Решение № 500 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2011 г.

Решение № 500 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1758/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Симона Николаева Апостолова, съдебен адрес гр. София, ул. "Алабин" № 33, кантора 349, срещу решение № 234 от 16.12.2010 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 506/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 2140 от 12.09.2010 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата на Апостолова е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на отговорността й. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 8, пр. 1 АПК и въз основа на това направил неправилен извод за липса на нарушение на чл. 146, т. 2 АПК. Не отчел, че датата на издаване на оспорената заповед не е отразена точно, тъй като актът за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен на същата дата - 12.09.2010 г. около 23,30 часа. Към момента на установяване на административното нарушение работният ден на органа е изтекъл. Сочи, че ако се приеме, че актът е издаден на посочената дата - 12.09.2010 г., то следва, че не е била спазена процедурата за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез кръвна проба, поради което заповедта също би била незаконосъобразна, но на основание чл. 146, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Николай Ал. Николов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото, обсъдил доводите на страните и извел мотивирани фактически и правни изводи. Твърдението за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК е неоснователно. Без правно основание е и твърдението за незаконосъобразност на заповедта поради непровеждане на медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът от фактическа страна приел, че на касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2140 от 12.09.2010 г., заради това, че на същата дата, около 23,15 часа, управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с техническо средство като отчетената стойност е 1,17 промила. Въз основа на установеното в акта на Апостолова била издадена на 12.09.2010 г. оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство било отнето до решаване на въпроса за отговорността. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че часът на издаване на заповедта не е реквизит, установяващ нейната законосъобразност. Свидетелството за управление е иззето от контролните органи в момента на извършване на проверката, което съответства на целта на наложената мярка - ограничаване на противоправното поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на нарушението. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на 12.09.2010 г. около 23,15 часа контролните органи установили, че касаторът управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол - 1,17 промила. Безспорно е също, че за нарушението е съставен акт за установяване на административното нарушение, който е връчен на касатора. Не се спори, че въз основа на акта е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на касатора е иззето. Не се спори, че заповедта е връчена лично на касатора на 12.09.2010 г. При така установените факти спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не отчел, че заповедта е издадена след приключване на работния ден на ответника, както и че не е спазено изискването за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез кръвна проба. Както правилно сочи в мотивите си съдът часът на издаване на заповедта не е задължителен неин реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Съгласно тази норма необходимо е административният акт да има поставена дата на издаване. В случая, видно от заповедта, това изискване е спазено. Доводите на касатора, свързани с изтичането на работния ден на издателя на заповедта са неоснователни. Първо, поради факта, че компетентността на органа е свързана с надлежното възлагане и изпълнение на длъжността, т. е. лицето, подписало заповедта (при осъщественото чрез представената по делото заповед № Iз-1393 от 09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на началниците на сектор "Пътна полиция" да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата) да е действително началник на сектор "Пътна полиция" и да не е било към датата на издаване в законоустановен отпуск. При положение, че тези факти не се оспорват, то в колко часа е издал компетентния орган заповедта е ирелевантно за нейната законосъобразност. Второ, защото заповедта е връчена лично на касатора и той не е възразил по поставената дата на връчване - 12.09.2010 г. И трето, касаторът не ангажира каквито и да било доказателства, които надлежно да установяват, че положената дата на връчване на заповедта е невярна. При положение, че заповедта е връчена на 12.09.2010 г. и че в нея е посочено като фактическо основание за издаването й акта за установяване на административно нарушение, който също надлежно е връчен лично на касатора на 12.09.2010 г. няма основание да се приеме, че е налице каквато и да е незаконосъобразност обоснована с датата на издаване на акта. За законосъобразността на заповедта е важно датата на издаване да не предхожда датата на издаване на акта, който обосновава фактическите основания за нейното издаване, т. е. да е спазена законовата последователност на установяване на нарушението и налагането на мярката. Това изискване в случая е безспорно спазено. Що се отнася до другия довод на касатора за неправилност на съдебното решение - издаването на заповедта преди установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване следва изрично да се посочи, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда два алтернативни способа за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта - с медицинско изследване или с техническо средство. По делото не е спорно, че концентрацията на алкохол в кръвта на касатора е установена с техническо средство - Алкотест Дрегер 7410 № 0021. Същото не се оспорва, че съответства на изискванията на чл. 765 и сл. от раздел ХХХVII "Анализатори на алкохол в дъха" на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Фактът, че на касатора е издаден и талон за медицинско изследване не означава, че контролният орган не е установил по предвидения в закона начин концентрацията на алкохол в кръвта. При установени по надлежния ред визираните в хипотезата на правната норма юридически факти органът законосъобразно приложил диспозицията на нормата като наложил принудителната административна мярка. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно ценил събраните по делото доказателства и приложил правилно материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд