Решение № 3875 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2018 г.

Решение № 3875 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Стойков срещу Решение № 606/02.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12488/2017 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение Столична община е осъдена да заплати на "Прима – продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД от гр. София, сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар, направени в производството по съдебно оспорване на Наказателно постановление № РД-21-43/25.05.2015 г., издадено от директора на Дирекция ОСК при НАГ, по повод на което е образувано НАХД 12453/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), като с решение от 12.08.2016 г. НП е отменено като незаконосъобразно Същото е било оспорено пред Административен съд – София-град, по повод на което е образувано КАНХД № 9020/2016 г. Поддържа се становище, че адвокатското възнаграждение е било платено след приключването на съдебния спор, поради което то не представлява вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Липсват реални доказателства за изплатен адвокатски хонорар. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна по касационната жалба – "Прима – продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, чрез пълномощника си адв. Б. в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – София-град е разгледал предявения от "Прима – продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, представлявано от Н. А., иск срещу Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № РД-21-43/25.05.2015 г., издадено от директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, по повод на което е образувано НАХД 12453/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). С решение от 12.08.2016 г. НП е било отменено. Решението на СРС е било оспорено, като по повод касационната жалба е било образувано КНАХД № 9020/2016 г. на Административен съд – София-град. С решение № 7902/12.12.2016 г. решението на СРС е оставено в сила. Установено също по делото е, че в хода на съдебното производство пред Административен съд – София-град ищецът е бил защитаван от адв. В. Б. от САК, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0543279, (л. 5 от адм. дело № 12488/2017 г.), сключен на 07.11.2016 г., като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е заплатено изцяло в брой. Съдът приел за безспорно, че дружеството ищец действително е било защитавано от адвокат, който се е явил в открито съдебно заседание на 11.11.2016 г. и е осъществил отговорна и пълноценна защита на ищеца в хода на съдебното производство пред АССГ. В изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил общо в размер на 2000 лв., представляващи платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – София-град, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се и на приетото от Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от "Прима – продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от ответника по касационната жалба сума общо в размер на 2000 лв. на адв. Бърчев, което е отразено в представения по делото договор за правна защита и съдействие, като същата е заплатена изцяло в брой на 07.11.2016 г. Неоснователни в този смисъл са изложените от касатора в жалбата доводи за липса на реално плащане на сумата. Наред с това, установява се, че адвокатът действително е осъществил процесуално представителство и защита по делото пред Административен съд – София-град, като се е явил в съдебно заседание на 11.11.2016 г. Претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 2000 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 606/02.02.2018 г., постановено по административно дело № 12488/2017 г. на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.