Решение № 10913 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2018 г.

Решение № 10913 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хрисо Пак" ЕООД против решение № 168/8.01.2018 г., постановено по административно дело № 11370/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № СФД7-РД № 28-109/11.08.2017 г., издаден от директора на дирекция "Общински приходи" при СО, с което е оставена без уважение жалбата на "Хрисо Пак" ЕООД срещу действията на органите по приходите да бъдат отписани поради изтекла погасителна давност публични задължения – данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2010 г., обективирани в протокол изх. № 7206/1862 от 19.01.2017 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Общински приходи" при Столична община в писмено становище до съда оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Хрисо Пак" ЕООД срещу Решение № СФД7-РД № 28-109/11.08.2017 г., издаден от директора на дирекция "Общински приходи" при СО, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу действията на органите по приходите да бъдат отписани поради изтекла погасителна давност публични задължения – данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2010 г., обективирани в протокол изх. № 7206/1862 от 19.01.2017 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган при спазване на изискването за форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че задълженията му за ДНИ и ТБО за 2010 г. са погасени по давност, тъй като давността е прекъсната с издаването на АУЗД. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. По силата на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Както правилно е установил първоинстанционният съд в случая предвидената в закона давност за задълженията на касатора за ДНИ и ТБО за 2010 г. не изтекла, тъй като същата е започнала да тече на 1.01.2011 г. и и е следвало да изтече на 1.01.2016 г. АУЗД е съставен на 15.12.2015 г. т. е. преди изтичането на установената в закона 5 годишна давност. От друга страна с издаването на АУЗД се прекъсва давността, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК и започва да тече нова давност. Не е изтекла и предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10-годишна давност. Следователно правилен е изводът на АС СГ, че цитираното по-горе публично задължение е дължимо, тъй като не е погасено по давност. Без значение за прекъсването на давността е обстоятелството дали актът е бил връчен и кога е бил връчен на неговия адресат. От значение за прекъсването на давността е моментът на издаването на съответния АУЗД. А в случая това е станало преди изтичането на петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Предвид изложеното постановеното от Административен съд –София град решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение