Решение № 7694 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 259/2024 г.

Производството e във фазата на втора касация.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от кмета на Столична община, чрез гл. юрк. Ж. Д. Пападопулу и от Давекс ЕАД, чрез адв. Е. Ангелова срещу Решение 5846 от 06.10.2023 г. по адм. дело 10512/2022 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 69 състав в съответните му части.

Подадена е и частна жалба от кмета на Столична община срещу Определение 10442 от 27.11.2023 г. по адм. дело 10512/2022 г. по описа на АССГ за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, присъдени в полза на Давекс ЕАД.

С обжалваното решение по жалба на Давекс ЕАД е отменен Ревизионен акт /РА/ СФР20-РД77-25 от 03.04.2020 г., издаден от началник отдел РСВ към дирекция ОП, възложил ревизията и главен инспектор в отдел РСВ в дирекция ОП - ръководител на ревизията, потвърден с решение СОА20-РД28-29 от 03.08.2020 г. на кмета на Столична община, установените задължения за ДНИ за периода 2015 г. - 2019 г., както следва: за 2015 г. за разликата над 97,51 лева главница, за 2016 г. за разликата над 97,50 лева главница, за 2017 г. за разликата над 97,51 лева главница, за 2018 г. за разликата над 97,53 лева главница и за 2019 г. за разликата над 97,51 лева главница, както и за ТБО, както следва: - за 2015 г. за разликата над 9841,00 лева главница, ведно с дължимата лихва за разликата над 4540,69 лева; за 2016 г. за разликата над 9872,33 лева главница, ведно с дължимата лихва за разликата над 3587,56 лева; за 2017 г. за разликата над 9156,40 лева главница, ведно с дължимата лихва за разликата над 2342,48 лева; за 2018 г. за разликата над 9332,46 лева, ведно с дължимата лихва за разликата над 1533,71 лева и за 2019 г. за разликата над 9332,46 лева, ведно с дължимата лихва за разликата над 585,96 лева, като е отхвърлено оспорването в останалата част общо за сумата от 60 612,61 лева. С решението Давекс ЕАД е осъден да заплати на Столична община разноски за три съдебни инстанции общо в размер на 7045,17 лева, а Столична община е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 8868,11 лева за адвокатско възнаграждение и 640 лева депозит за вещо лице.

С определение 10442 от 27.11.2023 г. по адм. дело 10512/2022 г. АССГ е изменил решението в частта за разноските, като в полза на Давекс ЕАД са присъдени разноски при първоначалното разглеждане на делото по адм. дело 8570/2020 г. по описа на АССГ, както следва: 45,25 лева за държавна такса, 8774,46 лева за адвокатско възнаграждение и 868,53 рева за възнаграждение за вещи лица, както и сторените в касационното производство по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение разноски, както следва: 1243,18 лева за държавна такса и 10198,88 лева за адвокатско възнаграждение.

Касаторът кметът на Столична община, чрез гл.юрк. Ж.Д. Пападопулу обжалва решението в отменителната част на процесния РА, като излага доводи за недопустимост и за неправилност. Счита, че неправилно и необосновано първостепенният съд е преценил фактите, като е достигнал до погрешни правни изводи относно отчетната стойност на имотите обект на ревизията. Поддържа, че дружеството неправилно е осчетоводило извършената преоценка на активите / земята/, поради което не е налице основание за намаляване на данъчната основа за облагане. Според касатора в нарушение на чл. 24 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/ АССГ е приел, че ревизираното дружество е отговаряло на условията за определяне на ТБО чрез пряко договаряне през процесните 2017 г. 2019 г. Изразява становище за необоснованост на приетото от съда за наличието на пряко договаряне за 2017 г. 2019 г. вкл. по отношение на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване относно подадената от трето лице Симтел ЕООД декларация и за неправилния извод за незаконосъобразност на РА в посочената част. Иска отмяна на решението в посочената обжалвана част и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на Давекс ЕАД срещу РА в тази му част. Претендира разноски.

Касаторът Давекс ЕАД, чрез адв. Е. Ангелова обжалва решението в частта, в която се отхвърля жалбата му срещу РА в частта относно задължението за ТБО относно услугата по чл.62, т. 3 ЗМДТ за процесните периоди 2015 г. 2019 г. вкл. Поддържа, че от събрания доказателствен материал се установява по категоричен начин, че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по чл. 62, т. 3 ЗМДТ не е била предоставяна от Столична община. Счита, че след като определена услуга фактически не е извършвана и следователно във връзка с тази неосъществена услуга не са били направени разходи от Столична община, то такса не се дължи от дружеството. Иска отмяната на решението в посочената част и постановяване на друго с отмяната на РА относно задължението за ТБО по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за процесните 2015 г. 2019 г. Касаторът обжалва решението и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски, като иска същото да бъде намалено до сума в размер на 1080 лева, определена по реда на Закона за правната помощ. Претендира разноски. Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Частният жалбоподател кметът на Столична община обжалва определението, с което е изменен постановеният по делото съдебен акт в частта относно разноските, като твърди, че при повторното разглеждане на делото АССГ не е съобразил постановените с решение по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 944,24 лева, както и че при първоначалното разглеждане на делото по адм. дело 8570/2020 г. на АССГ в полза на Столична община са присъдени разноски в размер на 3 886,60 лева. Иска отмяната на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба Давекс ЕАД оспорва същата, като изразява становище за нейната частична неоснователност. Поддържа, че в случай, че с обжалваното определение АССГ е дублирал сума в размер на 944,24 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първото касационно производство, то в тази част определението е неправилно.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при повторното разглеждане на делото е РА СФР20-РД77-25 от 03.04.2020 г., издаден от началник отдел РСВ към дирекция ОП, възложил ревизията и главен инспектор в отдел РСВ в дирекция ОП- ръководител на ревизията, потвърден с решение СОА20-РД28-29 от 03.08.2020 г. на кмета на Столична община, в частта относно определените спрямо Давекс ЕАД публични общински задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2015 г. -2019 г.

С решение 9930 от 07.11.2022 г. по адм. дело 10845/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е оставено в сила Решение 2480 от 13.04.2021 г. по адм. дело 8570/2020 г. по описа на АССГ, поправено с Решение 5145 от 11.08.2021 г. в частта, с която е отменен процесният РА относно установените спрямо Давекс ЕАД публични общински задължения за 2014 г. в размер на 15 286,96 лева главница ДНИ и 8 544,55 лева лихви и в размер на 59 251,48 лева главница ТБО и 33 810,67 лихви.

За да отмени РА в частта на задълженията за ДНИ за 2015 г. - 2019 г. в съответните размери, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е ценил заключението на в.л. Г., приемайки, че отчетната стойност на имота на Давекс ЕАД, находящ се в гр. София, [жк], [улица], към 31.12.2010 г. за процесните периоди е в размер на 1 760 540 лева, в това число по сметка 201/1 Земи/терени 594 000 лева и по сметка 203 Сгради 1 166 540 лева. Не е възприел подходът на приходните органи към Столична община за отчетна стойност на активите в размер на 9 500 000 лева, като сбор от салдата по сметки 201/1 и 201/2, доколкото подсметка 201/2 в размер на 9 405 000 лева, отнесена разлика от апортната вноска от обезценката на земята съгласно доклад на независимите оценители от 15.11.2010 г., не се свързва с наличието на подобрения върху земята и отнесените в тази подсметка активи не отговарят на изискванията на МСС 16 нямат веществен характер, което е в съответствие с чл. 18 от Приложение 2 към ЗМДТ относно това какво са подобрения на ДМА.

Съобразно така изложеното съдът е кредитирал заключението по ССчЕ при повторното разглеждане на делото относно данъчната основа за определяне на дължимия ДНИ за 2015 г. -2019 г., като са отчетени и заплатените суми от дружеството главница и лихви и съответно е намалил размера на задълженията за ДНИ главница. По отношение на лихвите съдът е установил, че същите са заплатени от ревизираното дружество в по-висок размер и съответно, лихви върху главниците ДНИ, определени от съда за 2015 г. -2019 г., не следва да се определят.

По отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди АССГ е приел, че: - РА е незаконосъобразен относно първия компонент услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото от доказателствата по делото се установява, че дружеството е ползвало услугите на К. МГ ЕООД за всички периоди, поради което Столична община не е предоставяла процесните услуги и не е налице основание за заплащане на такса по първата компонента от услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ; - РА е законосъобразен относно другите два компонента относно ползването на депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане и относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. Съобразно тези мотиви и кредитирайки заключението по ССчЕ на в.л. Г., съдът е намалил размера на задълженията за ТБО за процесните периоди 2015 г. -2019 г.

Решението се обжалва в отменителната част на РА относно съответните размери на ДНИ и ТБО, а в отхвърлителната част на жалбата на Давекс ЕАД срещу РА само относно задължението за ТБО за третия компонент услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касационните жалбоподатели основания за отмяна на съдебния акт, като настоящият съдебен акт на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. По касационната жалба на кмета на Столична община

Указанията на първата касационна инстанция досежно необходимостта от събиране на доказателства за установяване на действителната отчетна стойност на земята като ДМА, заведен в счетоводството на ревизираното дружество и върху каква стойност следва да бъдат определени задълженията за ДНИ и за ТБО по реда на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ за процесните 2015 г. -2019 г. са изпълнени при повторното разглеждане на делото от АССГ. Правилно съдът е кредитирал заключението по ССчЕ на в.л. Г., което не е оспорено от кмета на Столична община и е приел, че отчетната стойност на активите земя и сгради се равнява на общата сума от 1 760 540 лева. При съобразяване с нормата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е прието, че отчетната стойност е по-ниска от данъчната оценка на активите и вещото лице е определило ДНИ и ТБО на базата на данъчната оценка.

Необосновано се твърди от касационния жалбоподател, че отчетната стойност на земята е в размер на 9 500 000 лева, доколкото не е установено, че са извършвани каквито и да било подобрения по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ. Както е констатирало вещото лице, в подсметка 201 2 Подобрения, асфалтиране, фонд на стойност 9 405 000 лева, са отнесени преоценъчни разлики, но същите не са обекти с материално-веществена форма и не съставляват ДМА. Следователно, правилно съдът е взел предвид като отчетна стойност на земята тази, отразена в подсметка 201 1 на стойност 594 000 лева и съответно, отчетната стойност на сградите по сметка 203 в размер на 1 166 540 лева / за която стойност няма спор/. Отчитайки факта за заплатените от РЛ главници ДНИ през 2015 г. -2019 г. , правилно съдът е отменил РА за горницата над 97, 51 лева главница за 2015 г., за горницата над 97,50 лева главница за 2016 г., за горницата над 97,51 лева главница за 2017 г. , за горницата над 97,53 лева главница за 2018 г. и за горницата над 97,51 лева главница за 2019 г. ., до установения с РА размер за всяка една от процесните години. По отношение на дължимостта на тези суми няма подадена касационна жалба от дружеството, т.е. в тази част съдебният акт е влязъл в сила като необжалван.

По отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди 2015 г. -2019 г. с оглед приетото от съда за недължимост на такса за първия компонент услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и за дължимост на другите два компонента услугата по обезвреждане в депо за битови отпадъци или друго съоръжение и услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, съдът е отменил РА относно задълженията за ТБО в съответните размери съобразно заключението на в.л. по ССчЕ.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на приетото от АССГ, че РЛ е отговаряло на условията за определяне на ТБО чрез пряко договаряне през процесните години 2017 г. 2019 г. По делото е установено по категоричен начин, че за 2015 г. 2016 г. Давекс ЕАД е сключил договор за сметоизвозване и сметосъбиране с К.-МГ ЕООД за обслужване на 4 бр. контейнера месечно от територията на складова база, находяща се в гр. София, район Слатина, [улица]. За 2017 г. -2019 г. ДавексЕАД е възложил на Симтел ЕООД да полага грижа за хигиената на складовата база, като сключва договори с фирма, извършваща услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци на територията на складовата база. Издадени са заповеди на кмета на СО по чл. 24 от НОАМТЦУПСО за допускане сметосъбирането и сметоизвозването на отпадъците от процесния имот да се организира чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и заповеди на кмета с адресат изпълнителя на услугата да извършва сметосъбирането на договорен принцип. Услугата е била предоставяна от К. МГ ЕООД съгласно приложените документи. При тези факти и съобразно доказателствата обосновано съдът е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните периоди се извършва от правоспособно лице срещу заплащане, а не от общината и въз основа на издаден от кмета на община административен акт. Не е спорно, че Симтел ЕООД не притежава имоти на територията на Столична община.

Следователно, при правилна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон е изводът на АССГ за недължимост на таксата по първия компонент, тъй като е установено по категоричен начин, че процесната услуга не е предоставяна от Столична община, а от правоспособно лице, което регистрирано в Столична община като изпълнител на тази услуга въз основа на заповед на кмета на СО.

1. По касационната жалба на Давекс ЕАД

Съгласно трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. За да е дължима, следва да е реално извършена.

В процесния случай са налице писмени доказателства / двустранно подписани протоколи, актове за извършено почистване, фактури и платежни документи/, че услугата е била осъществявана от Столична община на територията на район Слатина, в който район попада процесният имот. Необосновано касационният жалбоподател се позовава на заключението по СТЕ, според което предвиденият маршрут заобикаля процесния имот и това водело до извода за недължимост на таксата по посочения компонент.

Следователно, решението в така посочената част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

За настоящото касационно производство на страните се дължат разноски с оглед защитата срещу подадените от всяка от страните касационна жалба. В полза на Столична община се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение върху материалния интерес за отхвърлената част от жалбата на Давекс ЕАД срещу РА, касаеща задълженията за ТБО за компонента по чл. 62, т. 3 ЗМДТ или върху сумата от 34 048,95 лева, т.е. в размер на 3373,91 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на Давекс ЕАД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 542, 20 лева съгласно приложения списък за разноски, анекс към договора за правна защита и съдействие и копие на платежно нареждане, изчислено върху отменената част от РА в размер на 529 739,86 лева.

Неоснователно е искането на Давекс ЕАД за присъждане в полза на Столична община на юрисконсултско възнаграждение по реда на Закона за правната помощ и за намаляване на присъдената с обжалваното решение сума в размер на 7045, 17 лева до 1080 лева за трите съдебни инстанции. В случая се прилага специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Присъденият от първоинстанционния съд размер на юрисконсултското възнаграждение за всяка инстанция е в размер на 2348,39 лева при съобразяване на нормата на чл. 226, ал. 3 АПК и същият не е прекомерен с оглед отхвърлената част на жалбата срещу РА и фактическата и правна сложност на делото.

По частната жалба на кмета на Столична община касационната инстанция намира, че същата е частично основателна и с оглед изявената от Давекс ЕАД воля досежно наличието дублиране в присъждането на адвокатско възнаграждение по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 198,88 лева съразмерно на уважен материален интерес от 646 143,27 лева, което е неправилно. Уваженият по делото материален интерес досежно спорните периоди, без д.п. 2014 г., за който е влязло в сила решението по адм. дело 8570/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение, е за сумата от 529 739,86 лева, който размер е изрично признат от Давекс ЕАД. Следователно, върху материалния интерес от 529 739,86 лева се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 8 361,54 лева от общо претендирания размер от 11155,60 лева. В случая неправилно с обжалваното определение е взето предвид цялото адвокатско възнаграждение по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение и е изчислено дължимо такова върху материален интерес от 646 143, 27 лева. Следователно, дължимото на Давекс ЕАД адвокатско възнаграждение е в размер на 8 361,54 лева по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение. В останалата част определението се явява правилно, а и конкретни доводи за неговата неправилност няма изложени в частната жалба на кмета на Столична община.

С оглед на горното, определение 10442 от 27.11.2023 г. по адм. дело 10512/2022 г. по описа на АССГ, с което е изменено решение 5846 от 06.10.2023 г. по делото, в частта за разноските относно присъденото в полза на Давекс ЕАД адвокатско възнаграждение за горницата над 8 361,54 лева до пълния размер от 10198,88 лева за производството по адм. дело 10845/2021 г. по описа на ВАС, осмо отделение, следва да се отмени. В останалата обжалвана част съдебният акт следва да се остави в сила, като постановеното по делото решение в обжалваните му части като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

За настоящото касационно производство в полза на Столична община се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3373,91 лева, а в полза на Давекс ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 542, 20 лева относно осъществената защита срещу подадената от насрещната страна касационна жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение