Съд на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз). Твърди, че и ревизионният акт и решението на съда противоречат на Директива 2006/112/ЕО за хармонизиране на общностната система на ДДС, като мотиви за това е могло съда да почерпи и от решение по както и че Лисабонският договор в чл. 110, ал. 2 забранява дискриминационно данъчно облагане на стоки внесени от държави-членки, с което се възпрепятства свободата на движение на стоки вътре в общността. В тази връзка е направено искане в касационната жалба за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург. Иска се и отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димо Колев. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кирова я оспорва, тъй като не са налице твърдените от касатора нарушения на материалните и процесуалните правила и решението е постановено в съответствие със ЗДДС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил чл. 168 ЗДДС, който не противоречи нито на Директива 2006/112/ЕО, нито на Лисабонския договор. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че съпругът на жалбоподателката е закупил лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "Бенц" с фактура № 2105/07.01.2008 г., издадена от "Harm&Schmeider" - Германия. При закупуването на автомобила е заплатена неговата цена 24 500 с ДДС, както и че не е подадена декларация по чл. 168 ЗДДС. Въз основа на така установените факти по делото, съдът е направил извод, че с ревизионния акт законосъобразно е начислен ДДС върху посочената сума. Съдът е приел в съдебния си акт, че процесния представлява ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС, като е обсъдил отбелязването във фактурата, че датата на първата регистрация на автомобила е 10.10.2007 г., а закупен от съпруга на жалбоподателката на 07.01.2008 г. Прието е от съда, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС и законосъобразно органите по приходите с ревизионния акт са начислили ДДС. За неоснователни съдът е приел доводите на жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 168 ЗДДС противоречи на първичния източник на общностното право - ДЕО, както и на Директива 2006/112/ЕО, като не е посочено чл. 168 ЗДДС на коя от разпоредбите на директивата противоречи. Обжалваното решение подлежи на частична отмяна поради следното: Пред първоинстанционният съд е имало спор относно това дали закупеният от Германия лек автомобил има характер на ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС. Жалбоподателката е твърдяла, че е налице само едно от изискванията - не са изминали шест месеца от първоначалната регистрация, а другото изискване относно пробега на автомобила не е бил налице. - повече от 6 000 км. Не се оспорва от приходната администрация, че към момента на закупуване на процесния автомобил е начислен ДДС от немския търговец, издател на посочената по-горе фактура. По отношение на това дали автомобилът представлява ново превозно средство изискванията, описани по-горе в § 1, т. 17, б. "б" с подточки аа.) и бб) са дадени алтернативно: или да не са изминали 6 месеца от първоначалната регистрация, което в процесния случай е налице, тъй като първата регистрация е от 10.10.2007 г., а автомобилът е закупен в Германия на 07.01.2008 г., а е регистриран в България на 15.01.2008 г. Относно пробега от данните по делото е видно, че той е изменил 8 000 км. Както се посочи по-горе тези изисквания законът е приел да са алтернативно, а не кумулативно и след като първото е налице, без значение е, че пробегът на автомобила е по-голям от 6 000 км. В допълнение следва да се отбележи, че в касационната жалба касаторът не излага оплаквания в тази насока. Основният спор между страните е налице ли е двойно данъчно облагане, след като е начислен ДДС веднъж от немския продавач и втори път, при влизането му на територията на България. С въвеждането на автомобила на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Тази правна норма е специална за извършен ВОП на ново превозно средства, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в държава-членка - Германия и е въведен на територията на друга държава-членка - България. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС също е специална, тъй като регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Посочената правна норма не противоречи на общностното право, каквито са възраженията на касаторката. В решение по на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящия случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила. В същото решение съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата-членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава-членка доставки ДДС, и от друга страна в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според съда в Люксембург целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за покупка на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), затова за касаторката съществува възможност да иска възстановяване на начисления в Германия ДДС при покупката на автомобила, след като докаже, че със същия автомобил е извършено ВОП по смисъла на чл. 2, § 1, б. б) и Б. ii) от директивата във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Относно данъчната основа, върху която е следвало да се начисли ДДС за осъщественото ВОП, установено е по делото, че при закупуването на автомобила в Германия е заплатен ДДС. Данъчната ставка на данъка в Германия е 19 %, поради което данъчната основа, върху която автомобилът е закупен в Германия без ДДС е в размер на 20 588,24 евро или 40 267,10 лева. Именно това е данъчната основа, върху която е следвало да се обложи автомобилът при въвеждането му в България или в размер на 8 053,42 лв., а не както са определили приходните органи и първоинстанционният съд е възприел - 9 583,75 лв. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно в частта, в която е определен размер на ДДС за сумата за разликата над 8 053,42 лв. до 9 583,75 лв. и в тази част решението следва да се отмени, а в останалата част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,