Решение № 2840 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2013 г.

Решение № 2840 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Костадин Димитров от гр. Велико Търново срещу решение № 58 от 23.08.2013 г. по адм. д. № 703/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Северен централен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СЦР-63/28.05.2012 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "канализация за отпадни води" в ПИ-ти 104061, 000045,104062,000590,000660 и 000655 по КВС на гр. Елена. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в заключението на съдебно-техническата експертиза параметри преди 1987 г., съставляващ отходна канализация от общо 100 м /дължина/, изградена на два етапа от наследодателя на жалбоподателя и Иван Иванов, заустена във водосборно дере, обслужваща сградите в имот ПИ 104061, собственост на жалбоподателя. За вида на процесния незаконен строеж и приложимия правен режим по ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.), ЗОВВПС (отм.) и ЗУТ са изложени подробни мотиви, като е прието, че са изискуеми строителни книжа, каквито не се представят по делото. Обстойно са обсъдени писмените декларации и гласни доказателства досежно годината на изграждане на процесната канализация, като от съда е приет най-благоприятния за жалбоподателя период с оглед приложимия режим за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ, а именно: този по ал. 1. Установено е, че незаконния строеж не попада в тази изключителна хипотеза, тъй като имотът не е бил регулиран при действащия правен режим по ЗТСУ (отм.), няма влязъл в сила ПУП и към настоящия момент. Изложени са подробни мотиви и за несъответствие на строежа с изискванията по чл. 159, ал. 2 и чл. 210, ал. 1 и ал. 3 ППЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 183 ЗТСУ (отм.) и чл. 12 от ЗОВВПЗ и с действащите норми на чл. 59 ЗУТ, чл. 87, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и чл. 50, ал. 3, б. "б" от Закон за водите. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в последователно изготвените констативни актове, не са оборени в съдебното производство, а според заключение на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заключението на експерта и решението, сочещи на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, като е възприет най-благоприятния период-до 1987 г., т.е. преценката за търпимост е по ал. 1 на § 16. Съгласно нормата на ал. 1, § 16 от ПЗР на ЗУТ, незаконният строеж, изграден преди 1987 г., не подлежи на премахване и забрана на ползване, ако е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове /ПУП/ и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по ЗУТ. В конкретния случай е безспорно установено, че имотите, в които се намира процесната "канализация за отпадни води" са нерегулирани, от което следва неприложимост на хипотезата на "търпим строеж" - имотите са извън урбанизираната територия, няма ПУП, вкл. застроително решение по чл. 108, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). Една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за търпим е той да съотвества на ПУП към момента на изграждането му или към действащия такъв. След като няма одобрен ПУП, тази преценка не може да бъде извършена и строежът не може да бъде определен като търпим. Освен това е установена и липсата на дадено съгласие, респ. учреден сервитут за строеж в чужд имот. С оглед на това, като е приел, че процесния строеж не е търпим, т. е. неподлежащ на премахване, административният съд е приложил правилно материалния закон. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не е заявен за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строителни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, а въпроса за липса на вредности за имотите, в които е изградена канализацията е ирелевантен. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при съставяне и връчване на констативните актове, тъй като дори и при "невръчване", респ. ненадлежно връчване на констативния акт, не е налице нарушение на процедурата от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание. Това е така, тъй като адресата на акта може да осъществи правото си на защита и представи доказателства, оборващи констатациите на адм. орган в съдебната фаза на производството по оспорване на заповедта за премахване на строежа. Такива обаче не са ангажирани в настоящето производство. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,