Решение № 3312 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2018 г.

Решение № 3312 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 5483/26.09.2018 г. по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административния съд-София град, с което по жалбата на "Марк 2" ЕООД със седалище и адрес на управление София е отменено издаденото от този орган решение № СП-1/31.07.2015 г. в частта по точка 2. 7 и точка 2. 8, раздел втори, за определяне на нетно специфично производство на електрическа енергия. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът "Марк 2" ЕООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Ответникът "Енерго-Про Продажби" АД със седалище и адрес на управление Варна не е взел становище, Ответникът "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София е поискал обезсилването на обжалваното решение като недопустимо или отмяната му като неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо, тъй като дружеството "Марк 2" ЕООД не обосновавало правен интерес от обжалването на административния акт. Алтернативно е изразено становище за неправилност на съдебното решение, в което незаконосъобразно се приемало, че административният акт е немотивиран. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административния съд-София е образувано по жалбата на "Марк 2" ЕООД със седалище и адрес на управление София срещу решение № СП-1/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка 2. 7 и точка 2. 8, раздел втори. В отговор на възражението на ответника, че жалбата е недопустима, съдът изложил съображения, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на административния акт, с който се определял размерът на нетно специфично производство на електрическа енергия за съответната група производители, тъй като при определянето на по-нисък размер на електрическата енергия, изкупувана на преференциална цена (това е количеството енергия, дефинирана като нетно специфично производство), би бил засегнат законен интерес на производителя. Административният съд установил, че "Марк 2" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект-вятърна електрическа централа, находяща се в село Храброво, област Добрич. Дружеството сключило договор № 177/30.08.2011 г с "Е. ОН България Продажби" АД, с който купувачът се задължава да изкупи по преференциални цени цялото количество произведена и доставена електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди. Въз основа на доклад на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна" Комисията за енергийно и водно регулиране открила административно производство за определянето на нетно специфично производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. С внесения доклад се предлагало да се приеме решение за определяне на нетно специфично производство от 1907 kWh, при определена цена 191 лева/MWh, без ДДС, и на нетно специфично производство от 2139 kWh, при определена цена 173, 06 лева/MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250 час, с преференциални цени, определени в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С решение № СП-1/31.07.2015 г., прието на закрито заседание, Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 2. 7 и точка 2. 8, раздел втори от решението, установила нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/20.06.2011 г. в размер, както следва: 1 907 kWh при определена цена 191 лева MWh, без ДДС, и 2139 kWh, при определена цена 173, 06 лв/MWh, без ДДС. Решението било издадено в съответствие с § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. Разпоредбата задължава Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 31 юли 2015 г. да приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. По искане на комисията по делото е назначена икономическа експертиза. Според приетото от съда експертно заключение, във влязлото в сила решение № Ц-18/20.06.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране не са отразени стойностите на количеството енергия за собствени нужди, произведена от вятърните електроцентрали. Данните се съдържали в предоставено от комисията извлечение от електронен финансов модел. На базата на параметрите във финансовия модел вещото лице установило, че определената по точка 7 от решение № Ц-18/20.06.2011 г. преференциална цена на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа годишно, в размер на 191 лева/MWh, както и определената по точка 8 от това решение преференциална цена на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа годишно, в размер на 173, 06 лв/MWh, е изчислена като съотношение от сумата на нетните настоящи стойности на необходимите годишни приходи за периода на изкупуване и сумата от дисконтираните нетни количества електрическа енергия, т. е. след приспадане на количеството енергия за собствени нужди на производителите. Представените по делото справки били идентични със справките от съхранявания електронен модел в Комисията за енергийно и водно регулиране. Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи до и над 2250, определена по т. 7 и т. 8 от решение № Ц-18/20.06.2011 г., била изчислена на база нетното количество електрическа енергия, след приспадане на собствени нужди на 7 %. Компонентата за собствени нужди не била отразена в решение № Ц-18/20.06.2011 г., както и в решение № СП-1/31.07.2015 г., но била включена в финансовия модел. Административният съд направил преценка, че оспореното решение е прието с единодушие, от компетентен орган, на редовно заседание. Комисията заседавала в законен състав, с участието на седем членове, от които четирима със стаж в енергетиката. При приемането на решението обаче били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма. В акта липсвали фактически основания, съобразно които да се провери по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2. 7 и т. 2. 8 от решението. Според легалната дефиниция по § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди". Размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия се установява въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, които са послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, след приспадане на собствените нужди. В решение № СП-1/31.07.2015 г. било записано, че по силата на чл. 32, ал. 2, т. 4 ЗЕВИ определяните преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, отчитат производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, както и че въз основа на чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредбата за регулиране на цените в енергетиката (отм.); се взема предвид производителността на инсталацията, респективно наличния ресурс на първичния енергиен източник. В решението на комисията за определяне на преференциални цени е отбелязано още, че като основен елемент се отчита от нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители. Според изложените от съда мотиви, ответникът носел доказателствената тежест за установяване на обема на специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени по решение № Ц-18/20.06.2011 г., както и това, че определянето на производството с решение № СП-1/31.07.2015 г. се основава на предписанията на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на закона. В решението, както и в други документи по преписката обаче, не се съдържали такива данни. Данните не били включени и в доклада на дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна", а също и в мотивите на решение № Ц-18/20.06.2011 г. В решение № Ц-18/20.06.2011 г. се посочвала средната годишна продължителност на работа на централите до и над 2250 часа - 2050 часа годишна ангажираност - 23. 40 % и 2300 часа годишна ангажираност- 26. 26 %. Административният съд посочил, че дори да се приеме тезата на ответника, че данните за средногодишната продължителност на работа на централите по решение № Ц-18/20.06.2011 г. са послужили за установяване на конкретния размер на нетното специфично производство в оспореното решение, нямало яснота как са определени собствените нужди на производителите от електроенергия, които следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия съгласно формулата по § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. Съдът не кредитирал като доказателство в тази насока представените от ответника справки от 15.07.2016 г и 29.09.2017 г., приложени към решение № Ц-18/20.06.2011 г., тъй като нямало данни кога и как е изготвен финансовият модел, съдържащ се в справките. За да се изпълнят изискванията за мотивиране на издаваните административни актове и в двете решения би трябвало да съдържа позоваване на създадения от експерти на комисията електронен файл, представляващ финансов модел. При липсата на конкретни данни, които да свързват този файл с приетите решения, не би могло да се приеме, че тези решения съдържат фактически основания. Нарушението било съществено, тъй като препятствало проверката за законосъобразност на решение № СП-1/31.07.2015 г. Поради това административният съд отменил решението в оспорените части. Касационната инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо и правилно. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че "Марк 2" ЕООД няма правен интерес да оспорва решението за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия. Нетното специфично производство на електрическа енергия е един от елементите за определяне на преференциална цена, по която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници. В логическа последователност решението за определяне на нетното специфично производство следва да предхожда това, с което се определят преференциални цени, при положение, че стойностите относно нетното специфично производство се вземат предвид при изчисляването на цените. В конкретния случай поради предприетата по-късно нормативна промяна решението за определяне на преференциална цена е прието преди решението за определяне на нетно специфично производство. Това обаче не означава, че от решението за определяне на нетно специфично производство не възникват правни последици. Двете решения имат различен предмет и всяко от тях поражда произтичащите от предмета на произнасяне промени в правната сфера на своите адресати. Решение № Ц-18/20.06.2011 г. определя цените, по които се изкупува произведената енергия от възобновяеми източници, а решение № СП-1/31.07.2015 г. -количеството електрическа енергия, което се изкупува по преференциални цени. Обстоятелството, че стойностите на количеството произведена енергия от 1 kW инсталирана мощност от възобновяеми източници за една година участват във формулата, по която е определена цената на енергията съгласно решение № Ц-18/20.06.2011 г. не променя извода за самостоятелния характер на производството, в което е издадено решение № СП-1/31.07.2015 г. Решението е прието в изпълнение на законовото задължение на комисията по § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. То представлява общ административен акт, който подлежи на обжалване от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ако засяга техни права или законни интереси. Коректно определените стойности на средногодишното количество произведена енергия гарантират на производителите изкупуването й на преференциална цена в съответствие с предвиждането на чл. 18, ал. 6 от Закона за енергията от възобновяеми източници (редакция съгласно ДВ, бр., бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.), в каквато насока обосновава правният си интерес и жалбоподателят. Съдебният акт не е недопустим и поради това, че съдът се е произнесъл по жалбата на "Марк 2" ЕООД, както по точка 2. 7, така и по точка 2. 8, раздел първи от решение № СП-1/31.07.2015 г. В касационната жалба се поддържа, че "Марк 2" ЕООД не може да обжалва и двете части на решението, отнасящи се до различни групи производители, тъй като притежаваната от дружеството вятърна електрическа централа не би могла да се бъде отнесена едновременно към централите, работещи до 2250 часа, и към централите, работещи над 2 250 часа. Логически съждението е вярно, но не би могло да доведе до обезсилване на постановеното решение при положение, че и самата комисия не посочва към коя от двете групи производители причислява "Марк 2" ЕООД. Условното групиране на централите в зависимост от района на производство, каквото комисията твърди, че е извършила, би могло да получи правно значение само ако е утвърдено с нормативен административен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който всеки от енергийните източници може да бъде отнесен към едната или другата група. Административният съд законосъобразно е приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране не отговаря на изискванията за форма. В решението не са посочени каквито и да е конкретни данни относно обема на произведената енергия, както и формулата, по която се извършва изчислението на нетното специфично производство на водноелектрически централи. Липсващите мотиви на административния акт не могат да бъдат заместени с информация, чийто източник са доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Изложените в оспореното решение мотиви са твърде общи и не внасят яснота как административният орган е определил възприетите в решението стойности. Допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като не позволява на адресатите на акта, а също и на съда, да установи начина, по който е формирана колективната воля на регулаторния орган. Мотивите на комисията не се съдържат и в друг акт, съставляващ част от административната преписка, както вярно е отбелязал първоинстанционният съд. Електронният финансов модел, разработен от служителите на комисията, макар и да съдържа конкретни стойности, не е приобщен към издаденото от комисията решение, поради което не може да се възприеме като част от неговите мотиви. С оглед изхода на делото в полза на "Марк 2" ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1056, 15 лева с ДДС съгласно представените по делото фактура от 30.11.2018 г. на Адвокатско дружество "Волф и Тайс" и авизо за банков превод от 25.02.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд