Решение № 8893 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2022 г.

Решение № 8893 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2022 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград против Решение № 278/17.02.2022 г. постановено по административно дело № 997/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което по жалба на Б. С. от [населено място], общ. Петрич, е отменено издаденото от директора на ТП на НОИ – Благоевград Решение № 2153-01-48/04.10.2021 г., с което е оставена без уважение жалбата на С. против разпореждане [номер 2146-01-146 от 08.07.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69б, ал. 1, чл. 84 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО са прекратени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО на Б. С. и са присъдени разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и за платената държавна такса. Ответникът – Б. С., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. След преценка на доказателствата и поддържаните в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Решението е неправилно по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е Решение № 2153-01-48/04.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е оставена без уважение жалбата на Б. С. срещу разпореждане [номер 2146-01-146 от 08.07.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 69б, ал. 1, чл. 84 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО са прекратени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО на Б. С.. Първоинстанционният съд е постановил процесното съдебно решение при следната установена фактическа обстановка: Със Заявление № 9МП 13448/12.08.2014 г. Б. С. е поискала от директора на ТП на НОИ – Благоевград да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към заявлението е приложила документи удостоверяващи по своето съдържание и съвкупност наличието на изискуеми трудов и осигурителен стаж. След извършена проверка на представените документи, пенсионният орган е направил преценка за правото на пенсия, приемайки са установено, че към датата на подаване на заявлението – 12.08.2014 г., Б. С. отговаря на изискванията по чл. 69б, ал. 1 от КСО и с разпореждане [номер 1, прот. № Y01197 от 29.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Благоевград, считано от 12.08.2014 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на пенсионното производство във връзка с възникнали съмнения относно достоверността на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход в представените удостоверения, издадени от осигурителите Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София, "Памукотекс инженеринг" ЕООД в ликвидация и завод "Електра", гр. София, включени в списъка на рисковите осигурители, издали документи със съмнителна удостоверителна стойност, пенсионният орган е извършил проверка на пенсионното досие на жалбоподателката, като служебно е изискал издаване на удостоверения обр. УП-13 от "Обединен осигурителен архив" – [населено място] при ТП на НОИ – Кюстендил, където се съхраняват ведомостите на прекратените осигурители, в това число и на посочените. В писмо изх. № 2175-01-34#5 от 10.12.2019 г. по описа на ТП на НОИ – Благоевград е изискано потвърждаване на стажа на Б. С. за периода 01.01.1990 г. до 20.11.1996 г., положен на длъжност "работник в багрилна кухня" при осигурителя "Памукотекст Инженеринг" ЕООД, гр. София. В отговор, обективиран в писмо с изх. № 5506-09-9060#1 от 10.01.2020 г. отдел "Обединен осигурителен архив" – [населено място] информира, че разплащателната документацията на осигурителя "Памукотекст Инженеринг" ЕООД е приета с приемо – предавателен протокол № 6113/01.03.2017 г., в който липсват данни за лицето Б. С., [ЕГН]. В допълнение се сочи, че е извършена проверка и в разплащателната документация на осигурителя "Памукотекс-95" ООД, гр. София, където за процесния период липсват данни за лицето, поради което не е издаден исканият образец. В последствие с писмо с изх. № 2175-01-34#8 от 09.04.2020 г., изпратено по компетентност на ТП на НОИ – София град, е изискано да се извърши проверка на достоверността на представеното удостоверение УП – 30 № 3 от 10.01.2009 г., издадено от "Памукотекст инженеринг" ЕООД (в ликвидация), за времето от 01.01.1990 г. до 20.11.1996 г. В отговор сектор КРДОО при ТП на НОИ – София град уведомява, с писмо с изх. №Ц5512-21-19 от 24.04.2020 г, че към настоящия момент осигурителят не е предал документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. В рамките на извършената проверка, пенсионният орган е пристъпил към допълнително уточняване на осигурителния стаж, като с писмо от 18.08.2020 г. е изискано от отдел "Обединен осигурителен архив" – [населено място] при ТП на НОИ – Кюстендил да се извърши проверка на разплащателните ведомости на завод "Електра", гр. София и Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София, както и да се уточни дали С. фигурира за времето от 01.02.1972 г. до 31.12.1984 г. в завод "Електра", гр. София на длъжност "монтьор" и за периода от 01.01.1985 г. до 31.05.1989 г. в Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София на длъжност "работник формировъчни смеси в леярен цех". По отношение на искането за извършване на проверка в разплащателните ведомости на осигурителите – Завод "Електра", гр. София и "Железопътен завод", гр. София, с писмо с изх. № Ц5531-09-498#1 от 29.09.2020 г. отдел "Обединен осигурителен архив" – [населено място] при ТП на НОИ – Кюстендил уведомява административния орган, че е приета разплащателна документация на осигурителя "ЗММ - Технотроника" ЕООД, гр. София /"Завод за електроизмерителни уреди – Електра"/ с приемателно – предавателен протокол № 269/23.07.2007 г., който е с начална дата 01.01.1985 г., поради което исканият образец за осигурител стаж на лицето Б. С., за периода 02.1972 г. до 12.1984 г. не може да бъде издаден. Също така с писмо с изх. № 2175-01-35#7 от 27.02.2020 г. е изискано от КРДОО "Осигурителен архив" при ТП на НОИ – Благоевград да извърши проверка и по възможност да издаде удостоверение обр. УП – 13 за периодите от 01.01.1972 г. до 31.12.1984 г. от ТКЗС "Керкина", [населено място] и за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1996 г. от "Кавалер" АД, гр. София, клон [населено място], втора шивашка бригада. По така направеното запитване е издадено удостоверение обр. УП-13 № 5506-09-2261#2/13.04.2020 г., от което е видно, че за периода от м 07.1978 г. до м. 04.1983 г. включително, С. има положен стаж в КЗС "Керкина", [населено място], а за периода от м. 01.1989 г. до м. 04.1989 г. включително С. е работила в "Кавалер" АД, гр. София, което се установява от издаденото удостоверение, обр. УП – 13 № 5506-09-2261#2 от 13.04.2020 г. Въз основа на така събраните доказателства в хода на проверката, ръководител на "ПО" към ТП на НОИ – Благоевград е издал разпореждане [номер 2146-01-146/08.07.2021 г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 4 от КСО, което е разпоредил прекратяване считано от 12.08.2014 г. на личната пенсия за осигурител стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО на Б. С.. Разпореждането е връчено на последната на 04.08.2021 г., същото е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Благоевград, който с Решение № 2153-01-48 от 04.10.2021 г. го е потвърдил. Административният орган е мотивирал решението си, приемайки че след анализ на всички събрани доказателства по административната преписка, осигурителния стаж на С. за периода 01.02.1972 г. – 31.12.1984 г. в Завод "Електра" – гр. София, от 01.01.1985 г. – 31.05.1989 г. в Железопътен завод "Георги Димитров" – гр. София и от 01.01.1990 г. – 20.11.1996 г. в ""Памукотекс инженеринг" ООД – гр. София, не може да се зачете, тъй като не е безспорно установен. Първоинстанционният съд след осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е достигнал до извод за неговата материална незаконосъобразност. Аргументирал се е с обстоятелството, че органът необосновано не е зачел доказания от лицето осигурителен стаж, който бил оформен редовно, поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният административен съд е обсъдил приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като, след като ги е преценил, е възприел извод за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Основните му доводи са съсредоточени върху обстоятелството, че представената пред пенсионния орган трудова книжка № 146 има записи съдържащи подписите на ръководител и печат за спорни период. Приел е, че същата е оформена надлежно, според изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съдържа подпис на главен счетоводител, работодател и печат. Спорът по делото е правен и е свързан с преценка дали заявителят е доказал пред пенсионния орган, с оглед представените документи, че стажът за посочените периоди в "Памукотекс инженеринг" ООД, гр. София, Железопътен завод "Георги Димитров" – София и Завод "Електра" – София следа да се зачита за осигурителен. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните по трудовата книжка № 146/11 – 15 от адм. дело № 997 от 2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград и УП-3 № 81/21.10.1985 г., издадено от Завод "Електра"; УП – 30 № XIV-77-18/03.10.1989 издадено от ЖЗ "Георги Димитров" и УП – 30 № ПИ-97-004/21.04.1997 г. издадено от "Памукотекс инженеринг" ООД са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 от АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурител е било обусловено от посочените процесуални правила в административното производство, така и от наличието на данни, който са общоизвестни, вкл. и на настоящия съдебен състав от други съдебни дела по повод установени случаи на използване на документи с невярно съдържание. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е разколебана доказателствената стойност на Трудовата книжка № 146 и образци: и УП-3 № 81/21.10.1985 г.; УП – 30 № XIV-77-18/03.10.1989; УП – 30 № ПИ-97-004/21.04.1997 г. досежно отразения в тях трудов стаж на Б. С. за периода от 01.02.1972 г. – 31.12.1984 г.; от 01.01.1958 г. до 31.05.