Решение № 27 от 22.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1595/2018 г.
ВКСII търговско отделение22.05.2019 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2433 от 24.11.2017 г. по т. д. № 3816/2017 г. на САС и потвърденото с него решение № 957 от 18.05.2017 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл. 710 от ТЗ, вр. чл. 711 от ТЗ "Ай Пи Ем" ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на имуществото и разпределение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Банка Пиреос" АД по чл. 710 от ТЗ, вр. чл. 711 от ТЗ за обявяване на "Ай Пи Ем" ЕООД в несъстоятелност, за прекратяване на дейността на предприятието му, за постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, за прекратяване правомощията на органите му, за лишаване на дружеството от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и за постановяване да започне осребряване на имуществото и разпределение. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 27 от 22.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1595/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Ай Пи Ем" ЕООД, представлявано от управителя му, срещу решение № 2433 от 24.11.2017 г. по т. д. № 3816/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение № 957 от 18.05.2017 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл. 710 от ТЗ, вр. чл. 711 от ТЗ "Ай Пи Ем" ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на имуществото и разпределение. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се подържа, че длъжникът е предложил план за оздравяване в срока по чл. 698, ал. 1 от ТЗ, считано от датата на влизане в сила на решението на въззивния съд за отмяна на решението за обявяване в несъстоятелност, поради което не са били налице предпоставките на чл. 710, вр. чл. 711 от ТЗ. Ответниците по касация - "Мото пфое" ЕООД и "Банка Пиреос България" АД заявяват становище за неоснователност на жалбата. С определение № 664 от 22.11.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: От кой момент тече срокът по чл. 698, ал. 1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план в случаите, когато преди обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, е постановено решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, което впоследствие /след изтичане на повече от един месец от обявяване в ТР на определението по чл. 692 от ТЗ/ е отменено с влязло в сила решение на въззивния съд – от обявяване на въззивното решение в ТР или от влизането му в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение № 1630/12.10.2015 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност на "Ай Пи Ем" ЕООД на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, имащо незабавно действие, като са изпълнени процедурите по чл. 685 – чл. 692 от ТЗ по предявяване на вземанията от кредиторите на дружеството. Посочил е, че с определение № 3057 от 31.05.2016 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС, съдът на основание чл. 692 от ТЗ е одобрил списъка с приети вземания и се е произнесъл по постъпилите възражения, като определението е вписано в търговския регистър на 07.06.2016 г. и предвид нормата на чл. 698 от ТЗ план за оздравяване на предприятието може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Счел е, че с нормата на чл. 697, ал. 3 от ТЗ е въведено изключение, съобразно което при постановено решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ не може да се предлага план за оздравяване, като в случая на 19.04.2016 г., по искане на синдика е постановено решение № 731 от 19.04.2016 г. по т. д. № 5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл. 630, ал. 2, вр. чл. 710, вр. чл. 711 от ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Установил е, че това решение е обжалвано и с въззивно решение № 825 от 10.04.2017 г. по т. д. № 2848/2016 г. на САС е отменено, като вместо него е постановено отхвърляне молбата на синдика по чл. 630, ал. 2 от - решението е вписано в ТР на основание чл. 713, ал. 2 от ТЗ на 13.04.2017 г., а е влязло в сила на 31.10.2017 г. Изложил е съображения, че предвид нормата на чл. 714 от ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, като с такова се ползва и решението, с което частично или изцяло се отменя решение, с което е обявен в несъстоятелност длъжникът, предвид липсата на установено друго в закона и именно за обезпечаване на последното незабавно изпълнение, с нормата на чл. 713, ал. 2 от ТЗ е предвидено вписване на въззивно решение, с което се отменя изцяло или частично или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, като е без значение, че последният съдебен акт не е влязъл в сила към датата на постановяване на първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ, а по-късно, на 31.10.2017 г. С оглед изложеното е достигнал до извод, че установената с нормата на чл. 697, ал. 3 от ТЗ пречка за предлагане на оздравителен план е отпаднала с постановяване на въззивно решение № 825 от 10.04.2017 г. по т. д. № 2848/2016 г. на САС /с което е отменено решението на СГС за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му на основание чл. 630, ал. 2, вр. чл. 710, вр. чл. 711 от ТЗ/ и считано от вписването посоченото въззивно решение на 13.04.2017 г., е започнал да тече установения в чл. 698, ал. 1 от ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване, изтекъл на 15.05.2017 г. – първият работен ден след 13.05.2107 г., като в този срок оздравителен план не е предложен от никое от лицата по чл. 697, ал. 1 от ТЗ – предвид нормата на чл. 710 от ТЗ, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в законоустановения срок не е бил предложен план за оздравяване, което и правилно е сторил първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт от 18.05.2017 г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Срокът по чл. 698, ал. 1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. След изтичане на посочения срок, оздравителен план не може да бъде предложен, като пречка за предлагането му е и обявяване на длъжника в несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ /едновременно с решението за откриване на производството или по-късно, но преди изтичане на срока за предлагане на оздравителен план/ - чл. 697, ал. 3 от ТЗ, вкл. в хипотезата, когато решението по чл. 630, ал. 2 от ТЗ не е влязло в сила, предвид прогласеното с чл. 634 и чл. 714 от ТЗ незабавно изпълнение на това решение. По принцип незабавно изпълнение на невлязъл в сила, подлежащ на обжалване съдебен акт, е изключение от общите правила, респективно същото се допуска с изрични правни норми, които не могат да бъдат тълкувани разширително. В производството по несъстоятелност на незабавно изпълнение подлежат определенията за допускане на предварителни обезпечителни мерки – чл. 629 а, ал. 6 от ТЗ и за освобождаване на синдика – чл. 657, ал. 6 от ТЗ, както и решенията за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност – чл. 634 и чл. 714 от ТЗ. В последните две хипотези, необходимостта от незабавно изпълнение се свързва с осъществена от съд преценка за наличие на законовите предпоставки, съответно за откриване на производство и за обявяване в несъстоятелност, със спецификата на производството по несъстоятелност и с необходимостта да бъде постигната бързина в развитието му. До влизане в сила на съдебното решение, с което се отменят посочените решения, правните последици, настъпили вследствие на незабавното им изпълнение, запазват действието си – извод, който следва както от обстоятелството, че в закона не е предвидено незабавно изпълнение на въззивните решения, с които се отменят първоинстанционни решения за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, така и от разпоредбата на чл. 641 от ТЗ - по отношение решението за откриване на производство по несъстоятелност, а и от сравнителния историческия анализ на нормата на чл. 613 а, ал. 1, вр. чл. 713, ал. 2 от ТЗ. До влизане в сила на изменението на чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ, с ДВ бр. 59 от 2007 г., първоинстанционните решения за обявяване в несъстоятелност са подлежали на обжалване пред ВКС, чието окончателно решение, отменящо решението на окръжния съд за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър. След въвеждане на общия ред по ГПК за обжалване на решението на окръжния съд за откриване на производство по несъстоятелност и липсата на изменение в разпоредбата на чл. 713, ал. 2 от ТЗ, предвиденото в последната вписване на отменителното решение на въззивния съд, е от значение единствено за началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване на това решение. В светлината на изложеното от постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 от ТЗ до отмяната му с влязло в сила решение, план за оздравяване не може да бъде предложен. В случай, че решението за обявяване на несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 от ТЗ е постановено преди началния момент, посочен в чл. 698, ал. 1 от ТЗ и отменителното решение е влязло в сила след изтичане на един месец от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, срокът за предлагане на оздравителен план започва да тече от влизане в сила на отменителното решение, в който смисъл е и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос, неправилно се явява становището на въззивния съд, че установената с нормата на чл. 697, ал. 3 от ТЗ пречка за предлагане на оздравителен план е отпаднала с постановяване на въззивно решение № 825 от 10.04.2017 г. по т. д. № 2848/2016 г. на САС /с което е отменено решението на СГС за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му на основание чл. 630, ал. 2, вр. чл. 710, вр. чл. 711 от ТЗ/ и считано от вписването посоченото въззивно решение на 13.04.2017 г., е започнал да тече установения в чл. 698, ал. 1 от ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване. В този смисъл и тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл. 293, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. В случая едномесечният срок за предлагане на оздравителен план започва да тече от датата на влизане в сила на въззивно решение № 825 от 10.04.2017 г. по т. д. № 2848/2016 г. на САС – 31.10.2017 г. и тъй като на 30.11.2017 г., в рамките на срока, длъжникът е депозирал в деловодството на СГС молба по чл. 686 от ТЗ, въззивното решение следва да бъде отменено, а молбата на "Банка Пиреос" АД за обявяване на длъжника в несъстоятелност следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение