Решение № 1665 от 15.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Коалиция "Продължаваме промяната", представлявана от председателите А. Василев и К. Петков, подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. Н. Минчев, против решение 1618-НС/09.02.2023г., на Централната избирателна комисия /ЦИК/ относно назначаване на Районна избирателна комисия в Десети изборен район - Кюстендилски, за изборите за народни представители на 2 април 2023г. В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Пандов се твърди, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с административнопроизводствените правила, при съществено нарушение на материаления закон, в противоречие с целта на закона, както и че същият е необоснован. Претендира се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и връщане преписката на ЦИК за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Коалиция "Продължаваме промяната" за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния 3 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1618-НС/09.02.2023г. Централната избирателна комисия е назначила Районна избирателна комисия в Десети изборен район - Кюстендилски, в състав от 13 членове за изборите за народни представители на 2 април 2023г. Решението е постановено на основание чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.6 и ал.11 във вр. с чл.61, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК и решение 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК. Съдът счита, че обжалваното решение е прието от компетентния за това колективен административен орган в рамките на правомощията му, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 и чл.60, ал.11 ИК. Противно на твърденията в жалбата, настоящият състав констатира, че при постановяване на атакувания акт е изпълнено законовото изискване на чл. 53, ал. 7 ИК за поименно гласуване на членовете на ЦИК, което е надлежно отразено в приложеното към преписката извлечение от Протокол 306 от проведеното заседание на ЦИК на 09.02.2023г. От него е видно, че "за" предложението на докладчика Е. Стоянова са гласували 11 членове на ЦИК, от което следва, че в случая е спазено императивното законово условие за изискуемия кворум и мнозинство, предвидени в чл. 57, ал. 3 и ал. 4, изречение първо ИК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на пороци във формата и съдържанието на оспореното решение, съставляващи нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът не възприема тезата на оспорващата коалиция за липса на мотиви при произнасяне на процесното решение, тъй като от съдържащия се в преписката Протокол 306 от проведеното заседание на ЦИК на 09.02.2023г. се установява, че фактическите и правни основания за приемане на решението за назначаване на РИК Десети изборен район - Кюстендилски са обективирани в текста на този протокол, който отразява съображенията за приемане на оспореното решение. Следва да се има предвид, че фактически основания за постановяване на атакувания акт са изложени и в Протокола от 05.02.2023г., съдържащ становищата на представителите на парламентарно представените партии и коалиции, участващи в проведените консултации при областния управител на област Кюстендил, както и в постъпилите предложения от отделните партии и коалиции. По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното решение е надлежно мотивирано, като в същото са изложени обуславящите го фактически и правни основания. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. В разглеждания случай не са нарушени изискванията за публичност и прозрачност при приемане на атакувания административен акт. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че на официалния сайт на ЦИК е публикуван пълният текст на Протокол 306 от заседанието на ЦИК на 09.02.2023г., както и в секция "заседания Оnline" на интернет страницата на ЦИК е излъчено в реално време със звук и картина проведеното заседание на ЦИК на 09.02.2023г., с което са изпълнени императивните законови условия, регламентирани в чл. 54, ал. 1 - ал. 3 ИК. Що се отнася до наведеното в жалбата и в съдебно заседание твърдение за противоречие с материалноправни норми, съдът счита, че също е без основание. Това е така, защото по силата на чл.59, ал.1, т.2 ИК Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за народни представители, като назначаването им се осъществява след проведени консултации при съответния областен управител, като условията и редът за провеждането им са регламентирани в чл.60 ИК. При консултациите партиите и коалициите представят съгласно чл.60, ал.3, т.1 писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага. Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 55 дни преди изборния ден изпраща на ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК. В този случай съгласно чл.60, ал.11 ИК, ЦИК назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите. Съдът счита, че в разглеждания случай всички нормативно въведени изисквания при назначаването на РИК са спазени. От текста на приложения към преписката протокол от 05.02.2023г., обективиращ проведените консултации при областния управител на област Кюстендил, се установява, че партиите и коалициите, които са участвали в консултациите, са представили писмени предложения за състав на РИК. При консултациите не е постигнато съгласие за ръководния състав на РИК, като за председател е имало предложения от страна на Коалиция "Продължаваме промяната" и от Коалиция "ГЕРБ - СДС"; за зам. председател предложенията са били от Партия "Възраждане", Коалиция "БСП за България" и Коалиция "Демократична България- Обединение"; за секретарското място предложенията са били от Партия "ДПС" и Коалиция "БСП за България". При това положение областният управител на област Кюстендил в законовия срок е изпратил с писмо вх. НС- 05- 6/5 от 05.02.2023г. на ЦИК документите по чл.60, ал.3, ал.4 и ал.5 ИК, въз основа на които е постановено обжалваното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с оспореното решение неправилно не е назначен председател на РИК, предложен от оспорващата коалиция. От представеното с преписката Предложение по чл. 60, ал. 3, т. 1 ИК от Коалиция "Продължаваме промяната" е видно, че като част от ръководството на РИК е предложено лицето Т. Илиева - Скрипкина. В случая горепосоченият кандидат на оспорващата коалиция е назначен за заместник - председател на РИК, поради което не би могло друго лице да бъде назначено за председател от същата коалиция. Разпоредбата на чл.61, ал.3 ИК разписва единствено забрана представителите на една партия или коалиция да имат мнозинство в районната избирателна комисия. Нещо повече- председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. В случая тези законови ограничения са спазени, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно. Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл. 61, ал. 5 ИК относно изискуемото съотношение между парламентарно представените партии. Следва да се има предвид, че така формулираното изискване от законодателя е по отношение на всички членове на РИК, а не конкретно за неговия ръководен състав, поради което в случая не е допуснато твърдяното противоречие с цитираната законова норма. В този смисъл е и указанието на ЦИК, дадено с т. 11.3. от влязлото в сила решение 1584 - НС/02.02.2023г. на ЦИК. Съдът намира, че обжалваното решение не противоречи и на целта на закона, каквито твърдения са наведени в жалбата. ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Целта на закона е да се ограничи мнозинството на една партия и коалиция в РИК като нейни членове, както и като ръководен състав, а в конкретната хипотеза- видно от назначените с оспорваното решение членове на РИК в Десети изборен район - Кюстендилски, тази цел е спазена, поради което ЦИК не е упражнила превратно предоставената й власт. Съгласно чл.145, ал.1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност, а не по целесъобразност. След като атакуваното решение на ЦИК не противоречи на императивна законова разпоредба, същото не е незаконосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци- отменителни основания по смисъла на чл. 145 АПК, което обстоятелство налага отхвърляне на жалбата като неоснователна. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,