Решение № 10123 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9/2017 г.

Решение № 10123 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Производството е образувано по две касационни жалби срещу постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 2/2016 г. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., да заплати на Я. С. П. обезщетение в размер на 3 500 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправни актове, действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., изразяващи се в неосигуряване на необходимите за нормално съществуване битови условия в затвора в гр. Б., както следва: пренаселеност на килиите в затвора в гр. Б., липса на достатъчно дневна светлина и чист въздух, на отопление и топла вода, използване на пластмасови кофи за задоволяване естествените физиологични нужди пред очите на другите осъдени, наличие на дървеници, хлебарки и мишки, в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Б. за периода от 26.02.2014 г. до 12.08.2015 г. С решението е отхвърлен като неоснователен иска на Я. С. П. за горницата над 3500 лева до претендирания размер от 30 000 лева. Също така Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1.17 лв. Касаторът - Я. С. П. чрез процесуалния си представител обжалва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е занижен. Иска касационната му жалба да бъде уважена. Касаторът - ГДИН чрез своя процесуален представител оспорва решението в частта, в която той е осъден за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценка на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, касационната жалба на ГДИН е и частично основателна, счита обжалваното решение за неправилно и необосновано в частта за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е искал да бъде обезщетен за вредите, причинени му от бездействието на длъжностни лица на ГДИН, при престоя му в ареста на ОСлО при ОП Б. и в затвора гр. Б. за периода от 09.09.2013 г. до 12.08.2015 г. Твърдяното от ищеца бездействие се е изразявало в недостъпност на медицинската служба в затвора, липса на мерки за поддържане на физическото здраве на осъдените лица, както и на необходимите лекарства за лекуване на болестта му, лоши битови условия - липса на достатъчно дневна светлина в килията и чист въздух, на отопление и топла вода, използване на пластмасови кофи за задоволяване на естествените физиологични нужди, наличие на дървеници, хлебарки и мишки. Ищецът е поддържал, че от бездействието на ГДИН за него са настъпили вреди, изразяващи се в нанесени травми, касаещи физическото и психическото му здраве. Въз основа на доказателствата по делото - писмени и показанията на разпитания свидетел, съдът е приел, за доказани голяма чст от твърденията на ищеца. За да приеме наличието на лошите битови и хигиенни условия, в З. Б., съдът се е позовал и на докладите на КПИ, публикувани на интернет страницата на МП. Приел, че тези условия са довели до подронване на достойнството му и са му причинили тревога и страдание, по - големи от неизбежно свързаните с всяко наказание лишаване от свобода. По отношение на твърдението на ищеца за недостъпност на медицинска служба в затвора, съдът е приел, че е недоказано. Приел е, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от Петков е довело до унижаване на човешкото му достойнство и с това е нарушена нормата на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. При тази фактическа обстановка, административния съд е приел, че искът е частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 3500 лв., като справедливо и адекватно обезщетение. В останалата част, над тази сума е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав преценява като частично основателна касационната жалба на Я. П. и като неоснователна касационната жалба на ГД"ИН". Решението на съда в частта, в която е уважил частично исковата претенция на ищеца е правилно. То е подробно мотивирано. Изводите на съда са съответни на установената по делото фактическа обстановка. При изясняването й съдът правилно се е позовал и на докладите на КПИ, които са публична информация и констатациите в тях не се оспорват от ответника. Съдът е извършил и правилна преценка на доказателствата по делото като подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги е съпоставил с данните, отразени в кредитираните доклади на КПИ. Въз основа на обективно установената обстановка в З. Б. през периода, в който ищецът е пребивавал там, съдът обосновано е стигнал до извода, че битовите и хигиенни условия при които ищецът е изтърпявал наказанието си в този затвор през процесния период, не отговарят на условията за нормална жизнена среда. Правилно и в съответствие с практиката на ЕСПЧ, съдът е заключил, че сами по себе си тези условия водят до страдания и унижаване на човешката личност и достойнство. Обоснован и правилен е изводът на съда и относно размера на присъденото обезщетение за релевантния период в З. Б., за който ищецът е предявил иска. Съдът е обосновал възприетия от него размер вкл. и с размера на обезщетенията, определяни от ЕСПЧ за аналогични случаи. Това, което съдът не е обсъдил и взел предвид е оплакването на ищеца, че по време на престоя му в ареста в Б. не е имал възможност за престой на открито, което му е причинило неудобства и страдания, изразяващи се в схващане на кръста и болки в краката. Престоят на открито на лишените от свобода, вкл. и за времето на престоя им в арестите е регламентиран като тяхно право в чл. 256 от Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. От справката на ВПД началник сектор "Арести" при ОС "ИН"-Б. (лист 68 по делото) се установява, че в ареста Б. не е имало условия, нито възможност да се осигури това право на задържаните лица. Тоест, твърдението на ищеца, че по време на престоя му в ареста Б. не му е предоставяна възможност за престой на открито се доказва от информацията в тази справка. От същата справка се установява, че по време на престоя му в ареста Б., ищецът е бил последователно настаняван в три килии, като според размера им и населеността им през този период (посочен в справката) следва, че ищецът е разполагал с жилищна площ над 2,50 кв. м. От същата справка се установява, че над вратата на килията е имало прозорец, през който влизала пряка слънчева светлина, като възможността за проветряването на килията и достъп на свеж въздух е осигурена чрез този прозорец и чрез отварянето на вратата по различни поводи ( носенето на храна, изнасянето на посудата, извеждането на лице от помещението, било за телефонен разговор, било за среща с адвокат или за баня). В справката е посочено, че и на вратата имало прозорец с решетка с размери около 40 см на 50 см, който, както и прозорецът над вратата стояли постоянно отворени. В тази справка не е посочено обаче, на къде гледа прозорецът над вратата и дали той осигурява непосредствен приток на външен въздух. Липсата на информация по този въпрос, не позволява да се направи извода, че проветряването на помещенията в ареста Б., в които ищецът е пребивавал е било ефикасно. Съвкупната преценка на установените факти - липсата на престой на открито, липсата на ефикасно проветряване в килиите, както и недостатъчната жилищна площ за всяко едно лице от пребиваващите в килиите обосновава извода, че в продължение на 5 месеца, възможността за физическа активност на ищеца е била ограничена, като това ограничение е надхвърлило прага на ограничението, присъщо на самото изтърпяване на наказанието. Практически, ищецът е разполагал с възможността да се движи единствено в рамките на незаетата площ в килиите, в които е пребивавал, която се установи, че не е голяма. Това означава, че през по-голямата част от денонощието, той е бил седнал или легнал. При тази ситуация, съдът приема, че твърденията на ищеца за болки в краката и схващания в кръста са с висока степен на обоснованост. Справедливото обезщетение за претърпените болки и неудобства от бездействието на ответника да осигури престой на открито на ищеца по време на престоя му в ареста в Б., по спаведливост, съдът оценява на 200 лева. По тези съображения, решението на административния съд в частта, в която частично е отхвърлена исковата претенция следва да се отмени в една част, а именно за сумата от 200 лева относно престоя на ищеца в ареста Б., като вместо това посочената сума се присъди като обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди за този период. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд