Решение № 13037 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуален представител срещу решение 1061 от 25.05.2021 г., постановено по административно дело 716/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед РД-09-155/23.02.2021 г. за одобряване на окончателни специализирани слоевеФизически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. в частта й, с която е изключена част от 1,09 ха от парцел с идентификатор 70528-1873-16-2 в землището на [населено място] и изпраща преписката на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като неправилно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба А. Манчев чрез процесуален представител в представено писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски. Излага подробни съображения за правилност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка пред АС Пловдив е била частта от заповед РД-09-155/23.02.2021 г. за одобряване на окончателни специализирани слоевеФизически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е изключена част от 1,09 ха от парцел с идентификатор 70528-1873-16-2 в землището на [населено място] поради опожаряването й през тази календарна година. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Страните не са спорили относно факта, че на 23.08.2020 г. е възникнал пожар в стърнище, при което са засегнати земеделски имоти - ПИ 70528.102.36 и 70528.102.37, намиращи се в землището на [населено място], стопанисвани от А. Манчев, което е установено и от представената служебна бележка, издадена от Първа районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Пловдив. Не е спорен и факта, че посочените имоти представляват декларираните от жалбодателя БЗС, стопанисвани от него като земеделски производител и заявени за подпомагане, което се установява и от приложените по делото на л. 57 и л. 58 автоматични справки и заявление за подпомагане л. 59-76 от делото, в които БЗС с идентификатор 70528-1873-06-2 с площ 1,09 е този посочен по като имот по кадастрален лист 70528-102-036. От съдържанието на приложения диск снимки от направено заснемане за нуждите на кампания 2020 г., представен от ответника ясно се вижда, че целият парцел с посочени по горе данни е изцяло опожарен. При тези доказателства неправилен и необоснован е изводът в обжалваното пред настоящия състав решение, че актът е постановен при неправилно приложение на закона. При безспорно установените факти, че имотът е опожарен на 23.08.2020 г., която дата е през е календарната година на кампания 2020 г. безспорно същият е бил от категорията временно неподходящи за подпомагане земеделските площи, поради това, че са опожарени по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ или части от тях. Първоинстанционният съд е приел за установени фактите за извършване на пожара и установяване на размерите му по направените снимки, съдът е излагал съждения по това какво представлява стърнището и своеобразно е тълкувал приложимата в случая норма на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ или части, като е добавил към нормативните изисквания и свои, като необосновано приема, че за приложението на нормата не е достатъчно да се установи релевантния факт на опожаряването на площта през същата календарна година, а е необходимо и същата в резултат на опожаряването да е станала негодна за селскостопанска дейност през тази година. Допълнително следва да бъде посочено, че органът е представил необходимите доказателства в подкрепа на посочените в акта фактически основания и съответно изпълнението на приложимите правни норми. По делото освен общо указание за доказателствената тежест, дадено в разпореждането на съда от 22.03.2021 г. липсват доказателства за констатация на съда, че за определени факти ответникът не сочи доказателства. Не са дадени изрични указания в тази насока, като неправилно не са кредитирани доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, въпреки разпореденото в чл. 171, ал.1 АПК. В тази насока задължението за установяване на твърденията на жалбодателя, че не е опожарен целия имот е в негова тежест, доколкото с административната преписка са били представени доказателства в подкрепа на установените в хода на административното производство факти. Такива обаче не са представени входа на административното и съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде оставено отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Манчев срещу заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г. в частта й, с която е изключена площ 1,09 ха, парцел с идентификатор 70528-1873-16-2 в землището на [населено място] следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните деловодни разноски в размер на 70 лв., представляващи заплатена от него държавна такса за производството. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение