Решение № 1643 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2017 г.

Решение № 1643 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В., срещу Решение № 2512/12.12.2016 г. на Административен съд гр. В. по адм. дело № 2728/2016 г. С обжалваното решение е отменена заповед № 16-213938/16.09.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Е. 2006" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 15 дни на стопанисвания от дружеството търговски обект: фурна в гр. В. на ул. "С. С." №.... Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът неправилно е приел, че не са налице доказателства, че посоченото в спорният акт нарушение е действително извършено. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - "Е. 2006" ЕООД гр. В. чрез адв. Манолова е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед № 16-213938/16.09.2016 г, издадена от директора на ТД на НАП - гр. В. за налагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, но от представените доказателства не може да се направи категоричен извод, че дружеството е допуснало нарушението, което е предмет на акта. Приел е, че опровергаването на изложения в протокола факт, че е извършена продажба на 1 бр. баничка на стойност 1, 00 лв., за която при заплащането на сумата в брой в 10:35 часа не е издаден фискален бон от работещия в обекта ЕКАФП, е проведено успешно от жалбоподателя посредством представения още в хода на административното производство, а след това и пред съда, фискален касов бон от ЕКАФП в обекта за регистрирана точно в 10:35 часа на датата 3.08.2016 г. продажба на стойност 1, 00 лв. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Мярката се налага с мотивирана заповед, каквато в случая е налице и е издадена от компетентен орган. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. Настоящият състав напълно споделя крайните изводи на административния съд относно основното спорно обстоятелство - нерегистрирана от ЕКАПФ продажба в проверявания обект. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представения още в хода на административното производство, а след това и пред съда, фискален касов бон от ЕКАФП в обекта за регистрирана точно в 10:35 часа на датата 3.08.2016 г. продажба на стойност 1, 00 лв., се опровергава констатацията на проверяващия екип за нерегистрирана от ЕКАФП продажба в търговския обект. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд относно недоказаност на причината за установената разлика в касовата наличност от 65, 11 лв. предвид представения касов бон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,