Решение № 11656 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 941/2017 г.

Решение № 11656 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 941/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. срещу решение № 1723/06.12.2016 г., постановено по адм. дело № 490/2016 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - разузнавач в сектор "БОП" – Благоевград при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) – МВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Решението е валидно и допустимо – съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящия състав решение след надлежно сезиране с оспорване на индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената проверка настоящият състав намира за правилни изводите в обжалваното решение, че индивидуалният административен акт е законосъобразен. Същият е постановен от компетентен административен орган – полицейски орган – разузнавач в СБОП – Благоевград при ГДБОП – МВР, в предвидената от закона форма – заповедта съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) реквизити, като е посочено и конкретно за какво престъпление са налице данни за задържането на С. То е участие в организирана престъпна група, извършваща престъпления срещу данъчната и осигурителната система, по повод на което е образувано досъдебно производство с рег. № 19/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР. Правилни са и изводите за издаване на заповедта при спазване на предвидените за това административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия закон и неговата цел. Заповедта е постановена при наличие на данни за извършено от С. престъпление установени по надлежния ред, при което са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаването й. Решението е обосновано – съдът след изясняване на спора постановява акта си, като изводите му за липсата на основания за неговата отмяна са базирани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ГДБОП – МВР деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение