Решение № 10240 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 317/2012 г.

Решение № 10240 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 317/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Пламен Димитров, действащ като ЕТ "Товаро-разтоварна - Пламен Димитров", гр. Варна срещу решение № 2012/1.08.2011 г., по адм. д. № 1369/2010 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Станислав Стоянов и Светлозар Стоянов излагат становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответникът началник на СГКК-Варна, чрез процесуалният си представител, не оспорва жалбата и с доводи за незаконосъобразност на решението счита, че същото следва да се отмени като незаконосъобразно. Останалите ответници, физически лица не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд по жалба на Станислав Стоянов е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-03-47/18.01.2010 г. на началник СГКК - Варна, с която е допуснато изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на адм. район "Вл. Варненчик", община Варна, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК-София за нанасяне на нов имот с площ от 5459 кв. м. и идентификатор 10135.4510.170,попадащ в имот с идентификатор 10135.4510.742 и записване на новонанесение имот на ЕТ "Товаро-разтоварна - Пламен Димитров", гр. Варна, като преписката е върната за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение изискването по чл. 53, ал. 3 ЗКИР във връзка с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като е изготвен Акт за непълноти и грешки в кадастъра, но същият не е предявен за подпис и не е подписан от собствени; ите на засегнатите съседни имоти, вкл. от наследниците на Цона Стоянова, записани надлежно в кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.4510.742, върху който попада новия имот. Обсъдени са доводите за наличие на сила на присъдено нещо по съдебните решения, с които е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за процесния имот, като е прието, че определящо е придобивното основание, вписано в кадастралния регистър, а то е последващо съдебния процес, а именно: решение на ОСЗГ № 1014/3.11.2003 г., издадено след влизане в сила през 2000 г. на решението по гр. д. № 1535/97 г. на ВРС. Изложени са подробни мотиви за титулите на собственост на страните, като е проследен и статута на процесния имот по предходни планове и проведени процедури по нанасяне на имота и е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се следва ново произнасяне при спазване на процедурата по чл. 53 ЗКИР, без приложение на изключението по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Процесната заповед е издадена в процедурата по нанасяне в кадастъра, несъобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне се засяга имот идентификатор 10135.4510.742, в който изцяло попада новонанасяния имот с идентификатор 10135.4510.170.В регистъра към кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК-София са записани като собственици на засегнатия имот наследниците на Цона Стоянова на основание титул за собственост - решение на ОСЗГ № 1014/3.11.2003 г. Това решение, както правилно е приел административният съд е последващо влизането в сила на решението по гр. д. № 1535/97 г. на ВРС /слязло в сила на 30.05.2000 г./, поради което е неприложим преференциалния режим, визиран в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Следва да се отбележи и това, че иска по чл. 108 ЗС е отхвърлен, поради липса на идентификация на възстановените на наследниците на Цона Стоянова по реда на ЗСПЗЗ 20.8 дка, т. е. липса установен превес на титул са собственост върху имота. Освен това нот. акт № 134/2004 г., на който се базира заявлението за изменение на кадастралната карта с нанасяне на имот пл. № 1668 по стария кадастър е последващ цитираните решения и е съществувал към момента на приемане на първоначалната кадастрална карта от 2007 г. В тази връзка не е ясно и правното основание за издаване на процесната заповед № КД-14-03-47/18.01.2010 г. на началник СГКК - Варна - в същата не се съдържа такова по ЗКИР, а посочените разпоредби на чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. не визиран основанието за изменението. Същевременно нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. е вписана единствено в Акт за непълноти и грешки в кадастъра, която хипотеза ако беше налице, то не следва въобще съставянето на такъв акт. От друга страна в Акт за непълноти и грешки в кадастъра се визира различно фактическо основание - "допусната грешка от правоспособно лице, изработило кадастралната карта и регистри". Предвид изложеното, обосновано е върната преписката за ново произнасяне с указания до административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на основания по чл. 209 АПК за отмяна, а касационната жалба - оставено без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение