Решение № 7666 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6737/2016 г.

Решение № 7666 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6737/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Бюте" ЕООД, гр. С., против решение № 43/25.04.2016 г. по адм. дело № 371/2015 г. на Административен съд - С. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че не е налице в конкретния случай нанесена вреда на бюджета на НЗОК за съответната година. Ответникът по жалбата - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - С., изразява становище за неоснователност на същата и моли да се остави в сила решението на Административен съд - С. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в хода на съдебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, при установените по категоричен начин факти, в т. ч. приетата неоспорена съдебно-счетоводна експертиза и анализ на относимата правна уредба - чл. 76а и сл. ЗЗО, НРД МД 2015 г., не са установени отклонения от критериите за валидност и законосъобразност на оспорената писмена покана за възстановяване на суми, както и че не е оборена констатацията за превишаване на определените с протокол за съответното тримесечие, назначени като специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) с бланки на НЗОК медицински дейности, което превишаване на СИМП представлява нарушение на чл. 43, ал. 2 и 3 от индивидуалния договор с НЗОК, поради което се ангажира и отговорност по чл. 45, ал. 1 от същия договор. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 43/25.04.2016 г. по адм. дело № 371/2015 г. Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на "Медицински център Бюте" ЕООД, гр. С. срещу писмена покана изх. № 29 - 04 - 28 от 18.11.2015 г. на директора на РЗОК - С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО лечебното заведение е поканено доброволно да заплати сумата от 706,61 лева, неоснователно получени средства за превишаване на определения брой на назначените медицински направления за "високоспециализирани дейности" (ВСМД) (бл. МЗ - НЗОК № 3А) от изпълнителя на медицинска помощ за второто тримесечие на 2015 г. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел в решението си, че писмената покана е издадена след извършена в съответствие с изискванията на чл. 76а ЗЗО проверка. Налице е заповед на директора на РЗОК - С., с която е възложено на финансов инспектор в РЗОК - С., да извърши проверка на дейността на лечебното заведение, в която конкретно са описани задачите. За извършената проверка контролните органи са съставили констативен протокол, който е връчен на представляващо лечебното заведение лице. Изрично в протокола е посочено, че неразделна част от него са приложения № 1 и № 2. В съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗЗО проверяващият е съставил и протокол за неоснователно получени суми, връчен на представляващия лечебното заведение. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - С. е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и чл. 59, ал. 2 от АПК, както и на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 вр. чл. 72, ал. 5 ЗЗО и в съответствие с материалноправните задължения съгласно чл. 42, ал. 2, чл. 43, ал. 4 и чл. 45, ал. 1, възникнали от сключения между страните по спора индивидуален договор (ИД) № 200824 от 27.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център /диагностично консултативен център/, като съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за медицинска дейност за 2015 г. неразделна част към ИД е протокол № РС-II-824-1/31.03.2015 г. за определяне броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности на СИМП за второто тримесечие на 2015 г., подписан от лечебното заведение без възражение, съобразно правилата по чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че през проверения период за второто тримесечие на 2015 г. са били отчетени и съответно заплатени от РЗОК - С. 31 бр. направления за високоспециализирана медицинска дейност над допустимия максимален брой, определен съгласно двустранен протокол № РС-II-824-1/31.03.2015 г. Касае се за направления бланка МЗ-НЗОК № 3А за лазеротерапия при очни заболявания с код 14.24 х11 бр. и анастезиологичен статус за планиране на оперативна интервенция с анестезия с код 89.07 х20 бр., възлизащи на обща стойност от 706, 61 лева, като издадените в повече направления като факти не са оспорени от жалбоподателя. След като е безспорно установено наличието на извършени, отчетени и съответно заплатени повече направления от договорно установените брой и честота, правилни са констатациите в оспорения акт за получени без основание суми. Съдът обосновано е приел, че е нанесена щета на бюджета на НЗОК в размер на посочените 706,61 лева поради факта, че дружеството е издало повече направления за ВСМД от определените му със съответния протокол и задължението за компенсиране, което е било изпълнено и отчетено от различни специалисти и НЗОК, респ. РЗОК - С., е заплатила за тези направления. Налице е превишаване на определените стойности за назначени ВСМД, което е довело до плащания на НЗОК, за които не са били предвидени средства в бюджета, което детерминира и наличието на щета за бюджета на НЗОК. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която подкрепя горните фактическите установявания и законосъобразно и обосновано е ценена от първоинстанционния съд като компетентно изготвена, а приетото заключение правилно е кредитирано с доверие. Неоснователно е възражението на касатора, че превишението на назначените ВСМД за второто тримесечие за 2015 г. не отразява действителното фактическо положение в поведението на изпълнителя по договора, тъй като можело да бъде компенсирано в рамките на цялата година. Съгласно чл. 43, ал. 3 и 4 от ИД всяко тримесечие изпълнителят може да превишава с 15 % определените им брой назначени СМИ и стойностите на МДД, но е длъжен да компенсира превишението през следващото тримесечие. В протокола за неоснователно получени суми е пояснено, че ЛЗ е имало право на 19 бр. ВСМД, имало е да компенсира от преходното тримесечие - 4 бр., като е имало позволени 2 бр. ВСМД и 3 бр. МН превишения, а е издало общ бр. 51 направления, с което е надвишило с 31 бр. назначените, изпълнени и заплатени направления, довели до нанесената щета на бюджета на НЗОК. Не са представени и доказателства от касатора за компенсиране на превишенията през третото тримесечие и четвъртото тримесечие за 2015 г. Изпълнителят на медицинска помощ е нарушил задължението, поето с индивидуалния договор. Извършените медицински дейности над нормативно установения обем (честота) са заплатени от НЗОК и съответно получени от ИМП без правно основание, поради което подлежат на възстановяване по установения от чл. 76а от ЗЗО ред. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - С. е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. Предвид изхода на спора неоснователно се явява искането на касатора за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение