Решение № 886 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2018 г.

Решение № 886 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО", със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № 85 от 9.02.2018 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище "Кацара", участък "Кацара-2", разположено в землищата на с. Катуница, община Садово, с. Крумово и с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, на "Арт Принт" ЕООД – Пловдив.

Жалбоподателят излага съображения за нарушение на материалния закон, при издаване на административния акт, не е преценена съществуващата опасност за околната среда, не е съобразено обстоятелство, че едно и също лице-управител на две фирми, е получило право на две концесии на съседни площи. Сочи се, че е налице държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Иска се отмяна на административния акт.

Срещу същия акт е подадена жалба и от кмета на община Садово. Сочи се, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 6 от ЗПБ. Сочи се, че добивът на подземното богатство започва след влизане в сила на решението по ОВОС, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски

Подадена е и жалба от СНЦ "Спасение и възраждане на Катуница", със седалище и адрес на управление в с. Катуница, чрез процесуален представител. Излагат се доводи, че в оспореното решение липсват мотиви кое налага отдаването на концесията, решението противоречи на закона, тъй като е издадено преди влизане в сила на оценката на въздействието върху околната среда, както и такива, свързани с издаването на административния акт – несъобразен с целта на закона.

Подадена е жалба от Сдружение "Да опазим децата на Катуница" със съображения, идентични с тези на СНЦ "Спасение и възраждане на Катуница". Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът – Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Градинаров, в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на оспорването по жалбите на сдруженията с нестопанска цел. Алтернативно излага съображения за неоснователност на подадените жалби.

Ответникът – министър на енергетиката, чрез процесуален представител юрк. Кинанева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадените жалби.

Заинтересованата страна – "Арт принт" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Анастасов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадените жалби.

От фактическа страна съдът установява следното:

"APT ПРИНТ" ЕООД, гр. Пловдив, като титуляр на Разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ е обявило и регистрирало по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗПБ търговско откритие на находище на подземни богатства в срока и в границите на площта по предоставеното му разрешение. Дружеството е получило Удостоверение № 0223 от 26.01.2006 г., издадено от министъра на околната среда и водите за търговско откритие на находище по реда, предвиден в ЗПБ. Съгласно разпоредбата на чл. 29, т. 3 от ЗПБ дружеството, като титуляр на удостоверението за търговско откритие, е подало в Министерство на регионалното развитие и благоустройството заявление с вх. № 70-00-7- 39/23.03.2006 г., за предоставяне по право на концесия за добив на строителни материали (пясъци и чакъли) от находище "Кацара". Към заявлението са приложени всички изискуеми от ЗПБ (в редакцията му към 2006 г.) документи и материали: удостоверение за фирмена регистрация на "APT ПРИНТ" ЕООД, гр. Пловдив, план за разработка на находището с кратко описание на целите, сроковете за започването му, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, безопасността и здравето на населението и културните ценности; банкова референция и др.

След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 100/2010 г.) допълнително са представени коригирана финансово-икономическа обосновка, актуални банкова референция и декларация че търговецът няма просрочени задължения към държавата, удостоверение от НАП - Териториална дирекция - Пловдив за липса на задължения.

С доклад на министъра на енергетиката до Министерски съвет е предложен проект за решение на МС за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище "Кацара", участък "Кацара-2", разположено в землищата на с. Катуница, община Садово и с. Крумово и с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, на "Арт принт" ЕООД – Пловдив.

В доклада е посочено, че в качеството си на титуляр на Разрешение за проучване на подземни богатства № 441 от 11 май 2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите и въз основа на сключен на 11 май 2005 г. договор за проучване, "APT ПРИНТ" ЕООД, гр. Пловдив е провело проучвателни работи в площ "Кацара", в резултат на които са установени запаси и ресурси от строителни материали (пясъци и чакъли) в находище "Кацара". Запасите и ресурсите са утвърдени с Протокол № НБ-73 от 28.12.2005 г. на Специализираната експертна комисия при Министерство на околната среда и водите (МОСВ). "APT ПРИНТ" ЕООД, гр. Пловдив е получило Удостоверение за търговско откритие № 0223/26.01.2006 г., издадено от министъра на околната среда и водите по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗПБ.

В изпълнение на даденото разрешение и сключения договор, "APT ПРИНТ" ЕООД, гр. Пловдив, е извършил разходи за проучване на стойност 11 503, 20 лв., които съгласно разпоредбите на чл. 64 от ЗПБ следва да бъдат признати за фактически разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗПБ, "APT ПРИНТ" ЕООД, като титуляр на Удостоверение за търговско откритие, е подал в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заявление с вх. № 70-00-7-39/23.03.2006 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци и чакъли от находище "Кацара", община Садово и община Родопи. През 2009 г. кандидат - концесионерът е представил в МРРБ коригирани схема и координатен регистър на концесионната площ, план за разработка на находището, правна, финансово-икономическа и социална обосновки и план за управление на минните отпадъци.

Откриването на процедурата по предоставяне на концесия за добив е съгласувано по реда на чл. 26 от ЗПБ. Въз основа на получените положителни становища е подготвен проект на мотивирано предложение и проект на решение на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци и чакъли, от находище "Кацара". Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от УПМСНА. Съгласувателни писма са получени от Главна дирекция (ГД) "Гражданска въздухоплавателна администрация" на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС)., министрите на отбраната и на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност", министърът на културата, министърът на околната среда и водите. Посочено е, че след последните изменения на ЗПБ министърът на енергетиката е компетентен да довърши започналите процедури за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства.

С оглед спазване на изискванията за опазване на околната среда и предвид становището на дирекция "Икономическа и социална политика" към Министерски съвет, изразено по реда на чл. 32 от УПСМНА в проекта на Решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище "Кацара'', участък "Кацара - 2" е предвидено, че добивът на подземното богатство започва след влизане в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземните богатства и се осъществява въз основа на съгласуваните и/или одобрени от министъра на енергетиката проектите и плановете, съобразени с мерките и препоръките от решението по ОВОС. Като изрично основание за прекратяване на концесионния договор е предвидено постановяването на решение по ОВОС на компетентния орган по околна среда, с което не се одобрява инвестиционното предложение за добив на подземни богатства – строителни материали - пясъци и чакъли, от находище "Кацара", участък "Кацара - 2".

Кметът на община Родопи уведомява, че концесионната площ на находище "Кацара", участък "Кацара-2" не попадат в териториите, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Кметът на община Садово уведомява, че концесионната площ на находище "Кацара", участък "Кацара-2" не попадат в териториите, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ, като допълнително информира, че част от концесионната площ, а именно ПИ № 000414, с площ - 19, 301 дка в местността "Летището" по КВС на с. Катуница, с начин на трайно ползване - пасище, мера е имот включен в списъкът с пасищата, мерите и ливадите, определени за индивидуално ползване от общинския поземлен фонд. Предвид изложеното от кмета на община Садово, в доклада е посочено, че подземните богатства са изключителна държавна собственост - чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България и предвид тази разпоредба за находището е съставен и акт за изключителна държавна собственост.

Заявената концесионна площ е съгласувана и с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) по отношение на изискванията за минимални отстояния до пътищата от републиканската пътна мрежа (РПМ), съгласно чл. 7 и чл. 26 от Закона за пътищата. В становището си АПИ уведомява, че площта не попада в обхвата на проектни трасета и има изискуемите минимални отстояния до републиканските пътища, въз основа на което съгласува концесионната площ без забележки.

С оглед на изискванията на чл. 56 от ЗПБ от получените положителни становища на компетентните министри за опазване националната сигурност и отбраната на страната, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности при извършеното съгласуване по чл. 26, ал. 1 от ЗПБ е посочено, че не са налице предпоставките за отказ от предоставяне на концесията.

В хода на процедурата по подготовка и съгласуване на материалите към проекта на решение на Министерския съвет за предоставяне на концесията не е установена невярна информация, представена от концесионера.

Проверката е извършена от служители в специализираната администрация на МЕ, дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" съвместно със служители от V-то Районно управление към МВР-Пловдив, за което е съставен Констативен протокол от 5.09.2017 г. Видно от констативния протокол е, че в момента на проверката на терена на находище "Кацара" не се извършват добивни дейности, като извършения в миналото нерегламентиран добив не засяга находище "Кацара". Копие от констативния протокол приложено е изпратен с писмо до главния секретар на Министерски съвет.

В доклада е посочено, че във връзка с предложението за извършване на проверка на твърдението за произнасяне на компетентния орган по околна среда по необходимостта от извършване на ОВОС, е констатирано, че с писмо с изх. № Е-92-00-675/12.09.2017 г. е изпратено запитване до директора на РИОСВ - Пловдив. В отговор с писмо с вх. № Е-92-00-675/25.09.2017 г. директорът на РИОСВ - Пловдив уведомява, че процедурата по ОВОС, с която се провежда и съвместна процедура по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от ЗБР, е на етап оценка на доклада за ОВОС, като към настоящият момент няма издадено решение по ОВОС за инвестиционното предложение. Няма и издадено решение за преценка на необходимостта от ОВОС. Уведомява също така, че по искане на Възложителя е приложен чл. 93, ал. 9, т. 1 от ЗООС за провеждане на процедура по задължителна ОВОС, без да се извършва такава преценка.

Предвид установеното, в резултат на извършената проверка и с оглед на предложението е предложено влизането в сила на концесионния договор да не се поставя в зависимост от влизането в сила на съответния акт по ОВОС, а да се трансформира в забрана за извършване на добив. В съответствие с направеното предложение е предвидено, че концесионният договор влиза в сила от датата на представяне на банковата гаранция за първата година от срока на концесия и добивът на подземните богатства започва след влизане в сила на решение по ОВОС, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземните богатства и се осъществява въз основа на съгласуваните и/или одобрени от министъра на енергетиката проектите и плановете, съобразени с мерките и препоръките от решението по ОВОС. На основание § 105, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ, обн. ДВ, бр. 100/2010 г. като изрично основание за прекратяване на концесионния договор е предвидено постановяването на решение по ОВОС на компетентния орган по околна среда, с което не се одобрява инвестиционното предложение за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци и чакъли, от находище "Кацара", участък "Кацара - 2".

Във връзка с постъпили възражения е изложено, че само възражение, без посочване на законови мотиви, придружени с надлежни доказателства, не е основание за отказ от предоставяне на концесия за добив на подземни богатства.

Въз основа на така направеното предложение е издадено Решение № 85 от 9.02.2018 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище "Кацара", участък "Кацара-2", разположено в землищата на с. Катуница, община Садово и с. Крумово и с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив, на "Арт принт" ЕООД – Пловдив, с което МС предоставя на "Арт принт" ЕООД концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - строителни материали - пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост съгласно Акт за изключителна държавна собственост № 1540 от 13 ноември 2015 г., от находище "Кацара", участък "Кацара-2", разположено в землището на с. Катуница, община Садово, и с. Крумово и с. Ягодово, община "Родопи", област Пловдив, която да се извършва със средства на концесионера и на негов риск. Определена е концесионна площ с размер 235 534 кв. м, която е индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до N° 18 в Координатна система "1970 г. "съгласно приложението към решението. В тези граници концесионната площ включва: Находище "Кацара", участък "Кацара-2" с площ 179 761 кв. м, индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 11 по външния контур на запасите и ресурсите съгласно схема и координатен регистър в Координатна система "1970 г." - неразделна част от концесионния договор, както и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива.

Определен е срок на концесията 35 години. Началният срок на концесията е датата на влизане в сила на концесионния договор.

Приети са условията по които да се осъществява концесията, сред които:

1 Добивът на подземното богатство по т. 1 започва след влизането в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземните богатства по т. 1, и се осъществява въз основа на съгласуваните и/или одобрени от министъра на енергетиката проекти и планове по т. 7.2.3, съобразени с мерките и препоръките от решението по ОВОС.

При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, включително на горите и земите в национални паркове и резервати, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа.

С определение от 12.12.2018 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да се изготви от вещо лице минен инженер с поставена задача по следните въпроси:

1. Вярна ли е констатацията в протокол от 5.09.2017 г. за извършена проверка на място на концесията, че на територията на находището не е извършван добив?

1. Съдържат ли се в ДОВОС и решението по ОВОС и изобщо в данните на административната преписка достатъчно информация и условия относно:

• дейностите по ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, въз основа на която да може да бъде направена реална оценка за предвидените работи, съответно съдържанието на цялостния работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи;

• какви са необходимите средства за извършване на ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи;

В даденото становище вещото лице - специалист по почвознание - посочва, че в преписката няма достатъчно информация относно засегнатите земи, липсват приложени ДОВОС и решение по ОВОС. Посочено е, че при извършване на добивните работи, земите и почвите на територията на участък "Кацара 2" (179, 761 дка) ще бъдат пряко физически унищожени. Земите в целия обхват на концесионната площ (235, 534 дка) ще изгубят своята функция на природен ресурс, тъй като ще се ползват като територия за производствена дейност – добив на строителни материали, т. е. ще се промени начина на тяхното предназначение. Следователно, върху реализацията на инвестиционното предложение ще окаже значително въздействие върху земите и почвите в обхвата му, тъй като ще доведе до коренна промяна в техните функции и предназначение в границите на 35-годишни концесионен период. Възстановяването на качеството на земите с изпълнение на дейността на техническата и биологична рекултивация ще бъде трудно без необходимите мелиорации предвид продължителния период на съхранение на хумусна почва на депо (35 г.) и промените, които настъпват в качествения ? състав. Отсъствието на преписката на цялостен работен проект за ликвидация или консервация на обекта и рекултивация на засегнатите земи не позволява да бъде направена реална оценка за предвидените работи и средствата по тяхното изпълнение. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в предоставената преписка няма ДОВОС и решение по ОВОС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи:

Основателно е възражението на ответниците за недопустимост на производството по отношение оспорващата страна "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО". Решението за определяне на концесионер не засяга права или законни интереси на този жалбоподател.

Законодателят придава качеството на страна в административното правоотношение с оглед възможността от пряко или бъдещо засягане на права, свободи и законни интереси или пораждане на права или задължения от административния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че развитите оплаквания за нарушения на екологичните норми са относими към по-късен етап от изпълнението на договора, налагащ сключването на споразумения за ползването на земята, представянето на планове, проекти и работна програма, подлежащи на задължителна Оценка на въздействието върху околната среда съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда. Материята е детайлно уредена в Наредба № 18 от 7.01.2000 г. за условията и реда за съгласуване на годишни проекти за търсене и/или проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, на проекти за ликвидация и консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти и на техните изменения и допълнения (обн. ДВ бр. 6/21.01.2000 г.).

Твърдените от сдружението нарушения касаят изпълнението на концесионния договор и не е предмет на настоящото производство. Както вече беше отбелязано, жалбоподателят не е страна по договора. Административните актове, които се издават по реда и при условията на ЗПБ са с различен предмет от актовете, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за управлението на отпадъците, Закона за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Законодателството, регламентиращо опазването на околната среда, включително международните актове, по които Република България е страна, урежда множество процедури, в които изрично е предвидено участие на заинтересовани лица в защита на обществения интерес в административното и съдебното производство, сред които не попада издаването на решение за предоставяне на концесия по реда на чл. 29 във вр. с чл. 54 от ЗПБ. За решение по ОВОС в съответствие с международноправните актове, ратифицирани от България, е предвидена възможност за широко обществено обсъждане преди вземането му по чл. 99, ал. 2 от ЗООС, задължително отчитане резултатите от обсъждането, оповестяването по общодостъпен начин и широк кръг заинтересовани страни. Именно по приемането на тези актове жалбоподателят има правен интерес да участва в производството, предвид и по силата освен на относимите разпоредби на националното законодателство, така и по силата на цитирания от жалбоподателя текст на чл. 3 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 26.05.2003 г. за осигуряване на участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета. Същото се отнася и до цитираните в жалбата съдебни решения, по които съдът приема, че по силата на специалния закон природозащитните организации са квалифицирани като потенциално засегнати лица във връзка с производствата, регламентирани в ЗООС, в това число и тези по издаване на решения по ОВОС. Както вече беше отбелязано, настоящият случай не е такъв.

По силата на чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда обществеността е в правото си да участва при вземането на решения за околната среда, каквото е решението по ОВОС, но не и това за предоставяне на концесия. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата конвенция регламентира достъпа до правосъдие и препраща към чл. 6 относно предмета на оспорване. В същото време с конвенцията преценката на правния интерес от оспорване е предоставена на националния съд, като определящият елемент за извършването й е видът на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията. В случая се касае до два различни по своето естество актове, които се постановяват в различни производства и подлежат на отделно оспорване, като страните с правен интерес от оспорването им не са идентични. Съдът съобрази и легалната дефиниция на понятието "засегната общественост", дадена в § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ, в относимата редакция (ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), според която това са физически и/или юридически лица, техните сдружения, организации или обединения, които са засегнати, има вероятност да бъдат засегнати или имат интерес от вземането на решения по част първа, глава осма, в т. ч. неправителствени организации, съдействащи за защитата на околната среда и отговарящи на изискванията на българското законодателство.

В разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗПБ не е посочен кръгът на лицата, които са активно легитимирани да подават жалби, поради което следва да се възприеме общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно, че издаденият акт трябва да засяга правата и законните интереси на лицата, т. е. да е налице правен интерес от обжалване. Такъв в случая по отношение на оспорващото сдружение не е налице. В този смисъл е и създадената съдебна практика, например определение № 653 от 16.01.2019 г. по адм. дело № 12429/2018 г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с определение № 7390 от 17.05.2019 г. по адм. дело № 3882/2019 г. на петчленен състав на ВАС, определение № 10751 от 10.07.2019 г. по адм. дело № 2957/2018 г. и определение № 16774 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 223/2019 г.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото. В настоящия случай не се установи наличието на пряк и непосредствен правен интерес за "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО" от оспорване на процесния административен акт, поради което жалбата на основание чл. 159, т. 4 от АПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Неоснователно е възражението за недопустимост на производството образувано по жалбите на Сдружение с нестопанска цел за спасение и възраждане на Катуница и Сдружение "Да опазим децата на Катуница". Тези две сдружения мотивират правен интерес от оспорването с факта, че предоставянето на концесия за добив на подземни богатства засяга обработваема земеделска земя, като тези земи – частна и частна общинска собственост, са включени в концесионната площ без предварителна промяна на предназначението на земеделските земи. Сдруженията излагат доводи, че с решението за предоставяне на концесия, включваща земеделски земи частна и частна общинска собственост се заобикаля прилагането на изискванията на Закона за опазване на земеделските земи, което пряко засяга интересите на местната общност, чиито представители са двете сдружения. В подкрепа на тези мотиви е факта, че в хода на процедурата за предоставяне на концесията в Министерския съвет е внесено становище за прекратяване на процедурата, поради факта, че терените на концесионната площ обхващат плодородна обработваема земеделска земя в землищата на гр. Садово, с. Катуница и с. Ягодово, което пряко засяга правата и интересите на местната общност. Действията на местните сдружения за прекратяване на процедурата по предоставяне на концесията са подкрепени и от Общински съвет Садово, който с решение № 204 от 22.02.2017 г. е приел декларация в подкрепа на усилията община Садово, жителите а с. Катуница и с. Ягодово против откриване на нови концесии за добив на инертни материали върху плодородни земеделски земи, включени в землищата на населените места.

С оглед тези доводи, настоящият състав счете, че разглеждането на жалбите, подадени от Сдружение с нестопанска цел за спасение и възраждане на Катуница и Сдружение "Да опазим децата на Катуница" е процесуално допустимо, тъй за тези сдружения, представляващи интересите на местната общност в с. Катуница е налице пряк и непосредствен правен интерес, който не е мотивиран с нарушаване на екологичното законодателство.

По тези мотиви оспорването от община Садово е допустимо, тъй като с оспореното решение се засяга общинска собственост, включена в концесионната площ. При осъществяване на концесионната дейност – добив на инертни материали, ще се наруши характеристиката на общинските терени като земеделски земи, предназначени за осъществяване на земеделска дейност, което пряко ще ограничи възможността на общината да отдава под наем и аренда терените за осъществяване на дейността по предназначението им. Този мотив се подкрепя и от констатациите на назначената техническа експертиза, според която при извършване на добивните работи, земите и почвите от територията на участък "Кацара-2" /179, 761 дка/ ще бъдат пряко физически унищожени и земите в целия обхват на концесионната площ ще изгубят своята функция на природен ресурс.

Обжалваното решение е публикувано в Държавен вестник на 16.02.2018 г. Жалбата на Сдружение с нестопанска цел за спасение и възраждане на Катуница и Сдружение "Да опазим децата на Катуница" е подадена с куриерска пратка на 2.03.2018 г. в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата на община Садово е подадена чрез административния орган на 28.02.2018 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспорването на Сдружение с нестопанска цел за спасение и възраждане на Катуница, Сдружение "Да опазим децата на Катуница" и община Садово е допустимо.

По основателността на оспорването.

Административното производство по издаване на оспорения акт е образувано във връзка със заявление № 70-00-7-39 от 23.03.2006 г., подадена от "APT ПРИНТ" ЕООД, като титуляр на Разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ и обявено и регистрирано по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗПБ търговско откритие на находище на подземни богатства в срока и в границите на площта по предоставеното му разрешени и притежател на Удостоверение № 0223 от 26.01.2006 г., издадено от министъра на околната среда и водите за търговско откритие на находище.

Основният спорен въпрос е относно реда по който следва да се процедира при разглеждане на заявлението за пряко предоставяне на концесия, тъй като оспореното решение е постановено почти дванадесет години след подаване на заявлението и през този период приложимия Закон за подземните богатства е променян, включително и в текстовете каещи изискванията за предоставяне на концесията за добив на подземни богатства по право. Към момента на подаване на заявлението е приложима редакцията на закона, обнародвана в Държавен вестник бр. 23/1999 г. Съгласно приложимата редакция заявлението за пряко предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване или на концесия за добив следва да отговаря на изискванията на чл. 51 от ЗПБ. Заявлението за предоставяне на концесия е подадено на 23.03.2006 г. и е съобразено с тези изисквания. В срока по чл. 52 от ЗПБ, в редакцията, обн. Дв бр. 23/1999 г., няма произнасяне на компетентния орган.

Първото съществено изменение на закона след подаване на заявлението е това обнародвано в Държавен вестник бр. 70/2008 г. С това изменение е предвидено значително изменение на режима за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване по право и предоставяне на концесия за добив по право. С това изменение е предвидено, че заявлението за предоставяне на концесия за добив по право се подава по реда и съобразно изискванията на чл. 54 от ЗПБ, в редакцията, обн. Дв бр. 70/2008 г. Предвид настъпилата значителна промяна в режима за предоставяне на концесия по право, с разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, законодателят е разпоредил, че процедурите, започнали до влизане в сила на този закон, се приключват по досегашния ред в срок от две години от влизането му в сила или до 11.08.2010 г. / законът е обнародван в Държавен вестник на 8.08.2008 г. и е влязъл в сила на 11.08.2008 г. /. Според настоящият състав с изтичане на срока, предвиден в § 86 от ПЗР на ЗИД ЗПБ е отпаднала възможността за разглеждане на заявлението, подадена по отменения ред. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на § 105, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПБ, обнародван в Държавен вестник бр. 100/20.12.2010 г., тъй като тази разпоредба е по отношение на започнали производства по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда или по отношение на предоставена концесия. Към момента на приемане на цитираното изменение на Закона за подземните богатства няма произнасяне по заявлението от 23.03.2006 г., поради което не е налице предвидената хипотеза на предоставена концесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция към подаване на заявлението, титулярят на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер за добив на откритото находище ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган в срок до шест месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. Съгласно подаденото заявление № 70-007-39 от 23.03.2006 г. "АРТ ПРИНТ" ЕООД е извършило проучване на находището, като резултатите от проучването са обобщени в геоложки доклад, защитен в МОСВ и изчислените запаси са утвърдени от Специализирана експертна комисия /СЕК/ с протокол № НБ-73 от 28.12.2005 г. на тази база е издадено удостоверение за търговско откритие № 0223 от 26.01.2006 г., което дава право за определянето му пряко за концесионер. Обектът е индивидуализиран с наименование, местоположение, координати на характерните гранични точки на площта. Заявлението е подадено в преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция. С протокол № НБ-27 от 29.09.2014 г. на СЕК към МЕ са утвърдени преизчислени запаси и ресурси от строителни материали в заявеното находище. Със същия протокол е прието разделяне на находището на два участъка с обозначение "Кацара -1" с площ от 13 914 кв. м. и "Кацара - 2" с площ от 179 761 кв. м. В резултат извършените преизчисления дружеството е подало заявление на 18.08.2015 г., с което е заявило, че желае да сключи концесионен договор за добив на баластра само от участък "Кацара -2". Към това заявление са приложени актуализирана схема с обозначена номерация на характерните гранични точки от контура на заявената концесионна площ, размер на площта и координатен регистър, актуализиран план за разработка на находището, актуализиран план за управление на отпадъците, актуализирани правна и финансово-икономическа обосновка, банкови препоръки, декларация за липса на просрочени задължения към държавата и удостоверение от НАП за липса на задължения. Оспореното решение е съобразено със заявените параметри по подаденото през 2015 г. заявление за предоставяне на концесия за участък обособен като "Кацара -2". Според становището на настоящият състав произнасянето по това заявление е недопустимо, тъй като е входирано в Министерството на енергетиката значително след изтичане на преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция. Освен това е налице несъответствие между параметрите на удостоверението за търговско откритие, издадено на основание протокол № НБ-73 от 28.12.2005 г. на СЕК към МОСВ и цитирания в доклада на министъра на енергетиката протокол № НБ-27 от 29.09.2014 г. на СЕК към МЕ /грешно е посочена година 2015 г. /.

С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспореното решение е постановено при допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като е преклудирана възможността за произнасяне по подаденото заявление преписката не следва да се връща на административния орган.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът Министерски съвет следва да заплати на оспорващата страна община Садово разноски по делото в размер на 1950, 00 лв, съгласно представения списък на разноските. С оглед фактическата и правна сложност на спора възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение