Решение № 4703 от 3.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ Пловдив против решение 526 от 23.03.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 151/2022г. С него се отхвърля жалба от Председателя на медицинската комисия срещу експертно решение 2174/233/20.12.2021г. на специализиран състав по хирургични,ортопедични и ССЗ на НЕЛК 0081 в частта за срока на определения процент трайна намалена работоспособност - пожизнен. Поддържат се доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.Счита,че АС-Пловдив неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.69 ал.4 НМЕ вр. §1 т.5 от ДР на НМЕ по отношение на определението за дефинитивно състояние. Ответникът, НЕЛК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в открито с.з. и в писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, ТП на НОИ Пловдив не се представлява и не взема становище по жабата. Ответникът, Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Регионална дирекция Социално подпомагане Пловдив не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Агенция за хора с увреждания не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Ф. Ангелова не се представлява и не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу експертно решение 2174/233/20.12.2021г. на специализиран състав по хирургични,ортопедични и ССЗ на НЕЛК 0081 в частта за срока на определения процент трайна намалена работоспособност - пожизнен. Съдът е разгледал по същество жалбата,която приел за неоснователна. Установил, че освидетелстваният Ф. Ангелова има издадено ЕР на ТЕЛК 1618-4664/165/12.10.2021г с определени 50% ТНР за състояние след [заличен текст] с давност месец юли 2010г,без дадни за рецидив и далечна дисиминация по забележка към ч.VIII ,р.ХII от НМЕ 2017г.Това решение е обжалвано от МК при ТП на НОИ Пловдив,като с решение 2174/233/20.12.2021г НЕЛК -0081 потвърждава изцяло ЕР на ТЕЛК и определя 50% ТНР по забележка ч.VIII,р.ХII от НМЕ 2017 и срок пожизнен съгласно чл.69 ал.4 от НМЕ. От приложеното ЕР на ТЕЛК 4664/165/12.10.2021г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД се е произнесла,че определя 50% ТНР по забележка ч.VIII,р.ХII от НМЕ 2017 и срок пожизнен съгласно чл.69 ал.4 от НМЕ.С решение 10676 от 534/19.10.2021г на МК при ТП на НОИ Пловдив не е потвърден срокът на инвалидизиране,с мотиви ,че [заличен текст] заболяване е с давност над 5 години и е без данни за рецидив и дисеминация,поради което и срокът не следва да е пожизнен. При дадената възможност за по-благоприятен срок на преосвидетелстването в какъвто смисъл се е произнесла НЕЛК в обжалваното пред съда решение, съдът е приел че е налице допустимо произнасяне от НЕЛК в рамките на нейната компетентност при наличието на материални и процесуални предпоставки за това. Такава е разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ, която посочва, че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. При проверка за правилността на решението съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. По делото е приложено решение на ЕР на ТЕЛК 4664/165/12.10.2021г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД се е произнесла,че определя на Ф. Ангелова 50% ТНР по забележка ч.VIII,р.ХII от НМЕ 2017 и срок пожизнен съгласно чл.69 ал.4 от НМЕ. С ЕР на НЕЛК 2174/233/20.12.2021г НЕЛК -0081 потвърждава изцяло ЕР на ТЕЛК и определя 50% ТНР по забележка ч.VIII,р.ХII от НМЕ 2017 и срок пожизнен съгласно чл.69 ал.4 от НМЕ. Това решение на НЕЛК правилно е прието от съда за законосъобразно с оглед административно производствените правила и материалния закон. В компетентност на НЕЛК е да провери решението на ТЕЛК и да издаде ново. Спорът е правен и се състои в тълкуването и прилагането на чл.69 ал.4 вр. §1 т.5 от ДР на НМЕ. С разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ е въведено правилото, че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. По смисъла на §1, т.5 от ДР на НМЕ "Дефинитивни състояния" са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т.е това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна. От друга страна разпоредба на ал.5 регламентира правилото, съгласно което при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност да се определя, съгласно ал.1 на чл.69 НМЕ, а именно: от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Тези две разпоредби регламентират две различни хипотези на намалена работоспособност и са синхронизирани напълно с разпоредбата на чл.101а от Закона за здравето, съгласно който срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата на чл.101, ал.7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл.101а, ал.2 от ЗЗ при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал.1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, а съгласно ал.3 на чл.101а от ЗЗ при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни състояния, срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя по реда на ал.1 или по реда на наредбата по чл.101, ал.7 ЗЗ. / в този смисъл и решение 11699/15.12.2022г по адм. дело 6660/2022г на ВАС 5 чл. Състав/.Правно логично и съобразено с правилата на житейската логика е нормата на чл.69 ал.4 НМЕ, че при [заличен текст] заболяване след петата година без данни за рецидив и дисеминаци представлява дефинитивно състояние без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността.При извършената на пациента през 2010г [заличен текст] да се определя срок за освидетелстването периодично на първо място е в противоречие със забележка към ч.VIII,р.ХII в НМЕ и на второ място предвид обективното състояние на пациента не съществува каквато и да е възможност за позитивно в темпорално отношение развитие на състоянието й.При липсата на подобна позитивна еволюция на състоянието на лицето,очевидна е волята на законодателя да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица с [заличен текст] заболявания,като в тази насока основание за това се открива в т.1.1.4 р.ХI,ч.8 жт Приложение 1 към чл.63 ал.1 от НМЕ към датата на освидетелстване на лицето,която определя за петата година след операцията 50% ТНР с пожизнен срок.Правилни са изводите на съда,че при евентуално негативно развитие на медицинското състояние на лицето,това не може да повлияе на срока за преосвидетелстване. В такъв смисъл жалбата Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ГП на НОИ Пловдив е неоснователна и правилно е отхвърлена. Доводите в касационната жалба по съществото на медицинското състояние на Ф. Ангелова в кръга на предмета на произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК са относими към спор за правилното освидетелстване, какъвто спор не е бил предявяван пред НЕЛК и съда и не може да бъде разглеждан за първи път в касационната инстанция. Първата инстанция е мястото, където спорът се разрешава по същество за медицинските критерии за освидетелстването и оценка, съгласно материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при заявено искане от страна на процесуалния представител на НЕЛК- юрк.Александрова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,то ще следва да се присъдят разноски от бюджета на НОИ- гр.София в размер на 100 лева, своевременно поискани и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение