Решение № 15137 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2010 г.

Решение № 15137 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Пламен Диков като управител и собственик на ЕТ "Пламен Диков" гр. Враца против решение № 9/1.04.2010 г. постановено по адм. дело № 672/2009 г. на Административен съд - гр. Враца. Поддържат се касационни оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения водещи до необоснованост и "недостатъчна мотивираност" на съдебното решение. Наведено е и касационно оплакване по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за материална незаконосъобразност на решението на административния съд. Счита се, че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства като съдът се е позовавал на ирелевантни факти и обстоятелства, без да се обсъдят подробно събраните доказателства по делото. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответните страни не се представляват и не вземат становище. Представителят на върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна за която решението е неблагоприятно и за това е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна не са налице. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. С оспореното съдебно решение първоинстанционния съд е прогласил нищожността на Заповед № 283 от 7.05.2009 г. на Областния управител на област Враца. За да постанови този резултат съдът е приел, че извършена продажба на идеална част от процесния имот по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗДС е извършена при изначална липса на основание, с оглед на което се явява нищожна. Безспорно е установено, че процесните сгради са собственост на жалбоподателя и, че същите са узаконени с акт за узаконяване от 23.05.1996 г., но като временни постройки, по смисъла на чл. 120, ал. 4 /отм., ДВ, бр. 6/16.01.1998 г./ от ППЗТСУ (отм.). Същите са изградени върху държавна земя, без отстъпено право на строеж и без строителни книжа, и не са нанесени в градоустройствения план на града. Собственикът им не е предприемал действия по узаконяването им, в изпълнение на процедурата по § 50а, ал. 8 от ЗИДЗТСУ и към 16.01.2001 г., същите са представлявали вече незаконен строеж. Лицето не е предприело действия и за придобиване на траен статут, по § 17 от ЗУТ, чийто срок е 6 месеца. При тези обстоятелства не са били налице условията на чл. 44 от ЗДС и на чл. 84, 85, ал. 1 и чл. 90 от ППЗДС, на което основание е издадена заповедта, изискващи сградата да е законно изградена. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗДС е неприложима, а продажбата на земята е следвало да стане чрез търг, каквито са изискванията на ал. 2 от същия текст. След като такъв не е проведен, правилно съдът е приел, че заповедта е лишена от изначална липса на основание и е нищожна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че е започнала процедурата по узаконяване на постройките. От представеното в касационното производство протоколно решение № 42 от 21.02.2008 г. на Общински съвет - Враца е видно, че е дадено съгласие да бъдат запазени сградите важи до реализиране на строежите предвидени в ПУП на града, съгласно § 17, ал. 1 от ЗУТ. Шестмесечният срок по ал. 2 от същия § е изтекъл и процедурата не може да бъде проведена. За да бъде извършена валидна продажба на държавна земя по този специален ред от областния управител - чл. 44, ал. 2 от ЗДС ( изм. с ДВ, бр. 87/2010 г. ) е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1. лицето в полза на което ще се извърши продажбата на държавен имот, да притежава собственост на сградата върху държавната земя и 2. сградата да е законно построена. В конкретния случай тези предпоставки не са били налице и правилно съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден при изначална липса на основание. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,