Решение № 658 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2008 г.

Решение № 658 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. М. К. от гр. Лом срещу въззивното решение Окръжен съд Монтана, постановено на 6.II.2008 г. по гр. д. № 394/2007 г. Ответникът по касационната жалба О. Лом не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Окръжен съд Монтана по въззивна жалба само на ответника е обезсилил решението на Ломския районен съд от 19.Х.2007 г. по гр. д. № 547/2007 г., с което по отношение на О. Лом е признато за установено, че наследниците на А. М. К. са собственици на дворно място с площ 473 кв. м, съставляващи 1/2 ид. част от УПИ * в кв.31 по плана на гр. Лом от 1991 г., и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 1 от ЗВСОНИ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с първоначалната искова молба първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 97 от ГПК (отм.) за установяване, че ищцата като наследник на М. А. К. е собственик на 1/2 ид.част от дворно място и че с допълнителни молби във връзка с указания за индивидуализиране на имота ищцата е поискала О. Лом да й възстанови на основание ЗВСОНИ собствеността и да й предаде владението върху процесния имот, което е иск с правно основание чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 1 от ЗВСОНИ. В първото по делото заседание съдът е пропуснал да изпълни задължението си по чл. 108 от ГПК да направи устен доклад, като несъобразяването с направеното и допуснато изменение на петитума на иска е довело до постановяването на недопустим акт по непредявен установителен иск. Ищцата няма правен интерес да води установителен иск, тъй като собствеността се възстановява по силата на ЗВСОНИ. В касационната жалба са изложени съображения за допуснато съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че съдът неправилно е квалифицирал предметът на спора, че основанието на иска не е изменено с допълнителните молби и че то е установяване правото на собственост върху претендирания имот. Иска се отмяна на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е неправилно. Незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо като произнесено по непредявен иск. Действително с допълнителните уточнителни молби първоинстанционният съд е бил сезиран с ревандикационен иск, а се е произнесъл по установителен иск относно претендираният имот, уважавайки го. Не е взето предвид в тази връзка, обаче, че ревандикационния иск включва две претенции за правна защита - установяване, че ищецът притежава право на собственост върху процесната вещ (имот), и осъждане на ответника да му предаде владението или държането върху нея. Не е съобразено, че няма пречка в производството по такъв иск ответникът да прави възражение в своя защита само срещу искането за присъждане на владението, като противопостави на ищеца свое правно основание да осъществява такова (или държане) върху имота, или пък че ищецът може да не докаже владение или държане от ответника, както и че установяването на такива обстоятелства не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, респективно, до необходимост от изменение на иска, а само до неоснователност на претенцията в осъдителната й част. Следователно не представлява произнасяне по недопустим иск произнасянето само по претенцията за установяване на претендираното от ищцата право на собственост и пропускане това да се стори и по претенцията в осъдителната й част. Това е представлявало само основание за искане от страна на К. за допълване на решението, каквото тя не е сторила в предвидения в закона срок. Незаконосъобразни са изложените в атакуваното решение съображения за липса на правен интерес за ищцата да води установителен иск, тъй като собствеността върху претендирания имот се възстановявала по силата на ЗВСОНИ. Действително в допълнителната си молба, депозирана в съда на 15.VI.2007 г., К. е заявила искане ответната община да бъде осъдена да й "възстанови собствеността" и да й предаде владението върху имота. Не е съобразено, че това формулиране на претенцията е непрецизно, че такова субективно право, респективно такава претенция, в посочения закон не е предвидена с оглед на обстоятелството, че собствеността се възстановява по силата на закона при наличието на предвидените в него предпоставки, и че с оглед на това и предвид обстоятелствената част на исковата молба претенцията е за установяване правото на собственост на ищцата върху претендирания имот. Като е приел противното и е обезсилил първоинстанционният съдебен акт, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на О. М. срещу решението на Ломския РС по гр.д. № 547/2007 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,