Решение № 2319 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2010 г.

Решение № 2319 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на МВР - гр. Ст. Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Р. Митева, срещу решение № VI-180 от 9.06.2010 г., постановено по адм. дело № 171 от 2010 г. от Административния съд Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, изр. първо от АПК, като се иска неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Здравка Пенчева Траянова, чрез пълномощника си адв. Кр. Марков, поддържа становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени писмени бележки. Претендира също присъждане на понесените по делото разноски, за които представя опис. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е отменена заповед № 504 от 30.03.2010 г. на директора на Областната дирекция на МВР - гр. Ст. Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца на Здравка Пенчева Траянова - държавен служител по ЗМВР с присъдена категория "Г", инспектор трета степен, на длъжност старши дознател, на основание чл. 222, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 234, ал. 1 от НПК, чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 2, чл. 228, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т 7 от ППЗМВР и за това, че "формално е работила по 14 бр. дознателски преписки, с малко извършвани следствени действия". При служебно извършената проверка на законосъобразността на акта, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е установил съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в отсъствие на предложение на прокурор за налагане на дисциплинарно наказание (налице е единствено предложение на главния дознател); неспазване на формата на акта, което от своя страна е нарушение на нормата на чл. 246 от ППЗМВР и непопълване на преписката с доказателства, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. При тази фактическа установеност съдът е приел жалбата за основателна. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 222 ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение "системно нарушаване на срокове, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". От редакцията и тълкуването на правната норма следва, че за да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 222 ЗМВР нарушаването на сроковете (или извършването на действия), то следва да бъде системно. По аргумент, изведен от разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, по смисъла на закона "системни нарушения са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година". Констатация в този смисъл, да са извършвани три проверки за 2009 г. и да са констатирани нарушения на сроковете на разследване, не е установена по делото. Към административната преписка не е приложена справка по цитираните в заповедта досъдебни производства № 1517/2009 г.; № 2036/2009 г.; 2062/2009 г. и 2070/2009 г. по описа на РПУ Ст. Загора от която да е видно кога, кой орган и по какъв повод е извършил проверка на държавния служител от МВР Траянова, какви са констатациите му и т. н. Справката, приложена на л. 25 от делото е от 15.05.2010 г., т. е. след издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Липсва акт, с който да е назначавана комисия за извършване на проверката. В предложение рег. № 15930 от 19.03.2010 г. (л. 17) е цитирано разпореждане на зам. директора на ОД на МВР Ст. Загора, с което е разпоредена проверка на водените досъдебни производства от служителите в "Полицейско разследване" с местоизпълнение на служебните задължения в РУ на МВР гр. Ст. Загора в периода от 22.02.2009 г. до 25.02.2009 г., но такова не е приложено. При това положение са правилни изводите на решаващия съд, че дисциплинарното наказание е наложено при съществено нарушение на процедурата, установена в АПК и специалните закони - ЗМВР, ППЗМВР и НПК, без да са установени по законовия ред твърдяните от административния орган нарушения на служебната дисциплина от полицейския служител като разследващ полицай. Липсва и проведено дисциплинарно производство, поради което фактическите твърдения изложени в административния акт са недоказани, както правилно е приел и решаващия съд. Отделно от това в случая липсват данни за "системно" нарушаване на сроковете по НПК, за да е налице материалноправното основание на чл. 222 ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С оглед изхода на делото претенцията на ответницата по касационната жалба за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения по делото опис, за правната защита и съдействие, Траянова е заплатила на адв. Марков възнаграждение в размер на 1200 лв., което не е оспорено от касатора като прекомерно. Ето защо тези разходи следва да бъдат възстановени от ОД на МВР - гр. Стара Загора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,