Решение № 4650 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение 1243/03.10.2023 г., постановено по адм. дело 469/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт Р-03000322002978-091-001/31.10.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка П-03000322207001-003-001/17.11.2022 г., потвърден с Решение 278/30.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът Г. Димчева-Иванова, оспорва жалбата в представени писмени бележки и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но РА бил издаден в противоречие с материалния закон. С оспорения РА на ревизирания субект са определени задължения по чл.19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията на Грет-89 ЕООД. Задълженията на дружеството са генерирани в периода, в който жалбоподателката е била негов управител и те произтичат от задължения по Декларация обр. 6 за невнесени данък върху доходите по трудово правоотношение и осигурителни вноски за ДОО, УПФ и 30, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител по образувано ИД 160005790/2016г., които не са платени. Парите в касата на дружеството не са предадени на новия управител, а установените факти и обстоятелства дават основание да се направи ооснованият извод, че представените договори за заем не обективират реални заемни правоотношения и са представени с цел прикриване действията на управителя, който ги е използвал като основание за изтеглянето парите от касата на дружеството, за да лиши същото това дружество от ликвидни парични средства. По този начин Г. Иванова е възпрепятствала погасяването на данъчни и осигурителни задължения на Грет-89" ЕООД. По делото са представени доказателства по изпълнителното дело на дружеството. Заеми са получени от Валенс ЕООД по три договора за 14150лв. - от 01.04.2020г, за 6050лв., от 01.06.2020г. за 2100лв., от 01.12.2020г. за 6000лв., от Дискавъри Асет ЕООД по два договора за 14900лв. - от 28.02.2018г. за 9900лв., от 31.03.2018г. за 5000лв. Също така през 2019г. са представени пет договора за получени заеми от ,Дискавъри Асет" ЕООД - от 01.03.2019г. за 8000лв., 28.02.2019г. за 9900лв., 06.04.2019г.за 9000лв., 06.06.2019г. за 9000лв. и на 06.09.2019г. за 9000лв. за 44900лв., и от Айс Асет Груп ЕООД четири договора за 13200лв. - от 01.07.2020г. за 1300лв., от 01.08.2020г. за 500лв от 01.09.2020г. за 5300лв., от 01.10.2020г. за 6100лв., както и от Цикония ЕООД четири договора за 21700лв. - от 04.03.2020г. за 5400лв., от 30.03.2020г. за 5300лв., от 04.01.2020г. за 3000лв., от 03.02.2020г. за 8000лв. Налице са достатъчно доказателства, на които се основава направеният фактически и правен извод, че съставените договори за заем и разписки към тях, както и отразеното счетоводно фиктивно връщане на заетите суми, свидетелстват за съставяне на съвкупност от документооборот, целящ да се прикрие присвояването на наличните парични средства в брой от касата на Грет-89 ЕООД. Това е довело до резултата, че с тези налични парични средства в брой не са погасени публичните задължения на същото това дружество и се препятства възможността върху тях да бъде наложен запор на паричните средства в касата на дружеството от публичен изпълнител. Надлежно от страна на ответника е оспорена реалността на всички договори за заем и разписките, представени към тях, като същите са без достоверна дата. От друга страна, съдът не анализира съдържанието на приетите по делото нови писмени доказателства, които експертът по допуснатата ССЕ е ползвал, представени за първи път в последното открито съдебно заседание - хронологични регистри на сметка 498 Други дебитори, представени от счетоводството на Валенс ЕООД, Дискавъри Асет Груп ЕООД и Цикония ЕООД. Като не е обсъдено доколко документите се съставени за целите на съдебното производство, т.к. видно от представеното на приходните органи е, че Валенс ЕООД, Дискавъри Асет Груп ЕООД не са водили счетоводна сметка 498 Други дебитори. От извършеният анализ на съдържанието на събраните документи се установява, че договорите за заем като правни актове, съответно, като частни диспозитивни документи, по начало нямат материална доказателствена сила и при тях не възниква въпросът за верността на материализираното в тях удостоверително изявление. По отношение на жалбоподателката е установена причинно-следствената връзка между необявените факти и обстоятелства, и несъбираемостта на задълженията, съгл. чл. 19, ал.1 от ДОПК. Установени са и обстоятелствата, посочени в чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, предвид факта, че управителят на Грет-89" ЕООД недобросъвестно е извършил конкретни действия, изразяващи се в лишаване на дружеството от наличните в касата му пари в брой, представляващо скрито разпределение на печалбата, отразено в счетоводния регистър на гр.50. В резултат, не са погасени задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. Неоснователно съдебният състав приема, че производството по отношение на задължения на дружеството за 2016г. е недопустимо, на основание чл. 109 от ДОПК. Не е съобразено обстоятелството, че е налице образувано през същата година изпълнително дело. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл.172, ал.З от ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 15 240, 49 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,