Решение № 9258 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2011 г.

Решение № 9258 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна, чрез ст. юрисконсулт Велин Добрев, против решение № 2410/21.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2566/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения относно законосъобразността на заповед № 11-92/13.01.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът "Фреш Ди Си" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2410/21.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2566/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11-92/13.01.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и мотиви относно определения срок за налагане на мярката. Със заповедта, по отношение на "Фреш ДИ Си" ООД, от гр. Варна, е наложена ПАМ- "Запечатване на обект-склад за хранителни стоки", находящ се в гр. Варна, бул. "Христо Смирненски" № 21 за срок от 15 дни. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от събраните доказателства не се установява извършването на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно извършване на покупка с плащане в брой. Поради това и липсата на мотиви в заповедта относно срока на действие на ПАМ, е приета за основателна жалбата на "Фреш Ди Си" ООД. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От данните по делото е установено, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба на стока в търговски обект "склад за хранителни стоки. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая-електронен касов апарат с фискална памет (КАФП). Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Наличието на складова разписка не доказва извършването на продажба на описаната стока, както и извършването на плащане на стоката т. е. осъществяването на продажба. За осъществяване на състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в търговски обект на датата 4.10.2010 г., на стойност 52,75 лв. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. При тези данни крайния извод на съда за недоказаност продажба на стока, а оттук и за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен, защото при недоказаност на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук и липсва административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като условие за налагане на ПАМ. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт, относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи на които се основава налагането на ПАМ. Като е достигнал до същите правни изводи АС-Варна е постановил правилно, законосъобразно е обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение