Решение № 12833 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2014 г.

Решение № 12833 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Алеяни" ЕООД срещу решение № 82 от 20.01.2014 г. по адм. д. № 585/2013 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против акт за установяване на задължение по декларация № ТД000020/25.01.2013 г., издаден от Главен специалист в отдел "Приходи" в Община Банско, потвърден с Решение изх. № 07-03-277/2.07.2013 г. на началник отдел "Приходи" в Община Банско. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, която изисква съответствието на административния акт да се преценява към момента на издаването му, в случая материалната законосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация следва да се преценява към момента на издаването му - 25.01.2013 г. Предмет на съдебното производство не е възникването и/или наличието на данъчни задължения за дружеството, а установяването на материалната законосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмени бележки, претендира разноски по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че не е налице спор между страните, че дължимият от дружеството данък попада в хипотезата на отменената разпоредба на чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ. С Решение на КС № 5 от 5.04.2012 г., обнародвано в ДВ, бр. 30/17.04.2012 г., постановено по к. д. № 13 от 2011 г., чл. 61с, ал. 4 и 5 от ЗМДТ, съответстващи изцяло на разпоредбите на чл. 58, ал. 4 и 5 от общинската наредба, са обявени за противоконституционни. Съобразявайки решението на КС общинският съвет е отменил и чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, в сила от 1.01.2013 г. След влизане в сила на решението на КС, с туристически данък се облагат само действително осъществените нощувки, а не нереализираните такива на база "пълен капацитет", но преди влизането на това решение в сила облагането става по дотогава действащите разпоредби. Изложени са мотиви, че решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му и по аргумент за противното следва изводът, че обявеният за противоконституционен акт има действие до деня на влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяването му за противоконституционен. В случая разпоредбата на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ съставлява действаща правна норма за периода от 1.01.2011 г. до 20.04.2012 г., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 г. туристическият данък се определя и по правилата на тези две разпоредби. Фактът, че установяването на задължението става с акт за установяване на задължение по декларация, след влизане в сила на решението на КС на РБ за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби, е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък. Данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акта на данъчните органи. Размерът на дължимия данък не може да бъде определен по нормативен акт, който не е бил в сила към пораждането на данъчното задължение и на който не е придадена изрично обратна сила, който подход на регламентация се избягва при данъчните правоотношения. Следователно за дружеството е налице задължение за заплащане на туристически данък за 2011 г., при което оспореният акт за установяване на задължение по декларация е издаден в съответствие с материалния закон. Същия е мотивиран с посочване на правните разпоредби, въз основа на които е издаден. Установените задължения за туристически данък по чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ за периода 2011 г. са в съответствие с материалния закон, тъй като са съобразени действащите през този период правни разпоредби на ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с от ЗМДТ и чл. 58, ал. 4 от Наредбата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в жалбата за нарушение на материалния закон и несъответствието на административния акт с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от АПК. Законосъобразни са мотивите на съда във връзка с приложението на чл. 61с, ал. 4 и 5 от ЗМДТ. Актът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. Решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му. Както административният орган, така и съдът правилно са приели, че при издаване на акта, макар и след влизане в сила на решение 5/5.04.2012 г. на Конституционния съд, обявената за противоконституционна норма на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е приложима, тъй като е действала към момента на възникване на данъчното задължение. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБългария решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред. Основният спорен въпрос по делото е има ли основание за плащане на възникнало за 2011 г. данъчно задължение за заплащане на туристически данък, след като приложимата правна норма на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна. Туристическият данък за 2011 г., който дружеството е длъжно да декларира по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ до 30 януари всяка година, възниква на основание действали до 20.04.2012 г. законова разпоредба на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. По силата на тази правна норма туристическият данък се е определял, без да се има предвид действителното ползване на туристическия обект. Правилно първоинстанционният съд е развил съображения, че след като конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд, то действа само занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали публични правоотношения във връзка с туристическия данък за 2011 г. и че данъкът се създава със закон, задължението за плащане на данъка възниква ex lege, а не с акт на данъчните органи. Искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. Представен е списък на разноските, фактура № 608/30.09.2014 г. и извлечение от банкова сметка за постъпване по сметката на сумата по фактурата. Воден от изложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение