Решение № 4092 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2024 г.

Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по ИСКАНЕ на "Симей имоти" ЕООД София, С. Томова, М. Милушев, Б. Милушев(тримата като наследници на С. Божилова), А. Божилов, С. Божилов, Л. Станимирова, Л. Стоянова, Ц. Цветанов и И. Киров, за ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила Решение 4990/05.05.2015г., постановено по адм. дело 1699/2014г. по описа на ВАС-трето отделение. Ответниците Министерски съвет на РБ, Министър на регионалното развитие и благоустройство, Министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" не вземат становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането процесуално допустимо като подадено срещу неблагоприятен за страната съдебен акт от категорията по чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1,т.5 АПК . Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решение 811/21.12.2013г. на МС са отчуждени за изграждане на Автомагистрала "Северна скоростна тангента" притежавани от искателите два недвижими имота-частна собственост за държавни нужди, находящи се в землището на район Надежда, [жк], гр. София: 3460 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.1353.124 и 1153 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.1352.79 по КККР на София и е определено парично обезщетение в размер на 3598лв за първия имот и 1139лв за втория имот. С влязло в сила решение 4990/05.05.2015г., постановено по адм. дело 1699/2014г. по описа на ВАС-трето отделение е отхвърлена жалбата на искателите срещу решението на МС в частта за определените парични обезщетения. С решение от 05.09.2023г. по дело 56383/2015г. "Божилов и други срещу България", Европейският съд по правата на човека, Страсбург, трето отделение, приема, че "обезщетението, присъдено на жалбоподателите (искатели в настоящото производство) за тяхната отчуждена земя не е справедливо и не отговаря на реалната стойност на земята, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не са изпълнени и лишаването на жалбоподателите от тяхното имущество е непропорционална мярка". "Налице е нарушение на чл. 1 от Протокол 1". Държавата ответник е осъдена да плати на жалбоподателите обезщетение.. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК влезлият в сила неблагоприятен за искателя съдебен акт подлежи на отмяна, когато с влязло в сила решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което изискване в случая, безспорно е налице. Решението си Европейският съд е постановил по конкретно оспорване на искателите , уважил го е по подробно изложени мотиви и е присъдил на лицата обезщетение. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изискванията на закона са налице и определя искането като основателно. Следва същото да бъде уважено с отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС-трето отделение и връщане делото на компетентния към настоящия момент съд за ново разгреждане на жалбата срещу решение 811/21.12.2013г. на МС в частта за присъденото на искателите парично обезщетение. При този изход на делото разноските са в тежест на ответниците и следва да се присъдят в полза на искателите до претендирание и доказан размер на платено адвокатско възнаграждение от 1000лв и 420лв-платена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-I колегия