Решение № 12732 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2014 г.

Решение № 12732 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Антонов - Милко Антонов", гр. Горна Оряховица, чрез адвокат Димо Колев срещу решение № 406 от 22.10.2014 г., постановено по адм. дело № 422/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за претърпените вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание не се явява, чрез адвокат Колев поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - Комисия за финансов надзор, чрез експерти Стоянова и Станиславова, оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил иска на ЕТ "Антонов - Милко Антонов" против Комисията за финансов надзор, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 305,58 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При разглеждане на исковата претенция, първостепенният съд е изяснил релевантните за съществото на спора обстоятелства предвид хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че между ищеца и Синдикална взаимозастрахователна кооперация /СиВЗК/ е сключен договор за консултантска, рекламна, информационна и маркетингова дейност за популяризиране дейността на застрахователя, като за тези дейности е уговорено възнаграждение. С решение № 56-ЖЗ от 31.01.2011 г. на зам.-председателя на КФН на СиВЗК е наложена принудителна административна мярка, с която е разпоредено застрахователя да прекрати всички посочени консултантски договори, измежду които е и този с ищеца. Решението на административния орган, с което е наложена ПАМ, е отменено с влязло в сила съдебно решение. Освен това е установено по делото, че с допълнително споразумение от 22.02.2011 г. между едноличния търговец и СиВЗК към договора за консултантски услуги, същият е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от датата на подписване на допълнителното споразумение. Съдът е установил и извършени плащания по сметка на ищеца за релевантния период от ответника по иска на обща сума от 3 035,75 лв., като са изплащани суми в различен размер само в някои от месеците на периода. Тези обстоятелства не са спорни между страните и са подкрепени от събраните по делото доказателства. Въз основа на тези обстоятелства, административният съд е изложил подробни мотиви за неоснователност на исковата претенция. Приел е, че е налице само една от трите кумулативни законови предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - отменен административен акт. Първоинстанционният съд е провел събиране на доказателствата, посочени от ищеца във връзка с настъпили за него вреди от този акт. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него имуществени вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е ГПК. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест е за ищеца да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди. В обжалваното решение съдът е анализирал всички представени по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че ищецът не е доказал настъпването на каквито и да е имуществени вреди и техния размер, настъпили в резултат от прекратяване на консултантския договор със СиВЗК. Съдът подробно е анализирал всяко от представените писмени доказателства и е обосновал пълно и последователно правните си изводи въз основа на тези доказателства. Мотивите на първоинстанционното решение изцяло се споделят от настоящия състав. Обосновано е прието от Административен съд - Велико Търново, че освен първата от материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, не е установено по делото настъпила вреда и причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като го определя по аналогия с определения в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение