Решение № 11821 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7789/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Тотев, чрез процесуален представител, против решение 18 от 10.05.2021 г. по адм. дело 169/2021 г. на Административен съд Русе, с което жалбата на Тотев против заповед 1983к-291/22.02.2021г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението/ГДПБЗН/ - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба Не претендира разноски. Ответникът- директора на Главна дирекция ПБЗН- МВР, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд- Русе е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл.204, т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар АС-Русе да не е изследвал приложимите норми на чл.207 ЗМВР, споделя се крайния извод на съда за спазена процедура вкл. сроковете по чл.195 ЗМВР вр. чл.196 от с.з. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ГДПБЗН-МВР съобразно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР. Служителят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство от 03.08.2020г., и със заповед от 30.09.2020г. за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство и със заповед от 09.12.2020 г. за събиране на допълнителни доказателства. На И. Тотев е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщени справки рег. 7371р-635/20.11.2020г. и рег. 7371р-712/21.12.2020г.. В проведеното производство по чл.207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.207, ал.1 вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в това производство е направено съгласно чл.207, ал.7 от ЗМВР в цитираните обобщени справки. На И. Тотев на осн. чл.207, ал.11 от ЗМВР са връчени покани за запознаване с обобщените справки и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочени в справките срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред ДНО. Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становища на ДРО от 24.11.2020г. и допълнително от 22.12.2020г. до директора на ГДПБЗН-МВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора. На осн. чл.206, ал.1 ЗМВР, ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения/покана от 26.01.2021г./. Служителят се е възползвал от правото си на обяснения/възражения по обобщените справки, като е депозирал писмени обяснения вх. от 29.01.2021 г., поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл.207, ал.7 и ал.8 от ЗМВР, както и на чл.206, ал.1 ЗМВР вр. чл.207 ал.10 и ал.11 от с.з. са спазени. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на АС-Русе, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния казус е безспорно установено, че мл. инспектор И. Тотев- старши пожарникар в Районна служба ПБЗН- гр. Бяла към Дирекция ПБЗН- Русе при ГДПБЗН- МВР, в извънработно време на 10.07.2020 г., около 22:25 часа, в гр. Русе, ул. "Скопие", в качеството му на водач на личен автомобил, марка "Фолксваген голф" с рег. [рег.номер на МПС] е спрян за проверка от екип на Второ РУ при ОД на МВР Русе. Впоследствие е бил повикан екип на сектор ПП при ОД на МВР Русе за оказване на съдействие, като служителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в издишания от него въздух. Съставен му е АУАН серия АА, бл. 550430 от10.07.2020 г., като са му отнети СУМПС, втората част от свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила. На младши инспектор Тотев е бил издаден Талон за медицинско изследване 0038836 от 10.07.2020 г. за установяване на наличието на алкохол в кръвта, но служителят не се е явил в посоченото време и място да даде кръвна проба. Поведението на служителя, изразено чрез отказ да изпълни разпореждане на полицейски служители от сектор ПП и неявяване на място за даване на кръвна проба правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т.19, т.20, и т.28, от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ подробно описани от АО и от решаващия съд/, при което е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР. Тази квалификация е в резултат на извършена конкретна преценка на случая при безспорно установени факти в проведено дисциплинарно производство, обосноваващи нарушение на горепосочените правила в ЕК, с които служителят е запознат. Не се кредитират възраженията в касационната жалба, че АС-Русе не е оценил правилно фактическата обстановка, като не е взел предвид факта, че отказът на Тотев да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта се дължи на това, че същият не е бил водач на МПС в момента на проверката. АС-Русе е приел за установено, че на 10.07.2020г., след подаване на сигнал около 22:00 ч., полицейските служители младши инспектор С. Димитров и младши инспектор К. Колев от група ГООР на Второ районно управление- Русе, след явяването си на ул. Доростол срещу магазин Зари са провели разговор с двете лица- касатора и дамата, с която той е бил, усещат мирис на алкохол и разпореждат на мъжа да не шофира колата, като я заключи или намери друг шофьор, който да я премести. По данни от доказателствата по делото Тотев не е възразил на полицейските служители и същият се е отдалечил от мястото пеша. След потегляне на патрулния автомобил касатора се е върнал в автомобила си и е привел същия в движение като е потеглил срещу посоката на движение към ул. Скопие, където именно е бил спрян за проверка. При така установените факт съдът е достигнал до законосъобразния извод, че в момента на извършване на проверката от полицейските органи на Н. Тотев, същият е имал качеството на водач на МПС, тъй като колата е била преместена от първоначалното си положение и не е имало друго лице, освен водача Тотев. По отношение твърденията на касатора, че неявяването му в определеното болнично заведение за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, се дължи на поправката на началния час, извършен във връчения му талон за медицинско изследване, както и твърдението, че талона не отговаря на определения образец, съобразно приложение 1 към чл.3, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, настоящият състав на осн. чл.221, ал.2 изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилна е преценката на съда, че Тотев умишлено е нарушил разпоредбата на т. 28, буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да изпълни разпореждането на контролните органи относно установяването на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, като е отказал проба с техническо средство и не се е явил за даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване. Държавният служител на МВР осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - извършил е виновно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, както правилно е приел първостепенния съд. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Русе е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетелите Георгиев, Джалилов, Колев и Димитров. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение