Решение № 11556 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство - Маджарово", подадена чрез адв. Йорданова, против решение 948 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело 266/2023г. от Административен съд Хасково, с което е прогласена нищожност на негова заповед РД-10-35 от 20.02.2023 г. и преписката е изпратена на директора на "Югоизточно държавно предприятие - Сливен", като непосредствено горестоящ административен орган за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В жалбата се релевират касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и е необоснован. Счита, че ТП "ДГС Маджарово" не се намира в йерархическо административно отношение с Югоизточно държавно предприятие Сливен, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно съдебно решение, чиято отмяна се иска. Претендира присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Йосилес ЕООД, в писмен отговор, чрез пълномощник адв. В. Радичев, излага доводи за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира касационната жалба на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Маджарово за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД-10-35 от 20.02.2023 г., издадена от директора ТП ДГС Маджарово на осн. чл. 99, т. 2 и чл. 102, ал. 2 АПК, с която възобновено административното производство, приключило с влязла заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г. за определяне на купувач в проведен електронен търг с наддаване, с предмет продажба на прогнозни количество добита дървесина на временен склад от обект 2304-1 в териториалния обхват на ТП ДГС Маджарово поради открити нови писмени доказателства, които не са били известни на издателя към датата 13.12.2022 г., а са били от значение за издаване на заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г., с която на осн. чл. 174, ал. 2 от Закона за горите и чл. 74е, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/ търговското дружество Йосилес ЕООД е определено за купувач на дървесина на обект 2304-1, [населено място]. С обжалваното решение е прогласена нищожност на заповед РД-10-35 от 20.02.2023г. на директора на ТПДГС Маджарово поради допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност. Съдът е приел за безспорно, че заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г. на директора на ТП ДГС Маджарово е влязъл в сила административен акт, от който са произтекли правни последици. За спорни в процеса е приел следните въпроса: 1. подлежи ли тази заповед на оспорване по административен ред по реда на чл. 81-98 АПК; 2. Има ли непосредствено по-горестоящ административен орган на издателя на отменената с обжалваната в процеса заповед и 3. Компетентен ли е издателят на заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г., т.е. директорът на ТП ДГС Маджарово, сам да си я отмени и да възобнови административното производство. На първия от така очертаните спорни въпроси първостепенният съд е дал положителен отговор, като се е позовал правно на текста на чл. 74е, ал. 4 от Наредбата, съгласно която заповедта на открилия процедурата продавач, с която завършва електронния търг и е определен купувач за продажба на дървесина може да се обжалва по реда на АПК. Следователно заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г. е подлежала на оспорване на административен ред по реда и при условията на чл. 81-98 АПК. След анализ на приложимата в Закона за горите правна уредба чл. 163 и сл. и чл. 2 от Наредбата съдът е приел, че издадените от възложителите актове са административни, обжалват се по реда на АПК, а не по общия исков ред. ТП ДГС Маджарово, въз основа на редовно издадено и действащо пълномощно, осъществява функциите на ЮИДП Сливен в определения му район на дейност и между тях съществуват отношения на власт и подчинение, поради което е направил извод, че директорът на ЮИДП Сливен е непосредствено по-горестоящ административен орган по отношение на директора на ТП ДГС Маджарово. След като е приел това съдът е посочил, че за издателя на заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г. / директора на ТП ДГС Маджарово/ не е налице материална компетентност сам да си отмени издадения и влязъл в сила акт, както и да възобнови административното производство по издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон. Първостепенният съд правилно е тълкувал, относимите разпоредби на Закона за горите, приложимата наредба и чл. 99, т. 1 АПК. Правоотношенията по продажба на дървесината, стояща на корен са административни, поради което актовете, които издават възложителите като органи по чл. 2 от Наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от Наредбата изрично е предвидено заповедите на открилия процедурата продавач да бъдат обжалвани по реда на АПК, а не по общия исков ред. Не намира правна опора тезата на касатора, че директорът на ТП "ДГС - Маджарово" не е в йерархическо отношение с директора на ЮИДП Сливен, но въпреки това е редовно упълномощен да осъществява функциите на ДП в определения район на дейност на ТП, да организира и провежда процедури по Наредбата по силата на пълномощно, приложено по делото. Организирането и провеждане на търгове по наредбата е правомощие, изрично предоставено на държавните предприятия - чл. 4, ал. 1 от наредбата. Възможността за делегиране на това правомощие на директорите на териториалните поделения на държавните предприятия /ТП на ДП/ или други длъжностни лица е предоставена от разпоредбата на чл. 2, т. 2 от наредбата, като законодателят изрично е предвидил това да става само с изрично оправомощаване от директора на държавното предприятие, на директора на териториалното поделение. Принципно дефиниране на понятието "оправомощаване" или "делегиране на правомощия" е дадено в мотивите на ТР 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. Според него, делегирането представлява предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. В този случай, подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност е предоставено издаването на съответния акт. Предвид изложеното няма как да е налице редовно упълномощаване при липса на йерархическа административна зависимост между двамата директори. Ето защо, както правилно е приел първостепенният съд, директорът на ТП "ДГС Маджарово не е разполагал с правомощие сам да отмени своя влязъл в сила административен акт. Становището на касатора не може да бъде споделено, защото обжалваната в първоинстанционното производство заповед е била издадена в хипотезата на чл. 99, ал. 1 и сл. АПК, а в представеното по делото пълномощно не e включено изрично упълномощаване за действия по отмяна на влязъл в сила административен акт, с който вече е определен купувач на дървесина, каквато е настоящата специална хипотеза. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че изводи в обратната насока не се налагат включително от обстоятелството, че директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения на основание чл. 173, ал.1, § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗГ, предвид характера на актовете, издавани в рамките на тръжните процедури, който беше изяснен по-горе. За тях издателят на приложимата наредба не е изключил и ограничил изрично обжалването по административен ред. От това следва, че същото е допустимо и горестоящият административен орган е различен от издателя на процесната заповед за отмяна на влезлия в сила предходен административен акт. Следователно директорът на ТП "ДГС Маджарово, в качеството си на издател на основния административен акт заповед РД-10-194 от 13.12.2022 г., не е разполагал с компетентност да отмени сам влязлата в сила заповед, а това е следвало да осъществи неговият непосредствено по-горестоящ административен орган, а именно: директорът на ЮИДП - Сливен след надлежното му сезиране. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства, като въз основа на същите са изведени законосъобразни правни изводи. Не са налице твърдените касационни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство е основателна и следва да бъде уважена съобразно приложените писмени доказателства, т.е. в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,