Решение № 11297 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8188/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. С. А., против решение 4821 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело 848/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2563 от 14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторът навежда доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е обсъдил бежанската му история и е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Сочи, че съдът не е изследвал приложимостта на забраната за non refoulment. Моли съда за отмяна на обжалваното съдебно решение със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, представляван чрез главен юриск. Хичовски, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. А., гражданин на Сирия, против решение 2563 от 14.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8, и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на А. С. А. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, и същият е материално законосъобразен. С чуждия гражданин е проведено интервю на 01.11.2024 г., от което е установено, че А. С. А. е с етническа принадлежност [етническа принадлежност]; религия [вероизповедание]; семейно положение - неженен. Съобщава, че е напуснал Сирия през 2020 г. и нелегално преминал в Република Турция, където престоял две години. На 09.08.2023 г. влязъл нелегално в Република България. Чуждият гражданин мотивира молбата си за закрила с общата обстановка на несигурност в Сирия заради продължаващата там война. Заявява, че намира Република България за мирна европейска държава и иска трайно да се установи да живее спокойно на територията й. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е споделил извода на административния орган, че кандидатът използва разказа си, за да улесни възможността да придобие международна закрила. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното първоинстанционният съд приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които са много подробни, ясни, конкретни и точни. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и материално законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на решението му. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. С. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини са такива от икономически характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. С. А., като е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете разликата между чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ и чл. 15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство, и чл. 9, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с общото положение в Сирия се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие . През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че мотивите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Неоснователно е и последното възражение на касационния жалбоподател, че в случая е приложим принципът забрана за връщане /non-refoulement/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Поради това евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната му по произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. След като административният орган и съдът са взели предвид всички релевантни факти и справки за актуалното състояние на сигурността в държавата на произход, и са преценили обективно, че твърдяните от кандидата рискове не са релевантни за предоставянето на международна закрила, то задължението, произтичащо от принципа non-refoulement е спазено. Не се констатира пропуск в задължителната оценка на риска и спазване на забраната за връщане, а касационното оплакване се основава на неоправданото искане за допълнително аргументиране по въпрос, който вече е бил изчерпателно разгледан и анализиран. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на изложеното, като е приел решение 2563/14.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,