Решение № 8246 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2013 г.

Решение № 8246 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стоян Недялков Пенчев от гр. София срещу заповед № РД-14-456/23.08.2013 г. на Министъра на културата, с която е прекратено служебното му правоотношение. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на културата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят заемал длъжността "главен инспектор" в отдел "Движимо наследство" в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГДИОКН) в Министерство на културата (МК), считано от 10.12.2012 г., когато със заповед № РД 14-123/02.03.2012 г. е повишен на тази длъжност. На 23.08.2012 г. на същия е връчена длъжностна характеристика за тази длъжност, в са посочени, както основната цел на длъжността, така преките му задължения. От представеното по делото длъжностно разписание, утвърдено от Министъра на културата, в сила от 01.08.2013 г. общата численост на персонала в МК е в размер на 155 щатни бройки, от които 93 в Специализирана администрация, в която е заемал длъжност жалбоподателят. В главната дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" са съществували 21 щатни бройки, от които в отдел "Движимо наследство 5 щатни бройки, от които 2 за длъжността "главен инспектор", 5 щатни бройки в отдел "Недвижимо наследство", от които 3 за длъжността "главен инспектор" и 10 щатни бройки за длъжността главен инспектор в териториално звено на регионалните инспекторати в шестте центъра за регионално развитие, структурирани извън тези отдели. От длъжностното разписание, утвърдено от Министъра на културата и в сила от 23.08.2013 г. се установява, че общата численост на персонала е намалена на 147 щатни бройки, като за специализирана администрация този брой е намален на 89, а за ГДИОКН броят е намален на 18 щатни бройки. В отдел "Движимо наследство" са предвидени 3 щатни бройки, от които 1 за "главен инспектор", а за отдел "Недвижимо наследство" броят на длъжностите е определен общо на 4 щатни бройки, от които 3 за длъжността "главен инспектор". Броят на регионалните инспектори е запазен на 10. По делото са представени длъжностни характеристики, връчени на служителите в ГДИОКН на 23.09. 2013 г. От назначената по делото експертиза се установява, че за длъжността, заемана от жалбоподателя е налице намаление на предвидените щатни бройки с една, а основните функции и задължения по длъжностната му характеристика са запазени и се констатират в значителна степен в длъжността "главен инспектор" в отдел "Движимо наследство" и в известна степен в длъжностната характеристика на регионален инспектор в териториалното звено в ГДИОКН. С обжалваната заповед на основание чл. 106., ал. 1, т. 2 от закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с Постановление (ПМС) № 176/16.08.2013 г. на министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на МК и щатно разписание, в сила от 23.08.2013 г. Министърът на културата е прекратил служебното правоотношение с Пенчев, за длъжността "главен инспектор" в отдел "Движимо наследство", в ГДИОКН при МК поради съкращаване на длъжността. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от Министъра на културата, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УП на МК. Същата е в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл - посочени са правното основание за прекратяване и дължимите обезщетения. Действително в заповедта не е посочени придобитият ранг на държавна служба, но настоящият състав намира, че допуснатото нарушение е несъществено и не може да обоснове само по себе си извод за незаконосъобразност на заповедта. При извършената проверка на административната преписка съдът установи, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от органа след надлежно утвърдено щатно разписание. Наведеният довод, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като не е спазено едномесечното предизвестие е неоснователен, тъй като съгласно ал. 4 при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок, а от съдържанието на заповедта се установява, че органът е разпоредил изплащането на такова обезщетение. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че щатната численост на МК е намалено с 8 щатни бройки, след приемане на новия УП и утвърденото въз основа на това щатно разписание. Установено е и, че при това е намалена щатната численост за длъжността, заемана от Пенчев, като в отдела, в който същата е била структурирана броят на "главен инспектор" е намален от 2 щатни бройки на една. Ето защо независимо, че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция, доколкото е установено, че основните функции и задължения за длъжността се констатират в значителна степен в длъжностната характеристика за единствената щатна бройка за длъжност "главен инспектор" в отдел "Движимо наследство" в ГДИОКН при МК, настоящият състав намира, че в случая е налице реално съкращение под формата на намаляване на броя на служителите, които изпълняват тази длъжност. Право на органът е да организира структурата си по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, което обаче е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв., от които 200 лв. заплатено възнаграждение на вещото лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение