Решение № 286 от 11.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. Колчакова против решение 164 от 29.11.2021 г. и решение от 13.01.2022 г., постановени по адм. д. 96/2021 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваните решения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Разград, в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците Ф. Фаик, Т. Тодоров, С. Тодорова и Г. Камбурова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Касационната жалба срещу решение 164 от 29.11.2021 г. е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград отхвърля жалбата на В. Колчакова против заповед 319/19.03.2021 г. на кмета на Община Разград, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 60 ЗУТ, е одобрен ПУП План за застрояване за промяна предназначението на земя за незамеделски нужди - ПИ с идентификатор 61710.613.233 по КК и КР на гр. Разград, местност Малкия хълм за изграждане на обект жилищна сграда с гараж, съобразно приложен проект. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че за територията на имота е налице изработен проект за общ устройствен план, съгласно който същият попада в зона с възможност за промяна на предназначението на земята. Позовава се на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че имотът е електрифициран и водоснабден, като до него има достъп по полски път. Съдът излага съображения, че е проведена процедурата по Закона за опазване на земеделските земи за промяна на предназначението на земята като е определена площадка за проектиране и е налице съгласуване с ОЕСУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът единствено цитира нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, без да направи анализ на събраните по делото доказателства и съответен извод налице ли са изискванията на цитираната норма за одобряване на плана на застрояване. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е одобрен ПУП-ПЗ за неурегулиран поземлен имот, извън урбанизирана територия, на основание чл. 59, ал. 1 вр. чл. 60 ЗУТ, във вр. с подадено заявление по чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ, респ. чл. 35, ал. 1 ППЗОЗЗ, след влизане в сила на решение за утвърждаване на окончателна площадка от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки: предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП-ПЗ за имот, който е извън регулираните територии. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на ОУП в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУТ. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на ОУП. Такова е изискването и на чл. 59, ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Аргумент в тази насока е и чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая по делото по несъмнен начин е установено, че не е налице действащ ОУП, а е изготвен проект съобразно, който за територията на имота е допустима промяна на предназначението. Липсата на действащ ОУП препятства установяването какви са предвижданията и общото предназначение на тази територия, съгласно ОУП; каква е устройствената зона за процесния имот; предназначението на последния съответства ли на тази устройствена зона по ОУП, респ. предвиденото застрояване, попадащо в жилищна устройствена зона с отреждане за нискоетажно жилищно строителство с необходимите показатели в нея. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 вр. чл. 60 ЗУТ, което обосновава нейната незаконосъобразност. Ето защо като постановява решение в обратния смисъл Административен съд гр. Разград постановява съдебен акт в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Обжалваното решение от 13.01.2022 г., постановено по адм. д. 96/2021 г. по описа на Административен съд гр. Разград, е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице правното основание на чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на постановеното по делото решение, тъй като е налице произнасяне по цялото искане, формулирано в жалбата. Следователно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Община Разград да заплати на В. Колчакова сумата 680 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 80 лв. заплатени държавни такси и 600 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице, а на адв. П. Колчакова да заплати сумата 1800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията му към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,