Решение № 9194 от 3.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2014 г.

Решение № 9194 от 3.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, Образувано е по касационна жалба на Тодор Маринов Събев от гр. Пазарджик, срещу Решение № 11885/8.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3512/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на Заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието, ведно със законните последици. Ответникът, министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Съгласно дадените указания на петчленния състав на ВАС на основание чл. 170, ал. 1, вр. чл. 224 АПК тричленния състав на ВАС е обсъдил представените писмени доказателства - Заповед № О-1620/1.08.2012 г, на министър-председателя на Република България, ведно със заявление от министъра на правосъдието Диана Ковачева от 30.07.2012 г, и справка безспорно е установено съществуването на обективна невъзможност на министъра на правосъдието да изпълнява правомощията си поради отсъствие на датата, на която е издаден оспорения ИАА, ползвайки платен годишен отпуск в размер на пет дни. По делото е представена и заповед за заместване № ЛС-04-1275/3.08.2012 г, с която министъра на правосъдието възлага на зам. Министър Велина Тодорова да изпълнява функциите на министър за периода от 06.08. до 10.08.2012 г, включително. С оглед на така установената фактическа обстановка, тричленния състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съгласно изискването на чл. 269 ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването /министъра на правосъдието/ и изготвено предложение съобразно чл. 268а ППЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално правните предпоставки предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР /отм/. съгласно които служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19 ЗИНЗС, вр. с чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 1 е прекратено служебното правоотношение на Тодор Събев - главен надзирател I-ва степен в затвора в гр. Пловдив като възникнало след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и че е съобразена с целта на закона, поради което е законосъобразна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. По делото е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия, което хронологично предшества възникването на служебното му правоотношение като държавен служител в МП. С оглед на това правилно е приложен материалния закон, а именно чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, съгласно който служебното правоотношение се прекратява, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Употребеното в същия текст "...по инициатива на органа по назначението" има предвид, че органът по назначението издава заповедта служебно, при констатирането на посочените факти, без да е необходимо той да бъде сигнализиран изрично /с изготвяне на предложение от пряк ръководител или по друг начин/. Неоснователно е възражението, че нормата на т. 15, ал. 1, чл. 245 ЗМВР е относима само при прекратяване на правоотношението, по което е възникнало правото на пенсия, тъй като законовата норма не визира такова разрешение и стеснителното й тълкуване е недопустимо. Неоснователно е и възражението за недължимост на присъдените разноски - юрк. възнаграждение, тъй като присъждането им е съобразено с ТР № 3/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд.. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК