Решение № 8947 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 508/2014 г.

Решение № 8947 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 508/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Механика - 2002" ООД със седалище гр. Пловдив, представлявано от управителя Мария Стефанова Делчева, чрез адв. Борислав Иванов, срещу решение № 2151 от 11 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 2888/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 120А 1221/18 май 2012 г., издадена от кмета на община Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Бобчев" ЕООД със седалище гр. Пловдив, чрез пълномощника на дружеството адв. Иван Марков, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира разноски за косационната инстанция в размер на 700 лева. По делото е постъпило писмено становище от кмета на община Пловдив, чрез юрк. Бойка Паланова, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите отметници - ЕТ "Доротей Божинов" със седалище гр. Пловдив, "Кобан" ООД със седалище гр. Пловдив, "Тракия инверс" АД със седалище гр. Пловдив, Станимир Дичев Караславов и Цветка Стефанова Вангелова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението в оспорената му част е неправилно. След като по повод подадената в срок касационна жалба служебно провери допустимостта на решението в оспоренатаму част, Върховният административен съд го намира за недопустимо. Пред Административен съд Пловдив "Механика - 2002" ООД е оспорило заповед № 120А 1221/18 май 2012 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ II-обществено обслужване; УПИ III-обществено обслужване; УПИ ХVI-обществено обслужване; УПИ ХVII-обществено обслужване и УПИ ХVIII-обществено обслужване, в кв. 51 по плана на кв. "Кишинев", гр. Пловдив. Съдът е приел, че с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ не се засягат права на оспорващото дружество, поради което е отхвърлил подадената жалба. Със същото решение адмиинстративният съд е отхвърлил и жалбите на "Бобчев" ЕООД със седалище гр. Пловдив и на ЕТ "Доротей Божинов" като неоснователни, но в тази си част решението като неоспорено е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Решението в оспорената си част е недопустимо. От данните по делото е установено, че оспорващото дружество е собственик на УПИ I-обществено обслужване, кв. 51 по плана на кв. "Кишинев", гр. Пловдив, което не е предмет на оспорената заповед. Доколкото с оспорената заповед на кмета на община Пловдив е одобрен устройствен план, то приложимата разпоредба е чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С ал. 1 от цитираната разпоредба е определено, че заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждате - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В следващата ал. 2 на същия текст са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана - имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. В случая - обратно на приетото от административния съд, не е налице нито едно от посочените предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Както беше посочено по-горе, оспорващото дружество е собственик на имот, съседен на тези, предмет на разработката. Установено е също така, че с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ не се предвижда свързано застрояване. Установеното такова между УПИ I-обществено обслужване и УПИ II-обществено обслужване е одобрено по предходно изменение на ПУП, което е влязло в сила. С оспорената заповед не са допуснати намалени разстояния или промяна в предназначението на имота - предмет на плана. В тази връзка "Механика - 2002" ООД се позовава на обстоятелството, че разстоянието между предвиденото средноетажно нежилищно застрояване в УПИ II-обществено обслужване до вътрешната граница на урегулирания поземлен имот към УПИ I-обществено обслужване е намалено, тъй като е предвидено това разстояние да е 3 м, а не 5 м, колкото е минималното допустимо разстояние съобразно чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Визират се и нарушения на чл. 31, ал. 4 и 5 и чл. 35, ал. 1 от ЗУТ. Тези възражения са подробно обсъдени ос първоинстнационния съд, който обосновано е приел, че приложимата в случая правна норма е чл. 35, ал. 2, предл. първо от ЗУТ. Това е така, защото предвидената средноетажна сграда в УПИ II-обществено обслужване е нежилищна такава, докато цитираните от касатора разпоредби касаят жилищно застояване. Липсата на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка води до недопустимост на оспорването. С оглед горното подадената от "Механика - 2002" ООД жалба срещу заповед № 120А 1221/18 май 2012 г., издадена от кмета на община Пловдив, е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Предвид изхода на делото и направеното искане "Механика - 2002" ООД ще следва да бъде осъдено да заплати на "Бобчев" ЕООД направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,