Решение № 3406 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2020 г.

Решение № 3406 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12585/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А., чрез пълномощника му адв. д-р Г. В., против решение № 100 от 19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 25/2020 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-448 от 23.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното съдебно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че същото е и необосновано, тъй като доводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, не са обсъдени и доводите в първоначалната жалба. Съдът не е отчел конституционната презумпция за невинност, не е изложил и правни доводи по отношение приложението на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В касационната жалба се коментират показанията на свидетеля К., като се твърди, че съдът неправилно ги е възприел, като е изградил необосновани изводи за съхраняване и ползване без съгласие на посочените в дисциплинарното производство лица на личните им данни от жалбоподателя, съответно за съпричастност на същия към неправомерната дейност на лицата Т. Г. и М. Д.. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за несъставомерност на деянието по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), както и по Директива 95/46/ЕО за личните данни. Иска се касационната инстанция да постанови решение, което да съответства на понятието "справедлив процес", като бъде отменена изцяло оспорената заповед на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с касатора, да бъде възстановен М. А. на длъжността "старши инспектор, началник на група "Оперативен център" в сектор "Пожарна и спасителна дейност" към РДПБЗН - Силистра при ГД "ПБЗН" - МВР и да бъде осъдено МВР на основание чл. 237 от ЗМВР да заплати обезщетение за времето, през което е бил без работа поради незаконното уволнение, считано от 24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от същата дата, до окончателното й изплащане. В условията на алтернативност се иска при констатиране на съществени нарушения на съдебно производствените правила (в касационната жалба погрешно е посочено административно производствените правила) делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., в с. з. на 15.02.2021 г. и в писмена защита, оспорва касационната жалба като недопустима в частта, с която се иска отмяна на оспорената заповед, както и в частта, с която се иска възстановяване на касатора на заеманата преди уволнението длъжност, и в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение, за времето през което е останал без работа и неоснователна в останалата част по отношение оплакванията против решението на Административен съд - Силистра. Иска се оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на производството в посочените части като недопустимо и отхвърляне на касационната жалба против решението на първоинстанционния съд. Не се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде оставено без уважение, а оспореното съдебно решение следва да се остави в сила, тъй като не страда от пороци, налагащи отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима в частта, насочена против решението на Административен съд - Силистра. Макар в петитума на касационната жалба да няма изрично искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд, същото може да бъде извлечено от оплакванията, развити в обстоятелствената й част, сочещи пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Освен това касационната инстанция, дължи на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и служебен контрол относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Що се касае обаче до обективираните в петитума на касационната жалба искания за отмяна на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи (предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Силистра), както и исканията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето, в което касаторът е останал без работа, които изрично бяха потвърдени в с. з. на 15.02.2021 г. от пълномощника на касатора, същите са процесуално недопустими за разглеждане в касационното производство и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Касационната инстанция, може да отмени оспорения в първоинстанционното производство административен акт, само при отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК (каквото искане в касационната жалба не е направено), но не може извън контрола за законосъобразност на съдебното решение да се занимава самостоятелно с обжалвания индивидуален административен акт, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Искането за възстановяване на длъжност и заплащане на обезщетение също е недопустимо за разглеждане самостоятелно в касационното производство. Възстановяването на длъжност е последица от отмяната на незаконно уволнение и не може да бъде предмет на отделно произнасяне. Впрочем, посочените искания са направени и пред Административен съд - Силистра, който с определение № 126 от 27.02.2020 г. е разделил производството, като предмет на разглеждане по адм. дело № 25/2020 г. е останала само заповедта на министъра на вътрешните работи за уволнение на държавния служител, предявеният иск за обезщетение е отделен в отделно производство, а искането за възстановяване на длъжност е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо и производството в тази част е прекратено. Изрично е посочено, че същото в прекратителната част подлежи на обжалване. Определението е съобщено на настоящия касатор на 28.02.2020 г., получено е лично от него, видно от положеното име и подпис под разписката, приложена по делото - лист 851, като не е обжалвано в законовия и правилно указан от съда седемдневен срок, съответно е влязло в сила. От служебно извършена справка, се установява, че по иска за обезщетение е образувано адм. дело № 34/2020 г. по описа на Административен съд - Силистра, производството по което е спряно до приключване с влязло в сила съдебно решение на спора относно законосъобразността на заповедта за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. При посочените данни, направените в касационната жалба искания будят недоумение, същите са процесуално недопустими и следва касационната жалба да бъде оставена без разглеждане в тази част, а производство - прекратено. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Както се посочи, предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Силистра е заповед № 8121 К-448/23.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на настоящия касатор е наложено дисциплинарно наказание, "уволнение" като държавен служител в МВР - старши инспектор, началник на група "Оперативен център" в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" към РД ПБЗН - Силистра при ГД "ПБЗН" - МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е приел за установено, че М. А. е постъпил на служба в МВР през 2004 г., а към момента на издаване на оспорената заповед е заемал посочената в същата длъжност - началник на група "Оперативен център" в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" при Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Силистра (РД ПБЗН) при Главна дирекция "ПБЗН" - МВР, считано от 10.08.2015 г. Същият е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс). Дисциплинарното производство е образувано по предложение от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, в което се съдържат данни за извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е, че на 12.06.2017 г. при проведени оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия по посоченото в предложението досъдебно производство (ДП), включително в жилището на касатора, са намерени и иззети компютърна конфигурация, таблет, мобилни телефони, флаш-памет и други материали, посредством които е установено, че в акаунт на касатора са намерени 263 запаметени електронни писма. До 29.05.2017 г. в пощенската кутия на [електронна поща] са получавани и изпращани писма към различни потребители, към които са прикачени файлове на сканирани български документи за самоличност, таблици с изписани имена на лица, ЕГН, електронни кутии, пароли, потребителски имена за банкови платформи с изписани пароли, номера на кредитни и други банкови карти, с имената съответно на техните притежатели, срок на валидност и секретен код. При тези данни е приета съпричастност на полицейския служител към престъпна дейност на лицата Т. Г. (разпитан в съдебно заседание като свидетел) и М. Д., свързана с придобиване и съхраняване на компютърна и банкова информация, в това число лични карти и сканиращи програми - предназначени за подправка на платежни инструменти, както и с набавяне на копия от лични карти. По направеното предложение и с оглед силния обществен отзвук по повод задържането на държавния служител поради наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", министърът на вътрешните работи със заповед № 8121 К-5835/4.07.2017 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство, определил е персоналния състав на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО). Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на производството. Със заповед № 8121 К-5338/26.03.18 г., след освобождаването на служителя поради промяна на мярката за неотклонение в "парична гаранция", органът по назначаване го е отстранил временно от длъжност, до приключване на дисциплинарното производство, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като заповедта е влязла в сила на 7.05.2019 г. (решение на ВАС по адм. дело № 5483/2018 г. на Пето отделение). На 28.07.2017 г. на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения относно посочените в заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изрично повторени в поканата нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Впоследствие, на различните етапи от дисциплинарното производство са били връчвани нови покани за обяснения на оспорващия, като последният на 29.08.19 г. е депозирал възражение, по поставените въпроси в поканите за обяснения и по отношение констатациите в изготвената обобщената справка рег. № 1107 р-2407/27.11.2019 г. В изпълнение на указанията на дисциплинарно-наказващия орган (ДНО), ДРО е събрал сведения от дванадесет избрани на случаен принцип лица, от които е установено, че същите не познават жалбоподателя, не са му предоставяли личните си данни и не са давали съгласие за тяхното съхраняване и обработване от него. След съпоставяне на личните данни на тези лица с данните, открити и съхранявани в акаунта на жалбоподателя, ДРО е установена пълната им идентичност с приложените справки от АИС "Български документи за самоличност", за което е съставен протокол № 1107-18/6.01.2020 г. Съгласно тези данни, съдът е приел, че са опровергани свидетелските показания на свидетеля Т. Г., че от него и жалбоподателя са използвани произволни данни на измислени лица с цел разработването на софтуер, т. е. опровергана е защитната теза на жалбоподателя, че обработваните лични данни са му предоставяни от Г., съответно не е злоупотребявал със служебно си положение и достъпа до различните електронни бази с данни. Съдът е извел извод, че лично жалбоподателя е въвеждал в таблица с установените колони, име и фамилия, адрес на лицата и т. н., като за тази цел е използвал акаунта си. Същите са съответни на безспорно установената идентичност на обработваните лични данни, открити в личния профил на жалбоподателя, с действителните такива, съгласно справката от АИС "БДС", поради което съдът е отхвърлил възражението за несъставомерност на деянието по ЗЗЛД и Директива 95/46/ЕО. Несъмнено е установено в хода на дисциплинарното производство, че сред описаните прикачени файлове се съдържат лични данни на реално съществуващи осем лица, дали обяснения пред ДРО. На 7.01.2020 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с новоизготвената обобщена справка, като му е предоставен срок за допълнителни обяснения. Изготвено е и Становище на ДРО, които са докладвани на ДНО, след което същият е издал обжалваната заповед. При тези фактически данни, съдът е приел, че правилно дисциплинарно наказващия орган е приел, че данните на лицата, с които е оперирал жалбоподателя са "лични" по дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, в редакцията от ДВ, бр. 81/2011 г., както и че тяхното вписване в таблици и електронни файлове представлява "обработване на лични данни", според определението от § 1, т. 1 ДР на ЗЗЛД и чл. 2, б. "а" и б. "б" от Директива 95/46 ЕО. Същите са съхранявани и обработвани без тяхното съгласие, което е нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 4 от ЗЗЛД, в приложимата му редакция, като част от действащото право, което съставлява грубо нарушение на закона, съответно и нарушение на разпоредбите на Етичния кодекс, в частност тези по т. 15 - "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 16 - "Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите [... ]", т. 19 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", т. 20 - "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т. 70 - "Обработването на лични данни от държавни служители се осъществява съобразно международните принципи за защита на данните и вътрешното законодателство [... ]", т. 83 - "Държавният служител не прикрива доведеното до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване". Съдът е посочил, че всяко от цитираните етични правила е нарушено пряко, като държавният служител не само, че не е пресякъл станалата му известна противоправна дейност на приятеля му свидетелят Т. Г., но и активно е участвал в нея. Несъмнено е установено нарушението на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като деянията, които са несъвместими с етичните правила за поведение на полицейските служители и уронват престижа на службата, са определени от закона като "тежки нарушения на служебната дисциплина", за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и е материално законосъобразна. Отхвърлил е като неоснователно възражението за липса на фактически установявания относно уронването на престижа на службата, тъй като правилно е преценено, че действията на жалбоподателя са станали известни на широк кръг лица, включително на всички разпитвани лица, чиито лични данни е обработвал в акаунта си, на разследващите органи и други служители, с което силно е накърнено доверието в МВР. Несъмнено е дискредитирана службата и уронен престижът й, тъй като ръководни полицейски служители недопустимо обработват, за нелегитимни цели, лични данни на граждани, които дори не подозират за това. Решаващият съд е отхвърлил като ирелевантни и възраженията за липса на идентичност между дисциплинарното и наказателното обвинение на жалбоподателя. Посочил, е че в случая е без значение на колко лица обработваните от него лични данни са действителни, а съставомерността на действията му по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за които е наказан. В обобщение е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР, тъй като държавния служител е на ръководни длъжност, по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, същата е в изискуемата писмена форма, притежава и реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, спазени са процесуалните изисквания от Глава осма "Дисциплинарна отговорност" на ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470/27.04.2015 г., т. е. не са налице съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е обсъдил задълбочено събраните в дисциплинарното производство доказателства и е извел верен, съответен на тях извод, за съставомерност на деянието на жалбоподателя по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и заповедта е материално законосъобразна. Същата е, съобразена и с целта на закона и не страда от пороци по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, съответно налице са и основанията на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и правилно е било прекратено и служебното правоотношение. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът вярно и точно е установил фактите по спора, като възражението за необоснованост на изводите му, поради необсъждане на всички доказателства и възражения са неоснователни. В уволнителната заповедта е посочен извършителят, подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които същото е установено, съответно правното основание и наказанието, което се налага. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и доказателствата, изискани и приобщени към дисциплинарната преписка от воденото досъдебно производство, съдът обосновано е приел за доказано, описаното в заповедта нарушение. Категорично установено е извършването му от касатора, като същото осъществява фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, тъй като деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Безспорно е установено, че касаторът е обработвал лични данни на лица, без тяхното съгласие и знание, като е опровергано възражението му, че същите са му предоставяни от свидетеля Т. К., както и че данните са фиктивни. Безспорно е установено пълно съвпадение с данните на действителни лица и техните имена, ЕГН и други данни, включително и чувствителна банкова информация, които са установени в акаунта на касатора. Правилно съдът е приел, че извършването на нарушението е доказано. В тази връзка е обсъдил и свидетелските показания на К., като е изложил подробни мотиви защо не дава вяра на същите, съпоставяйки ги с останалите доказателства, които са категорични. Следва да се отчете, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора, тъй като и против него се води наказателно разследване. В тази връзка възражението в касационната жалба, че касаторът се счита за невинен до доказване на противното, което не е отчетено от съда е несъстоятелно. Дисциплинарната отговорност е напълно самостоятелна и няма връзка с воденото наказателно производство, което не е приключило. В рамките на дисциплинарното производство ДРО, съответно ДНО е провел собствено проучване на фактите и е изградил собствени изводи относно деянието, което е разглеждано само и единствено в контекста на осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение. В този смисъл е неоснователно и възражението, че касаторът е следвало само да бъде временно отстранен от служба, а не и уволнен, тъй като не е приключило наказателното производство. Както се посочи двата вида отговорност са различни и напълно самостоятелни. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо от това дали деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Цитираното в касационната жалба решение на Конституционния съд на Република България е неотносимо. Неотносими са и обстоятелствата относно продължителността и евентуалния изход от наказателното производство, което многократно се коментира в касационната жалба, но е ирелевантно за носенето на дисциплинарната отговорност. Обосновани, с оглед данните по делото са и изводите на съда за липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. На касатора е давана възможност да се запознае със всички събрани по делото материали, връчени са му заповедта за образуване на дисциплинарно производство, обобщените справки, дадена му е възможност да депозира обяснения, с което му е осигурено упражняването на правата на защита в административното производство. В хода на същото са изяснени фактите и са събрани доказателства за установяване на нарушението, като същите са допустими, в това число и приобщените от ДП, с оглед изискванията на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 36 и 39 от АПК, тъй като са събрани по надлежния законов ред. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че решаващия съд е изградил изводите си само на основание воденото наказателно производство, което не намира опора в данните по делото. Изводите на съда за доказаност на вмененото на касатора нарушение са последователни и логични и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност, включително и доказателствата, изискани и приобщени към дисциплинарното производство като материали от воденото досъдебно производство, както и показанията на разпитания в рамките на съдебното дирене свидетел. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че служителят нерегламентирано е обработвал лични данни на физически лица, с противоправни цели, за което е подведен и под наказателна отговорност. Грубото нарушаване на закона е станало достояние на широк кръг от лица, с оглед което е доказан и квалифициращия елемент - уронване на престижа на службата. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова деяние, като извършеното от касатора. Същото намира негативен отзвук, именно поради качеството на извършителя на служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение, разкриване на противоправно поведение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо, Върховният административен съд,