Решение № 215 от 17.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002901694/2024 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба от И. А. И., чрез адв. Н.И. и адв. В.Р. за отмяна на влязло в сила решение №3294/16.10.2023г., поставено по гр.д. №12295/2022г. по описа на Районен съд- Варна. Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК- поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаването й от възможност за участие по делото. Поддържа, че преписа от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на адрес, различен от нейния, като връчителят е нарушил чл.47, ал.1 ГПК, а съдът в нарушение на чл.47, ал.3 ГПК не е издирил нито постоянния й и настоящ адрес, нито адреса по месторабота, респ. книжата са връчени при прилагане на разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК- чрез залепване на уведомление, без да са налице законовите предпоставки за това. Назначен е особен представител без да са налице предпоставките на закона, като не е осъществена адекватна правна защита, тъй като записът на заповед, въз основа на който е осъдена, е нищожен. В резултат от нередовното призоваване е била лишена от възможност за участие в производството. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Г. П. Г., чрез адв.К.М. излага доводи за недопустимост поради подаване след законоустановения срок, както и за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че връчването на исковата молба е редовно, предвид установеното от длъжностното лице по призоваване, че ответницата не живее на постоянния и настоящ адрес, а на посочения в призовката. Намира, че е спазена процедурата по чл.47 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника, че решението, чиято отмяна се иска, е връчено на молителката или че е узнала за него преди 16.05.2024г., когато е връчена на И. И. призовка за доброволно изпълнение, в която е посочено, че изпълнителното производство е образувано по издаден изпълнителен лист по гр.дело №12295/2022г. по описа на Районен съд- Варна. Не се доказва редовно връчване на призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело №817/2023г. на ЧСИ Илияна Станчева Николова, рег. №712 в КЧСИ на по- ранна дата. От приложената разписка от 03.01.2024г. не може да се установи нито по кое дело е изпратено съобщението, нито кой е адресат, нито кое е лицето, с което е разговаряно и индивидуализирано като „майката на длъжниците“, нито какви документи са приложени за връчване. Въпреки дадената на ответника възможност за представяне на съобщението в цялост, същото не е приложено по делото. Издаденото от ЧСИ Станчева удостоверение изх.№ 27744/04.11.2024г. не представлява доказателство за редовното връчване, тъй като не е ясно въз основа на какви данни и по какъв ред съдебният изпълнител удостоверява връчването на съобщението, осъществено от трето лице- връчител Петранка Димитрова. Следва да се отбележи, че с оспорената разписка е удостоверено залепване на уведомление на 03.01.2024г., като в същото време връчителят е отбелязал, че на 23.02.2024г. е разговарял на вратата на адреса с „майката на длъжниците“, която отказва да вземе книжата. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се установява надлежно връчване на съобщение за призовка за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело на 03.01.2024г. Разгледана по същество молбата е основателна. С влязло в сила решение №3294 от 16.10.2023г., постановено по гр.д. №12295/2022г. по описа на Районен съд- Варна, е осъдена И. А. И. да плати на Г. П. Г. сумата 15 000 лева, дължима по запис на заповед от 15.03.2017г. с падеж 31.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата 4 570 лева- лихва за забава върху главницата за периода 12.09.2019г.-12.09.2022г. и сумата 3 922.80 лева разноски. Съдът констатира, че в исковата молба е посочен адрес на ответницата И. И.- гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“ №55, бл.12, вх.Б, ет.7, ап.43. С разпореждане от 05.10.2022г. съдът е постановил да се изпрати на ответницата препис от исковата молба и доказателствата с указания за възможността да подаде писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК. Съобщението е изпратено на посочения в исковата молба адрес, като е удостоверено, че при посещения в периода 07.10-07.11.2022г. лицето не е открито, по сведения на домоуправител Марийка Димова живее на адреса, поради което на 07.11.2022г. е залепено уведомление. С разпореждане от 25.11.2022г. е указано на ищеца да внесе възнаграждение за особен представител, какъвто е назначен от съда с определение от 03.01.2023г. Всички съобщения по делото от този момент са връчвани на ответницата чрез особения представител, включително съобщението за постановеното решение. От представеното удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата е видно, че адресът й е различен от посочения в исковата молба и призовката- същият блок, но етаж 6, апартамент 42. Видно от представените от молителката протоколи от събрания н етажната собственост на вход Б, ул.“Тодор Влайков“ №55, проведени в периода м.май 2020г.-м.януари 2023г., управител на ЕС е била Йорданка Радева. Представените доказателства за връчване на призовка по друго дело, още повече, че връчването е в Бюро Призовки, е ирелевантно за установяване редовно връчване на съобщенията по настоящото дело. При така установените факти, ВКС намира за основателни възраженията на молителката за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ненадлежното й уведомяване за образуваното дело и неговото насрочване в открито съдебно заседание, както и до невъзможност за участието й в производството. По категоричен начин се установява, че към датите, когато длъжностното лице призовкар е посетил адреса, посочен в исковата молба, както и към 07.11.2022г., когато е залепено уведомлението, както и към 25.11.2022г., когато съдът е приел редовно връчване на съобщението съгласно чл.47, ал.5 ГПК и назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адресът на ответницата /постоянен и настоящ/ е различен от посочения в призовката и посетен от призовкаря. На регистрирания постоянен и настоящ адрес не е изпращано съобщение до ответницата с препис от исковата молба, нито е лепено уведомление. С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на ответницата не са били налице предпоставките на връчване на съобщение чрез лепене на уведомление по чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК, а назначаването на особен представител е в нарушение на чл.47, ал.6 ГПК. Не се установява по надлежния ред и обстоятелството, че ответницата е живяла на адреса, посочен в исковата молба. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК гарантира правата на страна, която поради процесуални нарушения не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото, респ. не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности, осигуряващи правна защита, т.е. не е могла да наведе релевантни факти и обстоятелства и да посочи доказателства за тяхното установяване. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира искането на молителката за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради лишаването й от възможност да участва в делото вследствие на процесуални нарушения за основателна. Делото следва да се върне на Районен съд- Варна за ново произнасяне от друг състав, който следва да разпредели и отговорността за направените съдебни разноски с оглед изхода на спора. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.