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 20.11.1996 г. От наличните в административната преписка доказателства се достига до заключение в обратния смисъл, а именно: Относно стажът на С., положен при осигурителя "Памукотекс инженеринг" ООД на длъжност "работник в багрилна кухня, " е установено, че за периода м. 01.1990 г. до м. 11.1996 г. липсват данни за лицето Б. С., [ЕГН]. Въпреки отбелязването в трудовата книжка, че С. е била в трудови отношения с работодателя "Памукотекс инженеринг" ООД за процесния период следва да се отчете разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. Трудовата книжка, с която се удостоверява осигурителен стаж и доход, по правило представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Удостоверение обр. УП-30 с № XIV-77-18.03.10.1989 г. издадено от ЖЗ "Георги Димитров" – София съдържа данни за период 01.01.1985 г. – 31.05.1989 г. и положен от С. труд на длъжност "формировъчни смеси в леярен цех". По отношение на този период и искането за проверка на разплащателните ведомости на осигурителя ЖЗ "Георги Димитров" – София от писмо с изх. № Ц55531-09-498 от 29.09.2020 г. отдел "Обединен осигурителен архив" – [населено място], административният орган е уведомен, че исканият образец за осигурителен стаж на лицето Б. С., за периода м. 02.1972 до м. 12.1984 г. не може да бъде издаден, тъй като приетата разплащателна документация е с начална дата 01.01.1985 г. Този факт е възприет от административния орган и е разгледан с останалите доказателства по административната преписка като е отчетена липсата на изплащателни ведомости, които са първични документи, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. С писмо с изх. № 2175-01-34#15/18.08.2020 г. е изискана от кметство на [населено място] информация относно промяна на местоживеенето на С. в период 01.02.1972 г. до 20.12.1996 г. Писмо с вх. № 2175-01-34#20/29.09.2020 г. информира административния орган, че лицето Б. С. не е жител на [населено място] от 01.02.1972 г. до 20.12.1996 г. Като индиция за неполагане на труда от страна на жалбоподателката в полза на посочените в трудовата книжка работодатели/осигурители служат и действащите през спорните периоди разпоредби на Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места, одобрена от МС на 30 юни 1966 г., обн. ДВ, бр. 61 от 1966 г., отменена с Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете, одобрена с Постановление № 112 от 25 ноември 1974 г., обн. ДВ, бр. 94 от 1974 г. и отменена с Указ № 51 от 07.08.1990 г. на министър председателя на Република България, обн. ДВ, бр. 64 от 10.08.1990 г. От административната преписка е видно, че с писмо с изх. № 2175-01-34#7 от 27.02.2020 г. е изискано от сектор КРДОО да извърши проверка и по възможност да издаде удостоверение обр. УП -13 за периодите от 01.0.1972 г. до 31.12.1984 г. от ТКЗС "Керкина" – [населено място] и за периода от 01.1.1989 г. – 31.12.1996 г. от "Кавалер" АД - гр. София, клон [населено място], втора шивашка бригада. От издаденото Удостоверение УП – 13 № 5506-09-2261#113.04.2020 е видно, че за периода м. 07.1978 г. до,. 04.1983 г. вкл. С. има положен стаж в КЗС "Керкина" – [населено място], а за периода от м. 01.1989 до м. 04.1989 г. вкл. жалбоподателката е работила в "Кавалер" АД – гр. София. За периода, в който жалбоподателката твърди, че е работила в завод "Електра" – София, е установено, че същата е работила и в КЗС "Керкина" – [населено място]. Предвид дублирането на трудовия стаж на С., пенсионният орган правилно е приел, че записите в трудовата книжка от завод "Електра" – София за периода от 01.02.1972 г. до 31.12.1984 г. не са годно доказателствено средство за удостоверяване на стаж, а трудовата й книжка не е издадена въз основа на разплащателни ведомости, поради което вписаният в нея стаж не може да бъде зачетен при изчисляване на общия осигурителен стаж на жалбоподателката. Издадените удостоверения за осигурителен стаж и доход представляват официален удостоверителен документ. Последните действително са издадени при действието на Правилника за прилагане на Закона на пенсиите (отм.), в който е предвидено, че трудовия стаж се удостоверява с осигурителни, трудови или занаятчийски книжки или с документ издаден от съответното предприятие или учреждение, а в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на разплащателните ведомости или партидни книги. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От Б. С. не са представени и трудови договори или други документи, установяващи положения от нея труд в изброените предприятия, а при наличието на ведомости за спорните периоди, тя не фигурира в тях. Разгледани в своята съвкупност обсъдените доказателства дискредитират доказателствената сила на издадените удостоверения и трудова книжка, и пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и истинността на фактите, които обективират, имащи отношение към нормативните изисквания за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, така и по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Като е достигнал до различен правен извод, Административен съд - Благоевград е постановил необосновано решение и в противоречие с приложимите материалноправни норми, поради което същото следва да се отмени. Решението на директора на ТП на НОИ – Благоевград е издадено от компетентен административен орган, съгласно предвиденото в чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "а" КСО, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа всички посочени в чл. 59, ал. 2 АПК, вр. чл. 117, ал. 5 КСО реквизити, вкл. изрични фактически и правни основания. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът е съобразен с материалния закон и неговата цел. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяната на решението на административния съд следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. При този изход на делото основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за платена държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Същите следва да се присъдят в размер на 400 лева, от които 200 лева за държавна такса за касационно обжалване и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение