Решение № 652 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 33933/12.12.2025 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу решение № 1225/28.10.2025 г. в.гр.д. № 510/2024 г. на Апелативен съд-София, с което въззивният съд приема, че е допуснал очевидна фактическа грешка в постановено по реда на чл.248 ГПК решение № 1030/29.07.2025 г. и допълнително присъжда сторените разноски на М. Б. Б. и Б. Б. Б. в размер на сумата „3020 лв. и още по 1000 лв. за всеки от тях.“ С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимо и незаконосъобразно постановяване на съдебен акт, след като съдът вече се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в производството по реда на чл.248 ГПК. Иска се това решение да бъде обезсилено, а евентуално – отменено като неправилно. Ответниците по жалбата в о.с.з., чрез процесуалния си представител адв. П. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата. С определение № 2188/28.04.2026 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1225/28.10.2025 г. по в.гр.д. № 510/2024 г. на САС за проверка на процесуалната допустимост на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Производството по в.гр.д. № 510/2024 г. на САС е приключило с постановяване на решение № 439/10.04.2025 г. в което липсва произнасяне по претенцията на ответниците М. Б. и Б. Б. за присъждане на разноски по делото. С решение № 1030/29.07.2025 г., въззивният съд е поправил очевидна фактическа грешка в решение № 439/10.04.2025 г. по в.гр.д. № 510/2024 г. на САС 14 с-в, като в диспозитива на същото, след текста „В останалата част решението на СГС е ОБЕЗСИЛЕНО, съгласно решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр.д. № 4647/2021 г., ВКС, ІІІ ГО“ се включва и текста: „и съгласно определение № 50912 от 7.12.2022 г., гр.д. № 4647 от 2021 г., ВКС, ІІІ ГО.“; изменил е по реда на чл.248 ГПК решението в частта за разноските, като е намалил дължимата от М. Б. и Б. Б. държавна такса за касационната и втората въззивна инстанция на 59 629,57 лв.; и е оставил без уважение молба вх. № 15599/10.06.2025 г. на М. Б. и Б. Б., за присъждане на разноски в размер на 4800 лв. в полза на М. Б., както и на М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б. в размер на 11 420 лв. /според мотивите на съда, разноските на наследниците на З. Б. са в размер на общо 3020 лв. за отхвърлената част на исковете и по 1000 лв. за всеки от тях в частта, в която производството е прекратено/. С молба вх. № 23799/09.09.2025 г., М. Б. и Б. Б. са поискали да се измени решение № 1030/29.07.2025 г. в частта за разноските, съгласно изложените мотиви, а в молба от 22.10.2025 г., след указания на съда, М. Б. и Б. Б. са уточнили, че молбата им с вх. № 23799/09.09.2025 г. е за допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане. С обжалваното решение № 1225/28.10.2025 г., въззивният съд „включва“ в диспозитива на решението: „Осъжда КОНПИ да заплати като разноски обща сума от 5020 лв., както следва – на М. Б. Б. и на Б. Б. Б. сумата от 3020 лв. и още по 1000 лв. за всеки от тях.“, като приема, че всъщност е допуснал очевидна фактическа грешка. По подадени: касационна жалба вх. № 15309/06.06.2025г. и допълнителна касационна жалба вх. № 15591/10.06.2025 г., на М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д., всички чрез адв.П. К. против постановеното по реда на чл.74 ЗОПДНПИ решение № 439/10.04.2025 г. по в.гр.д.№ 510/2024 г. на САС, поправено и изменено в частта за разноските с решения от 29.07.2025 г. и от 28.10.2025 г. на основание чл.247 и чл.248 ГПК, и касационна жалба вх. № 23786/09.09.2025 г., от М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д. срещу решение № 1030/29.07.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се изменя решение № 439/10.04.2025 г. по в.гр.д. № 510/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, възложени в тежест на М. Б. Б. и Б. Б. Б. и се намаляват от 75 349,57 лв. на 59 629,57 лв., както и в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. останалата й част за присъждане на разноски, е постановено решение № 261/28.04.2026 г. по гр. д. № 3369/2025 г. на ВКС, IV г.о., с което касационната инстанция окончателно се е произнесла по въпроса за дължимостта на разноските на ответниците по делото /в т.ч. обезсилвайки частично решение № 1030/29.07.2025 г., с което се е произнесъл по молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. за присъждане на разноски на М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б. в частта, в която производството е прекратено, поради недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК; изменяйки решение № 439/10.04.2025 г., в частта му за разноските дължими в полза на М. Б. Б. и присъждайки му такива, с оглед изхода на делото; и оставяйки без уважение касационна жалба вх. № 23786/09.09.2025 г. /с характер на частна жалба/, подадена от Б. Б. Б. срещу решение № 1030/29.07.2025 г. в частта, в която се е произнесъл по молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. и е оставил без уважение искането на Б. Б. Б. за присъждане на разноски по делото/. Липсват данни от страна на касаторите да е било инициирано производство по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 261/28.04.2026 г. по гр. д. № 3369/2025 г. на ВКС, в частта му за разноските, поради несъгласие от тяхна страна с присъдените по делото такива. При така установените факти по делото, Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо. Решение № 1225/28.10.2025 г. на САС за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно значение. То съществува само за да изясни и коригира действителната воля на съда, изразена в решение № 1030/29.07.2025 г. постановено по молба по чл. 248 ГПК с вх. № 15599/10.06.2025 г., за допълване на решение № 439/10.04.2025 г. в частта му за разноските. По жалби подадени от ответниците срещу последните две решения на САС обаче, вече е налице произнасяне от касационната инстанция, респ. е налице влязъл в сила съдебен акт, с който както се посочи, окончателно е решен въпроса за направените по делото разноски. Това налага обезсилване на обжалваното решение, поради липса на предмет на исканата поправка. В полза на касатора не следва присъждат разноски по делото. Обжалваното решение е за поправка на очевидна фактическа грешка на акт постановен в производството по чл. 248 ГПК. Производството по чл. 247 ГПК, /наред с производствата, уредени в чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК/ има за задача да отстрани порок на съдебния акт, който не се отразява на неговите валидност, допустимост и правилност и не променя решаващата съдебна воля. В този смисъл постановените решения в производства за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение и допълване на решението в частта за разноските, тълкуване на решението и за допълване на решението нямат самостоятелен характер и значение, а единствено спомагат за проявление в правния мир на действието на основното решение. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, извършените от страните процесуални действия не съставляват източник на самостоятелно задължение за възлагането на разноски. С оглед принципното сходство в естеството на производствата по чл. 247 и чл. 248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за присъждане на разноски, направени пред съда, произнесъл се с решение по искане за отстраняване на явна фактическа грешка в постановеното от същия съд решение в производството по чл. 248 ГПК – независимо от това дали отстраняването на грешката е инициирано от някоя от страните в процеса или служебно от съда /в т. см. определение № 197/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1801/2023 г. на ВКС, II г.о./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение