Решение № 1600 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2013 г.

Решение № 1600 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.). Образувано е по постъпила жалба от Румянка Калчева Топалова, гр. Добрич, срещу решение № Ж-208/9.09.2013 г. на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), което е прекратена преписката, образувана по жалбата й с вх. № Е-13-45-92/30.07.2013 г. срещу "Енерго-Про Мрежи" АД. Жалбоподателката оспорва посоченото решение, като заявява, че през 1989 г., когато е откривана партидата не е имало информационна система, електромера е с начални показания, защото са се отказали да строят и не са ползвали ел. енергия, при монтирането на електромера ЕОН и ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД не са съществували и затова няма фирмена пломба на капачката на клемния блок и абонатен номер, записан на капачката. Счита, че при положение, че не е имало захранване с ел. енергия и вода, общината е нямало как да издаде разрешение за строеж в имота. По тези и други съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ДКЕВР. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията), гр. София, чрез надлежно упълномощени процесуални представители оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила обжалвания административен акт. Представени са и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Енерго - Про Мрежи" АД, гр. Варна, не взема отношение по жалбата. С оглед допълнително представените във връзка с указанията на съда доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателката, а именно на 20.09.2013 г., настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на Румянка Калчева Топалова е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок (към който препраща разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката), срещу годен за оспорване административен акт, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № Ж-208 от 9.09.2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, прекратява преписката, образувана по жалба с вх. № Е-13-45-92/30.07.2013 г. от Румяна Топалова, срещу "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, с подробно изложени в решението мотиви. В жалбата си подадена чрез офиса на "Енерго-Про" гр. Добрич с вх. № 1889066/24.06.2013 г., Румяна Топалова твърди, че притежава дворно място в с. Генерал Колево, област Добрич, което е закупила през 1992 г. и още при закупуването мястото е било захранвано с ток с поставено табло с електромер. По стечение на обстоятелствата се отказала да строи и не е консумирала ел. енергия, а при буря и гръмотевици става късо в захранващия кабел, поради което е прекъснат. В момента е решила да продава дворното място и е отишла да подаде заявление за възстановяване на захранващия кабел, но се оказало, че партидата е закрита и трябва да плаща наново за захранване. Моли за съдействие за разрешаване на случая. Във връзка с тази жалба е извършена проверка от "ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД в информационната система на Компанията и не е установена съществуваща партида за имота, за което жалбоподателката е уведомена, както и за необходимостта от предоставяне на съответни документи, за да бъде удовлетворено искането й за възстановяване на електрозахранването. Изготвен е Доклад от Главен директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" към ДКЕВР, в който след подробно описаната фактическа обстановка е предложено на Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. Видно от Протокол № 127 от 9.09.2013 г. в дневния ред на заседанието на ДКЕВР е включена под т. 7 за разглеждане Доклад и проект на решение по жалба с вх. № Е-13-45-92/30.07.2013 г. от Румяна Топалова срещу "Енерго-Про Мрежи" АД и е прието решение с пет гласа "за", за прекратяване на преписката. В издаденото Решение № Ж-208 от 9.09.2013 г., което е предмет на оспорване по настоящото дело е прието, че жалбата е неоснователна, защото предприетите по случая действия от дружеството "Енерго-Про Мрежи" АД са в изпълнение на разпоредбите на действащото законодателство. Изрично е посочено, че предоставеният от жалбоподателката снимков материал не представлява доказателство, че имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и е бил захранен с електрическа енергия, а наличният в таблото електромер е с начални показания /11 kW по I тарифа и 61 kW по II тарифа/, липсва фирмена пломба на капачката на клемния блок и абонатен номер, записан върху електромера. При тези данни ДКЕВР е посочила, че присъединяването на имота към разпределителната мрежа на дружеството следва да се осъществи по реда на Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. При тази фактическа обстановка, съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - ДКЕВР, в рамките на правомощията на Комисията, регламентирани в чл. 22 от ЗЕ и чл. 142 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.), която е приложима към датата на постановяване на решението. Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредбата, "когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката". Решението на ДКЕВР е обективирано в предвидената в закона писмена форма с изложени в него фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С оглед на това не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При постановяване на процесния административен акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото нормата на чл. 145 от приложимата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката изисква изготвяне на доклад и проект за решение, което в случая е изпълнено. По силата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба също изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай ДКЕВР е изискала становище от "Енерго-Про Мрежи" АД, изследвала е правнорелевантните факти и е събрала всички относими доказателства. Затова не е налице и отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата съдебна инстанция приема, че процесното решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (понастоящем отменена в ДВ, бр. 31/4.04.2014 г., но действала към процесния период), в глава втора от която наредба е регламентиран реда за присъединяване на обекти на потребители към електрическата мрежа - подаване на писмено искане по образец, придружено със съответните документи. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказва твърдението на жалбоподателката, че дворното място в село Генерал Колево, което е закупила през 1992 г. с нотариален акт № 146, том IV, дело № 1231/1992 г. е било захранено с електрическа енергия. В този смисъл съдът изрично е дал указание на жалбоподателката в съдебно заседание на 9.06.2014 г. Препис от протокола е получен на 25.06.2014 г. видно от приложеното "известие за доставяне" (т.н. обратна разписка, но въпреки дадената възможност, жалбоподателката не е ангажирала надлежни доказателства за положителния факт. Само отрицателни факти не подлежат на доказване от заявителя и тогава доказателствената тежест пада върху другата страна по спора. В случая твърдението на жалбоподателката се явява недоказано. Не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на обжалвания административен акт. С оглед изложеното, подадената жалба ще трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващата страна следва да заплати на ответника по жалбата ДКЕВР разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,